Борисов и Заев: Договорът за добросъседство гарантира приятелски отношения между България и Македония

Момченце обгоря при игра с огън

Чипровци търси дарители за музея на килимарството

Премиерът Борисов: Категорично осъждам убийството на Оливер Иванович

Прокуратурата атакува сделката за имота на бул. „България“, на който НИКМИ иска да строи небостъргач

Премиерът Бойко Борисов кацна в Страсбург (СНИМКИ)

43-годишен мъж загина в София след падане от 15-я етаж

Министърът на екологията оттегли своя заповед

Националният военен университет обновява базите си с 16 млн. лв. Това ще са първите мащабни ремонти от 10 години насам

Стивън Сегал с ново обвинение в сексуален тормоз по време на филмови репетиции в София

Полицаи иззеха над половин килограм кокаин в Пазарджик Задържан е дилър с множество регистрации за блудство, изнасилвания и наркотици

Евакуираните заради вулкан на Филипините са вече 15 000

Контрабандист на цигари опита да прегази полицай и да избяга край Харманли

Шофьор с 1,6 промила алкохол в кръвта помете спирка в София

Лидер на косовските сърби беше показно разстрелян

Дара: Още съм момичето от квартала

Ако си истински и влагаш емоция, отношение и енергия, хората го усещат, разбрала е хитовата певица

– ДАРА, би ли открехнала завесата за новия ти проект? Толкова е напреднал, че дори подготвяте снимките за видеото…

– Много е личен, преживян е и като музика, и като текст. Това е поредният ни проект с „Вирджиния рекърдс“, който обожавам! Клипът и подробностите около него още са тайна. Ще издам само, че заглавието е „Недей“ и по парчето работихме заедно с Павката от Pavell & Venci Venc’.

– Как минава един твой много зает или труден ден?

– Между „зает“ и „труден“ има разлика. Да е труден означава да не се чувствам добре по някаква причина. Затова заетите дни са по-леки от трудните, обичам да имам много задачи за вършене. Обикновено това включва много часове път, участия, фотосесии, интервюта, репетиции с хореограф и танцьори, снимки на видео, работа в студиото, тичане по магазини за дрехи, оправяне на коса и грим… Често не ми стига сънят, но умората е приятна, това е просто една от страните на професията.

– И обратно: как минава един твой почивен ден? Ако имаш такъв, разбира се.

– Ако не съм уморена, се разхождам, карам колело, забавлявам се с приятели или прекарвам повече време в студиото. Да работя върху музиката си ме разтоварва, с нея и с танците си почивам най-добре.

– Кажи ми повече за морето и Дара? По какъв начин си свързана с него? Как ти действа?

– Вярвам, че морето си има неговата лековита сила, дава свобода на духа и най-вече вдъхновява. Аз обаче обичам малко повече планината, тя ме зарежда истински.

– Как избра Дара за творчески псевдоним? Дали не те наричат така приятелите или нещо друго се крие зад „ДАРА”?

– Сама го измислих, хареса ми как звучи. Кратко, ясно и точно, няма объркване!

– Как разбра, че можеш да пееш? Колко голяма беше? И изобщо какъв беше пътят ти до голямата сцена?

– Пея буквално… откакто се помня. Учителката по музика в детската градина видя потенциал в мен и каза на майка ми, а тя на свой ред ме записа на народно пеене още в първи клас. Тази година завърших Музикалното училище във Варна с профил фолклорно пеене.

– „К’во не чу” се превърна в „Най-слушаната песен” за 2016 г. Каква е историята на този тотален хит? Как се роди той? И най-вече прочутото „К’во не чу?” Чия хрумка е то?

– Текстът е вдъхновен от една история с мой бивш приятел, който не ми даваше покой и искаше цялото ми време и внимание за себе си. Една сутрин още със събуждането в главата ми звучеше основната идея. Чух се с Павката и отидохме в студиото, където записахме първото демо само с мелодия. На следващия ден той предложи да поканим Николай “X” Николов да се присъедини към нас. Именно той измисли репликата „к‘во не чу“, след като им разказах историята. После се включи и Искрата с перфектната мелодия за drop (тази, която звучи като кавал, а всъщност е неговият глас) и ето го резултата! Ако си истински и влагаш емоция, отношение и енергия в музиката, която правиш, хората го усещат!

– А как успяха да ти направят така фамозно косата за клипа на друг той хит – „Родена такава”? Перука ли е това върху главата ти?

– Това са много, много, мнооого кичури коса, фризьорите бяха упорити и се пребориха. Успяха с помощта на фиби… цял магазин фиби! Най-важното беше, че от самото начало имахме ясна идея какво искаме и го постигнахме.

– Обичаш ли да си различна с визията си? Да изненадваш?

– О, да! Обичам разнообразието, променям се често, особено на сцената. Правя го и за себе си, и за публиката.

– Тежи ли ти славата? Отказваш ли снимки на фенове или напротив? В мола да речем или в парка? Приятно ли ти е, че те разпознават?

– Зависи от ситуацията. Доста често бързам за някъде или съм заета с нещо зад сцената, затова понякога се налага да отказвам. Иначе винаги се снимам, не мога без контакта с хората.

– Научи ли се да живееш като звезда?

– Не знам какво точно означава това. Просто работата ми е свързана със сцената и публичността. Все още се мисля за “момичето от квартала” (цитира едноименната песен на Pavell & Venci Venc’), но това e докато не изляза и отвсякъде се чува „Дара“, побутват се хора, когато минавам край тях, и в тези моменти усещам, че май-май съм известна (смее се).

 

Бойка Николас:

Раят и адът са тук, на земята

Как да ми хареса, че избираме политици, които оставят нашите пенсионери да гладуват, възмущава се писателката

– Да започнем от името Николас – предполагам, че е псевдоним?

– Аз съм Бойка Николова, но навън литературният ми агент ме посъветва да го променя на Николас, защото на читателите ще им е трудно да го произнасят.

– Как се насочи към писането?

– От малка пиша стихотворения и разказчета, след това майка ми ме записа в кръжок за талантливи деца към „Славянска беседа“, където няколко години ме учиха на техники на писане. Тя работеше в печатницата на Полиграфическия комбинат повече от 60 години, сега е на 80. Баща ми ме е носил да ме кърми на машината и ме е връщал. Спомням си, че много пъти съм спала на палетите, завиваха ме с вестници и с печатни коли от книги. Тази миризма на печатарското мастило остана в мен. Моята детска мечта – да пиша във вестник – се осъществи и работих като журналист в „Септемврийче“, „Народна младеж“, сп. „Обзор“ на ЮНЕСКО, което се издаваше на пет езика. Познавам много наши поети и писатели от онова време.

– Как се озова в Никарагуа?

– След като завърших испанска филология, заминах за Манагуа. И там бях журналист – във в. „Барикада“, а също и шеф на катедра по испански език. Никарагуа е много екзотична и много бедна страна, на контрасти, където моментално те обират на улицата. Свалят ти очилата от лицето, 3-годишни деца ти лъскат обувките, 4-годишни ти мият колата и те молят да им дадеш остатъка от храната си. Но пък е красиво, весело, хората са положително настроени, приели са съдбата си и са щастливи. Както го описва Маркес, това е светът на една магически реална действителност. В него черното и бялото са двете страни на една монета, ин и ян, женското и мъжкото начало, защото всичко е едно.

– Как се стече животът ти по-нататък?

– Върнах се в България, занимавам се (и сега) с образование, управлявам школи за чужди езици, български и математика. Отново заминах – за Испания, където работих като журналист в светско списание. През 2005 г. в Мадрид започнахме да издаваме собствено списание – „Бг стил“, насочено към българите в чужбина.

– Колко години изкара навън?

– Общо 17 – 13 в Испания, 4 в Никарагуа.

– Когато човек е живял толкова време извън страната си, как гледа на нея?

– Опитвам се да гледам на нея не като даденост, а като нещо много ценно – това, че насред столицата има планина, че навсякъде блика вода, която е безплатна и можеш да си налееш. Дори безплатните учебници в училище… Ние го имаме, за разлика от другите страни, а не го осъзнаваме и ценим. Когато синът ми започна училище в Испания, дадохме 500 евро за учебници, да не говоря за дъщеря ми, която беше в скъп колеж. Нашите храмове са без вход, което трябва да оценим. Разбира се, има и много негативни неща.

– Какво не ти харесва тук?

– Как да ми хареса, че избираме политици, които оставят нашите пенсионери да гладуват! Политиците правят много лоша карма за своите семейства, за децата си, защото как можеш спокойно да се качиш в скъпа кола, когато хората живеят с по 200-300 лева пенсия и 500 лева заплата – учители, лекари, полицаи? Ние сме тук временно, да си научим уроците и минаваме от един живот в друг, а политиците много, много си утежняват кармата.

– Вярваш ли в прераждането?

– Абсолютно вярвам, и книгата ми е за паралелните светове. Светът на живите и мъртвите е свързан. Кой не е сънувал някой негов мъртвец да му дава послания и да му помага. Аз няколко пъти съм сънувала мои починали роднини, които ми казват какво да направя. Ние сме като в една сграда на различни етажи – не се виждаме, но сме свързани. Нищо в природата не се губи, то се трансформира. Когато тялото умира, душата, информацията не се губи – запазва се като в компютър.

 

* Лудият репортер можел да прости изневяра

* Джулиана Гани има брат свещеник

* Дани Милев лежал в затвора

* Димитър Аргиров на 50: Рокът и фолклорът са в кръвта ми

* Откриха уникално древно селище при Ропотамо

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 27 СЕПТЕМВРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Дарке,красавице,момичето от квартала си.Аз също съм от квартал.Момче от квартала.И в Ню Йорк има квартали,момиче.Ти от къде искаш да си? От гората ли? Делението на градовете е на квартали, улици,площади-административно деление.За по-лесна ориентация.

  2. Сама умею рисовать только кувшин и березки( в сюрреалистическом стиле)))

    Считаю художников небожителями

    Ничего не понимаю в стилях- мне просто нравится!

    В сети попадаются работы, которые вызывают восторг, и о которых я бы никогда не узнала, если бы не великий Интернет.

    И у меня появилась настойчивая потребность поделиться своим восторгом здесь.

    И с удовольствием посмотреть то , что нашли другие!

    Давайте здесь делиться и шедеврами и чем-то интересным и необычным из живописи..

    Поехали

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.