Данъчен консулт на "Труд": Здравни вноски за самоосигуряващ се в болнични

Много самоосигуряващи се граждани прекъсват и възобновяват дейността си, като през това време може да им се наложи да ползват болнични. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи. Допълнително посочваме какви са здравноосигурителните права, ако човек е работил в чужбина.

I Вноски при прекъсване и възобновяване на дейността

Самоосигуряващ се гражданин, в качеството му на едноличен собственик на ЕООД, подава декларация за възобновяване на трудова дейност с вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и общо заболяване и майчинство. След няколко години подава в НАП декларация за прекъсване на осигуряването си в качеството на собственик на ЕООД и от същата дата декларира възобновяване на дейност като самоосигуряващо се лице в качеството му на съдружник и управител на друго дружество със същия вид на осигуряване. За период, който обхваща две седмици докато гражданинът е бил осигурен като собственик на първото ЕООД и две седмици, в които е осигурен като съдружник във второто другество, той е представил болничен лист пред НОИ с причина “общо заболяване”. Поставен е въпросът: Трябва ли гражданинът да се счита за осигурено лице за този период?

Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването є.

На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици и съдружници на търговски дружества, са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Важно е да се отбележи, че според §1, ал.1, т.3 от допълнителните разпоредби на кодекса “осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигуровки. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО.

Във връзка с чл.10 от КСО и чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. На основание чл.1, ал.2 от наредбата самоосигуряващите се имат задължение да декларират всяко започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата си дейност, за която са регистрирани. В последното изречение на същата разпоредба е посочено, че когато тези лица са осигурени за общо заболяване и майчинство декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.

Предвид гореизложеното, следва да се има предвид, че самоосигуряващите се декларират започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата си дейност, а не на осигуряването си. Такъв е смисълът и на разпоредбата на чл.1, ал.2 от наредбата. Тези обстоятелства са посочени и в образеца на декларация, утвърден от изпълнителния директор на НАП. В конкретния случай лицето е изпълнило задължението си да декларира възобновяването на трудова дейност като съдружник в търговско дружество по установения нормативен ред и продължава дейността си в същото качество - на самоосигуряващо се лице. Същевременно на основание изречение последно от посочената разпоредба на наредбата не се подава декларация за прекъсване на дейността за периодите, в които самоосигуряващото се лице е във временна неработоспособност поради общо заболяване, а съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите на временна неработоспособност.

На основание чл.3, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ осигуровки не се внасят от самоосигуряващите се, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност и за времето, през което не са имали право на парично обезщетение.

II Здравни вноски при работа в чужбина 

Жена е работила няколко години в Гърция. След това в продължение на девет месеца е била регистрирана като безработна там, след което започва работа в България. Поставен е следният въпрос: Какъв документ трябва да представи, за да є бъдат възстановени здравноосигурителните права в България?

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл.33 от ЗЗО. След присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. В ЗЗО има разпоредби, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл.33, ал.1, т.6 и ал.2 от ЗЗО).

За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл.11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).

По силата на чл.33, ал.2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.

При условие, че спрямо лице е приложимо законодателството за социална сигурност на друга държава членка, определено по реда на координационните регламенти, за този период същото няма задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да се удостовери факта, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка, лицето следва да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, удостоверяващ завършени осигурителни периоди, издаден от компетентна институция на държавата членка. Данните, посочени във формуляра, се въвеждат като оправдателен документ в Допълнителния регистър на здравноосигурените лица на НАП с цел удостоверяване на актуалния им здравноосигурителен статус.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт