Данъчен консулт на "Труд": Облагане при дистанционна работа от чужбина

В настоящата ситуация с Covid-19 много хора работят от дома си, а някои дори работят дистанционно от чужбина. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Регистрирано в България дружество е с основна дейност “компютърно програмиране” и работи само на територията на страната. Служител по трудово правоотношение в дружество ще замине да живее в Малта дългосрочно със семейството си. Той ще работи дистанционно от Малта и се предвижда да се връща в България два пъти годишно по 10 дни. Поставени са следните въпроси:

1. Осигурителният режим на коя държава трябва да бъде приложен? Дружеството трябва ли да начислява здравни и социални осигуровки?

2. Какъв е редът на данъчно облагане на дохода, като се има предвид, че служителят ще пребивава повече от 183 дни на година в Малта?

По първи въпрос:

За граждани на държави от Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.

Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. В Дял II от Регламент (ЕО) 883/2004 са предвидени разпоредби за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо лица, които временно работят за своя работодател на територията на друга държава членка. Но в случая лицето ще живее и работи дългосрочно за своя работодател от Малта и не може да се приеме, че ще осъществява временно дейност в друга държава. Не е изпълнено изискването предвиденият срок за командироване да не превишава 24 месеца.

В конкретния случай е предвидено лицето неограничено дълго да осъществява трудова дейност в Малта, като ще пътува до България два пъти годишно по 10 дни. В запитването не е посочена причината за пътуванията в България и може да приемем, че са свързани с трудовата дейност на лицето. Следователно лицето ще работи в две държави членки.

На основание чл.16, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009, лице, което осъществява дейност в две или повече държави членки, следва да уведоми за това си положение институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване, която трябва да определи законодателството, приложимо спрямо съответното лице. В случая лицето ще пребивава в Малта, тъй като неговите интереси ще са съсредоточени в тази държава - ще живее със семейството си там за неограничено време. Затова компетентна да определи приложимото законодателство за лицето е малтийската институция.

В случай че се установи, че лицето пребивава в Малта по смисъла на координационните регламенти, е възможно за него да бъде определено малтийското законодателство като приложимо на основание чл.13, параграф 1, буква “а” от Регламент (ЕО) №883/2004 - лицето се подчинява на законодателството на държавата по пребиваване, ако осъществява значителна част от дейността си в нея.

Възможно е да се прецени, че дейността на територията на България е незначителна и да не бъде взета под внимание при определяне на приложимото за лицето законодателство. И в този случай лицето има задължение за уведомяване на компетентната институция на държавата по пребиваване за положението си. В тази хипотеза за лицето би било приложимо основното правило - подчинява се на законодателството на държавата членка, на чиято територия полага труда си - Малта.

Ако за лицето бъде определено като приложимо законодателството на Малта, неговият работодател е длъжен да го осигурява по реда на малтийското законодателство. И обратното - ако за лицето се определи като приложимо българското законодателство за социална сигурност, то ще се прилага в неговата цялост с произтичащите от това задължения за внасяне на здравни и социални вноски и подаване на данни по чл.5, ал.4, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.

По втори въпрос:

Облагането на доходите на физическите лица, според българското законодателство, зависи до голяма степен от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно. Според чл.4, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава в България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не е в страната. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. Доходите от източници в България са описани в чл.8 от ЗДДФЛ, като в ал.2 е посочено, че доходите от труд, положен на територията на България, са от източник в България. Доходите от полагания труд в Малта ще бъдат доходи от източник в чужбина и ще подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ, предвиден за съответния вид доход (в случая доходи от трудови правоотношения) докато лицето е със статут на местно физическо лице. След като лицето придобие статут на чуждестранно физическо лице за България доходите няма да подлежат на данъчно облагане в България.

Следва да се има предвид и сключената Спогодба между България и Малта за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Доколкото разглежданите доходи са от трудови правоотношения приложение за тяхното облагане ще намерят чл.7, ал.1 и ал.2 от посочената СИДДО. До момента, до който лицето не е загубило статута си на местно лице на България и получаваните от него възнаграждения не са за сметка на място на стопанска дейност в Малта, Малта не следва да облага неговия доход, когато назначението на лицето на работа в Малта има временен характер. Тъй като в случая трудовата дейност в Малта няма да има временен характер, Малта може да облага дохода на лицето за труда, положен на нейна територия.

Независимо, че Малта може да облага трудовия доход на лицето за труда, положен на територията на Малта, до момента, до който физическото лице е местно лице на България, то е задължено да включи този свой доход в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. С цел избягване на двойното данъчно облагане на основание чл.17, ал.1 (1) от СИДДО България ще освободи от облагане този доход, когато той е обложен в Малта. Ако доходът не е обложен в Малта, България няма да предостави метод за избягване на двойното данъчно облагане и съответният доход следва да бъде обложен по правилата на ЗДДФЛ.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт