Даян Крюгер: Радвам се, че родих на 42 години

Северно сияние

 

Моделският период изгради характера ми

Чувствах се чужденка в родината си

Познавам природата на страданието

Добрите филми не ти казват кое е добро и лошо 

Германската дива Даян Крюгер покори парижките модни сцени, после плени и холивудския пейзаж. Първата голяма роля, която получава е на Хубавата Елена от епоса на Волфганг Петерсън „Троя”, където младата Крюгер партнира на Брад Пит и Ерик Бана. Крюгер говори немски и английски, а това се оказва от полза за Куентин Тарантино, който я ангажира в своята алтернативна историческа екстраваганца „Гадни копелета”, където отново си партнира с Брад Пит.

В последните години Даян Крюгер се специализира в шпионски екшъни и драми с геополитически привкус. Тя участва в немскоезичния In The Fade, който изследва темата за глобалния ислямски тероризъм, а после направи главни роли в The Operative в образа на агент на Мосад. Този месец голяма световна премиера с нейно участие е - „The 355”, шпионски екшън, доминиран от дами.

- Даян, какво се случва на вашия хоризонт в началото на новата година?
- Чакаме премиерата на „The 355”! Особено много се вълнувам този път, вложихме страшно усилия във филма и нямам търпение да достигне до публиката. Но сега съм най-заета с детето. Все по-често си мисля колко добре постъпих като родих на 42 години. Радвам се, че изчаках. Познавайки себе си съм сигурна, че нямаше да  се чувствам добре, ако бях родила в трийсетте си години. Тогава нямаше да бъда толкова склонна да правя саможертви и да се откажа от всичките неща, които вършех по това време. 

Бях на всяко едно парти и посетих всяка една държава, която желаех. Сега съм на 100% отдадена на детето – то заслужава цялото ми внимание. 

- Как гледате сега на дните си като топ модел?
- Модните ми приключения в Париж изгради характера ми, но аз никога не съм искала да бъда просто модел. Всъщност като по-млада мечтаех да съм част от Кралския лондонски балет. Балетът бе моя страст. Но се ориентирах към моделството. Отне ми известно време да се преборя със стереотипите за моделките, които искат да стават актриси. Още помня лошите рецензии за един от ранните ми филми „Франк”, който разглеждаше тази тема.

- Вече сте доказана актриса – четете ли рецензиите за ролите си?
- Вижте, аз винаги съм била интроверт. Дълги години съм се чувствала като дърво без корен, сякаш не принадлежа никъде. Наясно съм, че понякога създавам впечатление на просто една студена германка, която гледа на всички и всичко отгоре. Но това не е вярно. Огромно усилие ми отнема да съм общителна, но в това отношение киното ми помага. Ролите ме поставят в обувките на други хора, дават ми възможност да изживея различни идентичности.

- Чувствате ли се вече американка?
- Вече съм прекарала голяма част от годините си извън родината и като се върнах се чувствах като чужденка в собствената си страна. Има една несигурност, която ме притесняваше, но с напредването на възрастта я прегърнах и започнах дори да се привързвам към нея.

- Готова ли сте за повече роли, в които говорите на немски?
- Надявам се, че съм готова. Мисля, че настъпва времето, в което прегръщам немската си природа. С огромно удоволствие бих работила с хора, които стоят зад един от най-успешните и добре направени европейски филми за последните години като „Тони Ердман”.

След дългия период извън Германия останах особено доволна от бързината, с която си припомних всичко. Имахме два месеца подготовка преди снимките на немскоезичния The Fade и успях да вляза в добра езикова форма и да изгладя всички неравности в говоренето, които са се появили по време на паузите през годините. Чувствам връзката с корените си по-силна отвсякога. Беше като завръщане у дома. Но истината е, че животът ми в последните години преминава повече във Франция, отколкото в САЩ.

- Вече имате няколко роли във филми с геополитически заряд, които отварят темата за тероризма Какво ви привлече към тези сценарии?
- Специално In The Fade бе наистина важен за мен. Филмът бе продукт на много страст и изключително качествена колаборация. В крайна сметка това бе моят първи изцяло немскоезичен филм. Да работя с големия режисьор Фатих Акин, когото срещнах в Кан преди пет години, е извънредна привилегия и в същото време предизвикателство. Аз израснах в Германия, където той е много известен и успешен от дълго време. В моите очи той успя да докосне и да маркира цяло едно поколение със своето творчество. Филмите му говорят на езика на това поколение, в тях са кодирани комплексите, проблемите, мечтите, противоречията на толкова много германски граждани. Това е и моето поколение.

В този смисъл в мен се поражда огромно усещане за постижение - шансът да играя във филм на Фатих Акин е повод за празник. Бих казала, че това се отнася за всяка актриса от моето поколение, а и не само. Акин е човек, който действително умее да мисли, да пише, а и да снима извън клишетата и кутийките, има богато въображение, нестандартен поглед към исторически ситуации и психологически модели на поведение.

- Някои филмови коментатори отбелязаха, че с In The Fade и The Operative навлизате в нова фаза от своята кариера и вече сте зряла актриса. Така ли е?
- Не съм особено добра в интроспекцията и ми е трудно да погледна на собствената си кариера отстрани. Със сигурност узрявам като човек с отминаването на годините. Вече имам чувствително повече житейски преживявания, опит, който да вложа в съответната филмова роля. Губила съм близки, познавам природата на страданието, на любовта и загубата на любов.

Всеки следващ филм изследва нови дълбочини от душевността ми, предизвиква характера ми, провокира ме да рафинирам актьорската си техника. In The Fade особено силно ми повлия и изигра ключова роля в личната ми професионална еволюция, предостави ми възможността да демонстрирам именно тази по-зряла страна от себе си.

- Смятате ли, че последните ви филми ще имат ефект върху обществените разговори за екстремизма и шпионажа?
- Не мога да кажа, но съм страшно любопитна да видя какъв ефект ще има, ако изобщо има някакъв ефект. Филмът In The Fade представлява предложение да следваме пътя на един персонаж, да вникнем в неговото житейско пътешествие. Идеята е хората от публиката да си зададат въпроса какво биха направили те на мястото на филмовия образ. Не бих казала, че добрите филми като цяло предлагат решения, те не казват кое е лошо и кое добро.

- С кой голям режисьор искате да работите?
- Толкова са много. Но определено изпитвам огромно възхищение към Михаел Ханеке. Спомням си един разговор с него, в който направо си го помолих да ме вземе в някой свой филм. Бях подпийнала, чувствах се неудобно, но в крайна сметка нещата се получиха. Сторих същото и с Фатих Акин. Традицията повелява режисьорът да потърси актьора, но нещата вече ставата по всякакви начини, има по-голямо усещане за свобода в комуникацията между отделните участници в големия спектакъл на кино индустрията.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи