Дарко Тасевски е един от любимците на феновете на „Левски“. Македонският ас записа 145 мача с екипа на „сините“ във всички турнири в периода 2007/2012 г. Стана и шампион през 2009-а. Понастоящем 34-годишният халф играе в Тайланд, но това не му пречи да следи внимателно случващото се на „Герена“. Тасевски взе дейно участие в последния сблъсък между „сини“ и „червени“, когато те оглавяваха класирането в Първа лига. А това бе преди повече от 9 години...

- Дарко, здравей. Следиш ли ситуацията в „Левски“ и запознат ли си какво се случва на „Герена“?

- Да, разбира се. Гледам мачовете на „Левски“ почти всяка седмица. Ставам доста често по нощите, тъй като часовата разлика с Тайланд е много голяма. Но „Левски“ ме вълнува и няма как да не го гледам.

- Предстои дерби с ЦСКА. За пръв път от 2009 година двата тима се изправят един срещу друг в ролята на първи срещу втори във временното класиране. Изненадва ли те този факт?

- Не е изненада, защото знаем колко силен е „Лудогорец“ през последните години. Мога да кажа обаче, че е жалко „Левски“ да е в такова състояние вече толкова години. Всички фенове се надяваме това да се промени тази година, има такива заявки, отборът изглежда по-приличен отпреди.

- Ти си един от футболистите, участвал в последния сблъсък, когато отборите бяха първи и втори в класирането. Това бе през месец май 2009 година, когато спечелихте с 2:0, а по-късно станахте и шампиони. Какво помниш от сблъсъка?

- Да, да. Много добре си спомням този мач. Може би това е една от най-хубавите ми победи с фланелката на „Левски“. Помня, че още в началото се контузиха двама от най-добрите ни и опитни играчи – Христо Йовов и Георги Иванов-Гонзо. Но тези, които останахме на терена, не се стреснахме. Дори заиграхме по-добре. И съвсем заслужено спечелихме дербито.

- Веднага започнаха анализите дали един такъв двубой може да се окаже решаващ за титлата. Какво е твоето мнение?

- Не мога да твърдя такова нещо, защото има още много мачове до края на сезона. Но от психологическа гледна точка е важно, защото победителят ще има по-голямо самочувствие в следващите двубои. Може би дори победите ще идват по-лесно след това.

- Как протичаха часовете преди големите дербита за вас, играчите? Имаше ли нещо по-специфично, което правехте – хранене, почивка, начин за допълнителна мотивация?

- По онова време ходихме на лагер два дни преди дербито. Само за справка - преди останалите двубои лагерите бяха еднодневни. Не е имало обаче нужда от допълнителна мотивация, знаехме какво означава да се спечели дербито и всички излизахме готови на сто процента. Българите в отбора по това време бяха много повече от легионерите и именно те пренасяха мотивацията на чужденците и определено влияеха и помагаха. Имаше много мъжки момчета тогава в състава.

- Кой е най-паметният ти мач срещу ЦСКА?

- Точно този от 2009-а. Тогава направих много силен мач, подадох и за втория гол в мача, реализиран от Зе Суарес. А после станахме шампиони.

- Казват, че моментната форма не е от значение за двубоите между ЦСКА и „Левски“? Кои аспекти от играта са решаващи тогава в случая?

- Така е, не е важна формата. Този мач се печели със сърце, себераздаване, борба. Който покаже това в събота ще спечели мача.

- Кои са силните страни на този отбор на „Левски“ и къде намираш слабости?

- Новият треньор внесе баланс, върна правилната настройка винаги да се играе за победа, да се вкарват голове, да се пресира съперника. Точно това е силната страна на „Левски“ в този мач. Не искам да вкарвам напрежение в отбора или да обиждам някого, но смятам, че вратарският пост е слабост на „сините“. Надявам се обаче това да се промени след този възлов мач.

- Можеш ли да дадеш прогноза за изхода на дербито?

- Не, не мога да дам, Желанието ми е „Левски“ да победи.

- За финал няма как да не те попитам дали има шанс родните фенове да видят Дарко Тасевски отново в Първа лига и имало ли е варианти през последните години това да се случи?

- Феновете ще ме видят на трибуните на „Герена“ в края на годината как подкрепям отбора. Тогава ще се прибера в България след края на сезона в Тайланд. За всичко друго е късно вече. Догодина ставам на 35.