Данъчен консулт на "Труд": Плащане на лекарства и допълнителни суми за болен служител

Много фирми искат да подпомогнат служителите си, които се разболеят от Covid-19, с допълнителна сума или като платят разходите за лечението. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на тези суми, похарчени от фирмите.

Във връзка с увеличената заболеваемост от коронавирус дружество има желание да подпомага работниците си в случай, че се разболеят и трябва да се лекуват вкъщи или в болница. Възможностите са: 1. Да се предоставят допълнителни средства на заболял служител под формата на допълнително възнаграждение; 2. Да се плати болничният престой на заболял служител срещу издадена фактура от болнично заведение; 3. Да се платят лекарства, използвани за лечението на заболял служител, срещу фактура от аптека или болнично заведение.

Поставени са следните въпроси:

1. Ще бъдат ли признати разходите за данъчни цели?

2. Предприятието ще има ли право на данъчен кредит по ЗДДС, ако разполага с фактури, издадени на името на фирмата или на името на боледуващия служител?

3. Какво ще е данъчното третиране на разходите за подпомагане на служителите в трите варианта?

По прилагане на ЗКПО и ЗДДФЛ:

На основание чл.204, ал.1, т.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:

а) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот”;

б) разходите за ваучери за храна;

В §1, т.34 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, е дадено определение на понятието “социални разходи, предоставени в натура”. Това са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

В чл.294 от КТ възможностите за предоставяне на социални придобивки не са посочени изчерпателно, поради което е възможно при решение на общото събрание или от ръководството на предприятието да се предоставят права за поемане на разноски, свързани с лечение на наетия персонал или закупуване на лекарства на заболели или други социални придобивки. При определянето на разходите като социални по смисъла на ЗКПО е необходимо да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий и да бъде спазен принципът на общодостъпност. Спазването на този принцип изисква всички наети лица да могат да се възползват от предвидената социална придобивка. Във връзка с гореизложеното, когато редът за предоставяне на придобивките е определен от ръководството на предприятието при разписани ясни критерии или от решение на общото събрание, изискването на закона е спазено и направените от работодателя разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.

Във връзка с посоченото дотук, ако разходите за заплащането на болничен престой на заболели служители и заплащането на лекарства е пряко от предприятието към доставчиците на медицински услуги и лекарства, при условията на общодостъпност, следва да се приеме като социална придобивка в натура. В този случай разходите са признати за данъчни цели по смисъла на чл.206 от ЗКПО. Социалните разходи в натура, които са документално обосновани по реда на чл.10 от ЗКПО, се облагат по реда на чл.204, ал.1, т.2 и следващите от част четвърта на закона.

Социалните придобивки, които са предвидени за ползване по реда на чл.294 от КТ от работниците и служителите и след това изплатени от работодателя при представяне на първични счетоводни документи от наетите лица, т. е. когато са налице финансови взаимоотношения под каквато и да е форма, не представляват социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО. Затова те не са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО. За социалните разходи, които не са предоставени в натура, приложение намира чл.205 от ЗКПО. Според него социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Според чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2 на същата норма. Съгласно чл.24, ал.2, т.10 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не влизат еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението.

За да е изпълнен фактическият състав на цитираната разпоредба, следва едновременно да са налице следните условия:

- помощта да е за сметка на социалните разходи;

- предоставената помощ да е до стойността на лечението;

- предоставената помощ да е еднократна. Еднократна е помощта, предоставена еднократно през данъчната година по конкретен повод - за лечение на определено заболяване.

Възприетият в ЗДДФЛ подход за ограничаване на размера на помощта (до стойността на лечението), както и изискването за документална обоснованост по реда на ЗКПО, обуславя необходимостта стойността на лечението да се доказва с документи - фактури, платежни документи и други, удостоверяващи стойността на лечението на физическото лице (работник).

В случаите на предоставена помощ за лечение, за която не са изпълнени едновременно гореизброените условия, стойността на тази помощ е облагаем доход по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане по общия ред на ЗДДФЛ за облагане на доходи от трудови правоотношения. В този смисъл, когато се предоставят допълнителни парични средства под формата на допълнително възнаграждение е налице основание за облагане по реда на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ.

По прилагането на ЗДДС:

Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от Закона за ДДС (ЗДДС), когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето доставки и използването им за извършваните от него доставки, за които начислява данък.

По отношение на ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, същите са регламентирани с текстовете на чл.70, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Предвид посочените по-горе разпоредби на ЗДДС, за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит за лекарства за боледуващ служител.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт