Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Да кажем истината: Мигрантите не са бежанци. Защо не прилагаме законите?

 

Хаосът започна с изявленията на Меркел и Юнкер “Да си отворим обятията за тях”

Няма нищо ново в драмата в “Джунглата” в Кале, дори и тя значително да се задълбочи през последните четири години. Тя датира от края на 90-те и е свързана с функционирането на шенгенското пространство: Франция отвори европейските си граници и се ангажира да защити с всички средства тези на Великобритания, превръщайки Кале в задънена улица, сборище на мигранти, прекосили част от планетата, за да отидат отвъд Ламанша.

Внезапното задълбочаване на хаоса се дължи на премахването на външната европейска граница през 2015 г. след неуместните изявления на няколко европейски лидери, сред които германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Юнкер: “Да отворим обятията си за тях!”

Безпрецедентният в историята мигрантски поток не спира да расте: след един милион новопристигнали през 2015 г., несъмнено броят им е същият през 2016 г., докато няколко милиона души се тълпят пред вратите на Европа на фона на безсилието на Европейския съюз, който не успява да се организира, за да се справи с криминалния трафик, и се разделя, докато трябва да обедини силите си.

Феноменът, на който сме свидетели в Кале, потвърждава неуспеха на правовата държава в Република Франция. Непонятно е как държавата позволи да се създаде зона на беззаконие от такъв мащаб. Още по-лошо: решението, което се състои в принудителното евакуиране на “Джунглата” и разпределението на мигрантите в приемни центрове в различни области на страната, е симптоматично за отказа да бъдат приложени законите за незаконната имиграция.

Трябва да кажем истината: мигрантите в “Джунглата” не са бежанци. Самият принцип на правото на убежище се прилага за хора, които бягат от преследвания и се заселват в първата страна, която им осигури закрила, където те се намират в сигурност колкото време е необходимо. Мигрантите в Кале не попадат в тази логика. Те се опитват на всяка цена да отидат в Обединеното кралство, за да работят. Единствено поради невъзможността да отидат във Великобритания, те трябва да се “задоволят” с Франция. В действителност те са чужденци в нередовно положение, които нямат право да влизат на територията на страната и чието пребиваване е забранено от законите на републиката. Повечето от тях са неженени възрастни. Те са оставили родината си, която може би се нуждае от тях, било за икономическото и социалното си развитие, било за да се бори с тирания. Изправена пред тази ситуация, държавата има едно задължение: да прилага законите на републиката и да ги отпрати в родните им страни, зачитайки тяхното достойнство, освен ако има специфична хуманитарна причина.

Организирайки разпръсването им в областите, социалистическото правителство потвърждава отказа си да приложи законите за влизането, престоя и убежището. Парализирана от идеологията, страха от погледа на медиите и активисти, политическата власт отстъпва по всички линии и се отказва от принципа на правовата държава. Като връх на абсурдната ситуация, виждаме френски длъжностни лица да молят чужденците, които са в нередовно положение, да се съгласят да останат във Франция, докато те всъщност трябва да напуснат. Подтикват ги дори да поискат убежище във Франция, знаейки, че те не са бежанци и европейското право изключва отговорността на Франция при проучването на молбата им за убежище, която е отговорност единствено на страната, през която те са влезли в Европейския съюз (Дъблинският регламент).

Драмата в Кале е драмата на една държава, която е подала оставка, безпомощна, неспособна да поеме отговорността и основната си мисия: да наложи спазването на закона.
По този начин държавата задълбочава хаоса и бъркотията. Не е непонятно защо кметовете отказват да открият приемни центрове за хора, които са нарушили законите, за да влязат и да останат във Франция. Но за държавата е по-лесно да принуди местните избраници и жителите под заплахата, че ще ги обяви за расисти, отколкото да наложи спазването на правилата на правовата държава. В крайна сметка, този начин на управление на мигрантската криза е катастрофален. Той създава негативен образ на имиграцията в резултат на общественото безсилие и като източник на хаос.

Една организирана, регулирана, контролирана, договаряна с родните им страни имиграция, би могла да бъде истински шанс в икономически, демографски, културен план както за нашата страна, така и за Европа като цяло. С политиката си на принудително регионално разпределение на незаконните мигрантите политическата власт се отказва де факто от принципа на контрол на мигрантския поток и на борбата срещу незаконната имиграция. Тя се подиграва на идеята за положителна, овладяна имиграция като коз за Франция.

Очевидно тази хаотична ситуация е в полза на екстремистките движения и на националистическите и антиимигрантски партии както във Франция, така и в Европа. Изразявайки безсилието на държавата, в крайна сметка тя облагодетелства ксенофобията.

Ако иска да избегне изборен катаклизъм през 2022 г., бъдещото мнозинство през 2017-а трябва преди всичко да вземе в ръце мигрантската политика на Франция и да се върне към нейния фундамент: разумна политика спрямо законната имиграция и твърдост спрямо незаконната.

(Превод от френски: Галя Дачкова)

Препечатваме от „Гласове

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. По въпроса „Защо не прилагаме законите?“ отговорът е повече от ясен!!!! Защото така е наредил „чичо Сам“ !!!!!

  2. Браво на франсетата:) Статията е точна, логична и много професионално и супер грамотно написана. Нашите журналисти могат само да се поучат от френските си колеги:) Да, във Франция, България, Италия, Гърция и пр държави закона за мигрантите не се прилага и най-безцеремонно се игнорира, но затова пък същия този закон много добре се прилага/спазва в сащ, канада, япония, русия и др. суверенни държави:) Защо ли??? Ние тънем в недоумение…:)

  3. Истината е, че ес има план „европа 2030“, според който до 2050-та трябва да се внесат минимум 100 000 000 имигранта. И това е планът който плевнелиев непрекъснато дрънка, а „доброто“ безтопково ченге боко тихомълком изпълнява

  4. Статията е изпълнена с високопарни нищонезначещи фрази като: „Те (мигрантите) са оставили родината си, която може би се нуждае от тях.“ Досега не бях чувал за родина, дето да се нуждае от емигрантите си. Всяка държава гледа на гражданите си като на дойна крава. Щом една Франция не може да скръцне със зъби на САЩ, какво остава за една … айде без конкретика. А Франция не може да скръцне със зъби, защото се продаде на Хитлер, защото германците маршируваха по Шанз Елизе, французойките масово спяха с германски военни и трябваше да дойдат американците да турят ред в разврата – в прекия и преносен смисъл на думата.

  5. Френската държава е превърнала символите „Свобода, братство, равенство“ за свое откритие, така както българите са открили, че съединението прави силата. По същия начин Колумб е открил Америка. Мислел, че открива едно, а на практика се оказва друго. Французите не са нацията, която трябва да поучава света как да живее. Хубаво е да си сложат ред в собствената страна. Една велика нация, за каквато претендират франсетата не може да излъчва за президент такива безлични фигури, чието главно достойнство е персоналния им коафьор. Ако се огледат малко, французите може и да забележат, че след Митеран са изпаднали в сериозна импотентност.

  6. Не знам дали има такъв план да се „внесат“ сто милиона имигранти, но докато Европа страда от безплодие и импотентност трябва да се сетим, че това ни чака и това няма да е откритие на Плевнелиев, който тогава няма да е президент. Как си представяте, че тогава човечеството ще е някъде около 10 милиарда, а в Европа ще се ширят 250 милиона или някъде толкова. Просто няма как да се случи. Конкретно за България колкото сме по-бедни, толкова по-малко желаещи ще дойдат. Затова пък ще дойдат отрепките.

  7. Една организирана, регулирана, контролирана, договаряна с родните им страни имиграция, би могла да бъде истински шанс в икономически, демографски, културен план както за нашата страна, така и за Европа като цяло.
    Като мисъл това става, като практика е интересно. Всеки джурналист се упражнява в словоблудство да покаже колко некадърни са политиците (като цяло) и колко гениален е той (в частност). Горната авторка не прави изключение. Мислите си ги реди, все едно е в предизборен период и ще я избираме най-малко за кмет на Париж. Ами да се кандидатира, да видим какво повече ще каже от Мари льо Пен, да говори по французки, да я разберат франсетата и да не я разберат мигрантите.

  8. В рамките на дискусията трябва да припомним един разказ на Мопасан, където една французойка се гордее, че е убила повече германци, отколкото годеникът ѝ, който се бие с тях на фронта. А тя ги избива, като заразява германците със сифилис, който по онова време не е бил лечим. Питам се сега с какво се е променила обстановката. Сигурно с напредъка на медицината в това отношение. Важното е да мразиш нашественика.

  9. КОМЕНТаторе, бе ти много си информирам, бе. ЦРУ и КГБ ряпа да ядат!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.