Даниел Асенов-Тайсъна: Вече играя и красив бокс, не е само бой

Даниел Асенов-Тайсъна вдигна купа „Странджа“ едва при третото си участие на престижния турнир. Боксьорът от Кукорево направи три изключиелно силни и атрактивни мача, а на финала в кат. до 52 кг победи бронзовия олимпийски медалист от Рио 2016 Джунгун Ху (Китай) с 5:0. Двамата се биха и миналата година за титлата, спечелена от нашето момче. Демонстрираното на ринга от Тайсана впечатли не само публиката, но и супервайзора на турнира, който имаше решителната дума кой да е носител на трофея. Това е втори голям успех за Даниел, след като през 2015-та стана европейски шампион за мъже още 18-годишен.

– Златният медал от турнира в София приехте, като нещо нормално. Но с трепет очаквахте кого ще обявят за носител на трофея…

– Много съм горд и щастлив, защото това е признание за моя труд. Освен това с тази купа аз влязох в историята за най-добър боксьор на „Странджа“ за 2017 година! Голяма чест за мен. Наредих се до имена, като Ивайло Маринов, Серафим Тодоров, Амир Хан, Евгений Тишченко, който през лятото стана и олимпийски шампион. Добре започнах сезона, надявам се и така да приключа.

– На финала все пак играхте с медалист от игрите. Имахте ли притеснения, направихте ли специално подготовка?

– По-скоро бях нетърпелив да започна мача. А респект, разбира се, имах. Все пак е призьор от олимпиада. Но в хода на срещата трябваше да променяме тактиката. С кубинския ни треньор Жоел Арате бяхме планирали да тръгна по-технично, но се наложи да скъсявам дистанцията, да тръгна по агресивно и на бой.

– Преди време казахте, че няма как за месец тренировки да боксирате като кубинци, сега мина вече година. Какво промени Арате у вас?

– Играта ми стана много по-разнообразна. Разбира се, няма как да се разделя с българския стил на игра – бой, бой, бой. Но вече имам доста по-добра техника и защита, сменям постоянно дистанцията, научих се да правя по-красиви неща. А както се видя на турнира явно това е печелившата тактика.

– В първото си интервю Арате сподели, че иска да научи българските боксьори да „танцуват на ринга“. Именно такива възгласи се чуваха от страна на публиката „танцувай, танцувай“. Успя ли да ви научи?

– Някои вече го демонстрираха на ринга в зала „София“. Но има какво да овладяваме. А когато понатрупаме още техника танците между въжетата ще ни носят и удоволствие.

– Как минават сега тренировките ви, какво промени кубинският наставник?

– Готвим се по 5-6 часа доста интензивно всеки ден. Почиваме само в неделя. Заниманията са двуразови, преди бяха триразови. Сега, например, на Белмекен залагахме на сила и бягане. Всяка тренировка започваше с крос по 6-7 км, после работим за сила и бой. Всяка седмица имахме и спаринги – колкото са повече, толкова по-добър ставаш. В началото ни беше доста тежко, но сега вече свикнахме.

– Как се разбирате с Арате. Той ли научи български, или вие поназнайвате някоя испанска дума?

– (смее се). Аз само с поглед го разбирам. Като направи някоя физиономия, знам какво да направя.

– Явно разочарованието от олимпиадата в Рио, където останахте 9-ти, ви е амбицирало да се готвите с още по-голям хъс. Защото на „Странджа“ показахте съвсем друг облик….

– На игрите бях натрупал и доста умора заради многото квалификации. Но никога не съм мислил за отказване. Сега нещата бяха доведени до там, че за турнира в София да сме във върхова форма. Остава да не се проуморим.

– На „Странджа“ боксира и по-големият ви брат Катин, който за жалост падна още в първия мач. Какво му казахте?

– Нищо. Ние за бокс не си говорим. Само го поздравих, че е изиграл хубав мач и това е по-важното. Не заслужаваше да му дадат загубата.

– През април ще боксирате за първи път в профисериите. Имате ли притеснения?

– Никакви, дори ще ми е от полза, ще натрупам опит. Всъщност досега два пъти са ми предлага ли да се бия на профиринга, но отказах, защото бях малък. Сега съм на 19-ет и се чувствам по-зрял.

– Какви са ви ангажиментите с „Френските петли“?

– Засега ще играя само на един мач пробно, такава е практиката. И след това, ако ме харесат ще остана до края на сезона. Но съм убеден, че ще остана. Засега сме двама българи в профисериите – аз и Радослав Панталеев, който по време на „Странджа“ спечели с 3:0 за „Британските лъвски сърца“ срещу „Френските петли“ (3:2). Но има интерес към нашите момчета особено след турнира в София.

– Колко време за почивка ви отпусна треньорът Арате?

– Два дни. Дойдох да видя близките си и се връщам в София на лагер. Предстои ми европейско до 23 години в Румъния от 13 март. Там целта ми е да стигна минимум до финал.

– Пожелахте си злато от световното тази година. А купа „Странджа“ на кого посвещавате?

– Най-вече на семейството ми, с което се виждаме все по-рядко, но не спира да ме подкрепя. Този трофея е и за всичките ми треньори – национални, клубни, защото заслугата е и тяхна. Искрено се надявам купа „Странджа“ да е само началото на нещо голямо, към което съм се запътил.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.