Да живееш с щъркел

Сайме и Ердинч са щастливи със своите роднини щъркелите. Снимки Авторът

Може ли човек да е роднина с птица? Може - ако е отворил къщата си за нея, за да свие и тя свой дом до неговия, ако я чака всяка пролет с надежда и със свито сърце я изпраща есен... Такива чувства вълнуват семейството на Сайме и Ердинч Чауш от шуменското село Климент. Невероятно, но откакто двамата са съпрузи, вече над 30 г., в двора им гнездят щъркели. Птиците долетели за първи път през 1985 г., когато пъргавата Сайме се сгодила за тракториста Ердинч.

И тази година на 22 март долетял бяло-черен мъжки и от няколко дни не спира трескаво да “ремонтира” гнездото. Всеки момент чакаме да долети изгората му, обясняват двамата съпрузи, които след десетилетия съвместно съжителство с птиците знаят всичките им навици.

Първият щъркел в дома им свил гнездо върху стар див орех. Натрупана била голяма “къща” от съчки, но един ден някъде през 90-те години, прогнилото дърво рухнало, а с него и гнездото. Малките тъкмо се били излюпили. Пернатите родители тутакси започнали да вият гнездо на комина на Ердинч, а той не им попречил. На помощ обаче се притекли и ентусиасти от Българското дружество за защита на птиците от Варна. Донесли специални тръби и платформа за гнездо. Гостоприемната фамилия наела майстор заварчик, а свекърът Мехмед (74 г.) се изявил като конструктор на стабилната стойка. Вдигнали я с кран на същото място, където бил орехът. Бетонирали я и върху нея на височина почти 10 метра щъркелите светкавично изградили ново гнездо.

Сега който влезе в село Климент откъм Шумен, стигне ли до входната табела, вижда и гнездото в далечината. Тази година гостът от топлите страни за първи път закъснял с около седмица. На щастливия 22-ри задружната фамилия била в овощната градина за резитба. Сайме тъкмо се прибирала към дома, когато чула характерното трак-трак. Било голяма радост. “Щъркелът си пристигна, да ни е честит”, викала щастливата жена без страх, че ще го подплаши. Сайме разказва как преди две години в селото останал да зимува болен щъркел и съседи го намерили в двора си. Предали го пак на тях, а семейство Чауш го настанали в курника с кокошките. Хляб и фураж отказал да яде, купували му специално океанска цаца. Било истинска атракция да гледат как я мокри във вода, подхвърля я във въздуха и я щраква ловко с клюна си. За разнообразие, като заклали телето, белият дроб бил пак за щъркела. Когато съселяните научили за любимото меню, и дробчетата от техните добичета отишли в къщата с щъркела. А той ходел доволен като домашен любимец подир Сайме.

Спомня си колко страдали преди година, когато малко щъркелче паднало от гнездото. От такава височина е неспасяемо. Друг път от двойката останал само единият родител. Пак се справил с изхранването на пилетата.

Няма човек, който да не обича тези птици, уверил се е Ердинч.

“Стават ти като роднини, очакваш ги, радваш им се”, обяснява той. И се чуди - човек може да те предаде, но птицата не... Най-голяма е тръпката, като се излюпят малките и цялото село се надпреварва да гледа колко главички се надигат от гнездото. Затова бай Мехмед се шегува, че това лято ще купи дрон, за да виждат какво се случва вътре в щъркеловия дом.

Помнят как преди време малко щъркелче се заплело в сезал от гнездото и застрашително увиснало. Потърсили помощ от “Енерго-Про” и на място веднага дошли техници със стълба, които спасили пернатото.

И птиците помагат на хората. Носят добро и късмет. Поверията ги свързват с плодородие, семейно щастие и разбирателство. Затова когато мъж и жена похлопали на вратата на Сайме и поискали да си съберат пръчки от щъркеловото гнездо, тя ги приела. Под клонестата “къща” е пълно с нападали вършини. Непознатите идвали отдалеч, някой им бил казал, че клонките са лек за бездетни. Дали са се сдобили с дете, Сайме не знае, но и тя се шегува, че щъркелът другата пролет може да донесе внуче и в тяхната къща.

Миналата есен големият им син се оженил, малкият още живее в Климент при тях. Фамилията се занимава със земеделие. Ердинч и брат му работят 1400 дка ниви и 84 дка овощни градини със сливи и череши. Заедно със щъркела дошъл и най-новият им трактор на лизинг. Ще го изплащат 5 г., но работливият мъж не се притеснява. Засели са пшеница, люцерна, грах, ще сеят и слънчоглед. “Няма лоша година, ако си гледаш работата”, казва Ердинч и обяснява, че лятото е на полето от 6 ч сутринта до 22 ч вечер. Няма шефове в сплотения род, всички са работници. А в най-усилното време дават препитание и за поне пет-шест безработни от Климент. На последните парламентарни избори се чудели на късмет от щъркелите ли да разчитат, до урната ли да ходят да дават доверие на политици. Единственото, което искат, е да имат работа и децата им да не избягат един ден неусетно в чужбина.

Щъркелите постъпват по същия начин. Будиш се в края на август в някое хубаво утро, а тях ги няма, обяснява семейство Чауш. И започва очакването до пролетта.

Иначе на входа на селото освен “Климент” се чете и... “Манхатън”, изписано от ръката на шегобиец. Местните хора са видили много свят в търсене на работа - от 407 къщи почти не е останала такава, която да не е пращала човек в чужбина. Засега повечето пътуват хиляди километри като щъркелите и пак се връщат.

ПРЕБРОЯВАНЕ

Гнездата в

България са 6805

Според последното преброяване (2014-2015 г.) 6805 са щъркеловите гнезда в България, от които 5671 са заети от птици, по информация на Българското дружество за защита на птиците. За 10 г. гнездата са се увеличил с 1102. Най-предпочитаното място са стълбовете. 195 гнезда са разположени на дървета, най-често се ползват акация, бор, черница и топола.

Населеното място с най-много щъркелови гнезда в България е село Драгушиново, община Самоков - 51 гнезда. Белият щъркел е индикатор за качеството на средата. Присъствието му е знак за чиста вода и земеделски земи.

До 1 тон може да достигне тежестта на мокро старо щъркелово гнездо. Това е така, защото всяка година то се надстроява с 15-20 см, за да бъдат далеч малките от паразитите в старото гнездо.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи