Далянджията стои в “сеферка” и види ли риба, буди “тайфата”

Даляните са райски кътчета за туристите и място за усилена работа на рибарите

„Бащата“ на даляна крепи цялата конструкция, а пасажите минават по „хавлия“

Идеята на риболовците е близкото до Бургас селище Ченгене скеле да стане атракция за туристите

Даляните изчезват и отиват в историята. Едно време само в Бургаския залив е имало седем-осем. Сега няма нито един. Първата и основна причина за това е липсата на достатъчно риба. Втората причина е огромната административна тежест. Далян може да се вземе, само ако бъде обявен търг от ИАРА и така нататък- пълна бумащина и късане на нерви.

Това коментират старите бургаски рибари и разказват, че на даляните навремето са ловили всякаква риба- карагьоз, сафрид, хамсия, цаца, меджид, а есенно време- паламуд. На сегашния къмпинг „Златна рибка“ в Созопол имало далян и там хващали рекордни количества паламуд. Сега рибата е драстично намаляла. Но спомените за старите времена, когато са живеели на даляна и са ловили много риба, е жив.

Паламудът като се закачи на мрежите умира, пръска му се сърцето от напрежение и стрес ли, защо става така, не знаем“, нижат разказите си риболовците. Според тях, най-умната и най-хищна риба е леферът. Той, дори когато се насити на храна, продължава да убива. Попаднал в мрежите на даляна, буквално накълцва хамсията, дори и да не е гладен.

Три вида са даляните, делят се според сезона- есенни, пролетни и целогодишни. Пролетните обикновено са на северния край на заливите, а есенните - в южния. Животът в тях е бил романтичен, но и труден. Рибарлъкът не е за всеки и иска майсторлък. Освен това, на даляна си има специална терминология. нещо като „далянджийски език“, който човек извън групата на морските не може да разбере. Например рибарите на даляна, които са 6-8 до 12 човека, се наричат „тайфа“. Имат си задължително и готвач. Защото стоят там дълго време и някой трябва да поддържа казана с къкреща прясна рибена чорба. В добре направения далян влизат дори и попчета. Така че далянджийската чорба е от всички видове риба, според сезона, разказват опитните морски вълци.

Тъй като даляните са се намирали на труднодостъпни места, ако някой реши преди време да ходи да види далянджиите, задължително носел хляб- да не обърка дажбите на рибарите, които са били строго изчислени. Гостите понякога, но рядко, носели и яйца- за застройка.

Та „тайфата“ имала, има и сега, направо войнишки режим. Става сутринта, по изгрев, много рано на разсъмване и отива „на воля“. Това не означава разходка, а работа. Взема се рибата, попаднала в мрежите на съоръжението през нощта и се излиза.

Не е толкова просто, колкото звучи, натъртват рибарите.-„Разчистват се мрежите от медузи и водорасли и към 11 часа „волята“ е приключила и рибата е на брега. После се почива, но само след броени часове се прави следобедна или още „почистваща воля“. Рибата е много по-малко, но мрежите трябва да са готови за през нощта.

През нощта, есенно време, за далянджиите пак няма почивка. Техен човек стои в малка лодка- „сеферка“ и бди за пасажи риба. Ако минат големи пасажи, то се усеща. Всичко се раздвижва, паламудите пък например светят нощем. Тогава дежурният с фенер започва да осветява сградата, където спи „тайфата“. Всички стават, качват се в голямата лодка- „мауна“ и правят извънредна „воля“.

И още от далянджийския език- „палози“ се наричат коловете, на които се крепят мрежите, като най-големият от тях обикновено в центъра, е „бащата на даляна“. „Шадрафоли“ са страничните котви, има още „сапаци“, „ципи“, „двор“, „къща“. „Хавлия“ пък е мрежата, която води до брега.

Далянът всъщност е конструкция от мрежи, които се поставят в морето на колове, високи 17-20 метра. Той е свързан с брега с още една мрежа- „хавлията“. Като се движи покрай брега и мине „по хавлията“, рибата се озовава в клопката му и няма мърдане.

Жалко е, че даляните стават все по-малко. Идеята на риболовците обаче е, след като близкото до Бургас селище Ченгене скеле стане атракция за туристите, опитните плетачи на мрежи и стари далянджии, да им разказват тези рибарски истории. Така занаятът ще се съхрани и туристите ще погледнат на даляните с други очи. Сега повечето ги смятат за места с кръчмици и вкусна храна от морски дарове, както и с красиво място- гледка към морската шир и конструкцията от колове и опънати между тях мрежи, около която пърпорят рибарските лодки.

Един от най-предпочитаните и романтични даляни е „Чайка“. Преди време той е носил името „Юрий Гагарин“, защото е бил посетен лично от първия космонавт. Гагарин е засадил дръвче- борче, което сега, 53 години по-късно вече е голям бор. Наблизо навремето лозе имаше и първият български космонавт Георги Иванов. Тук е снимана и култовата родна лента „Оркестър без име“. „Чайка“ е скътан в живописен залив по стария път от Созопол към „Каваците“. Тук има много чайки, откъдето идва и името му. И преди, и сега е местенце за райска почивка. Плажът, долу в ниското, под скалите е миден, но пък предпочитан от мнозина заради уединението и заради това, че наоколо има много миди. Някои туристи дори идват с тенджери, гмуркат се за миди и после ги варят или ги пекат върху горещата тенекия на огъня. В заведението горе пък се предлагат всякакви вкусотии, гледката е приказно красива и навсякъде се чувства романтиката на отминаващото лято.

Коментари

Задължително поле