Прабългарите отново в лукс в „Игри на волята“ Траки ще спят в рибарската хижа, красивите Славяни отиват на безлюдния плаж

Забравен багаж спря движението на метрото до летище София

Наградите “Еми”: Бесен феминизъм и трансджендър активизъм

Руски свещеници протестираха срещу управлението на Путин

ЕС да разпределя бежанци по квоти

Русия издирва американски информатор

Мъжът, откраднал картини на Майстора: Много съжалявам, че съм влизал в тази къща

Таен руски чат без американци Политици и бизнесмени заключиха телефоните си

Гостуване в Горна Оряховица носи трофеи на ЦСКА

Президентът Радев: Крайно време е България да се включи в европейските програми за въгледобивни региони в преход

На какви почивки имате право, когато работите на компютър

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 24 септември 2019

Президентът Радев в Ню Йорк: България и САЩ са стратегически съюзници и не следва да има ограничение за визите

39% от семейния бизнес е в търговията 104 хил. са фамилните предприятия в страната

Барикадиралият се мъж в блок в София заплашвал с убийство собственик на охранителна фирма

Да обиколиш Ирландия на стоп с хладилник Перфектното смешно и развлекателно четиво за лятната почивка

Тони чака на стоп с хладилника край пътя.

„Прекалено смешна, за да я четете сами на обществено място“ Sunday Independent

„Отчасти автобиография, отчасти пътепис, отчасти щуротия, достойна за Гинес“ Irish Times

Както всички добри истории, и тази започва с облог.

Корицата на българското издание на “Около Ирландия с хладилник”, ИК “Фабер”, 304 стр., 15 лв.

По време на безпаметна пиянска вечер Тони Хоукс – известен британски музикант, писател и комик – приема залог от 100 паунда, за да обиколи на автостоп Ирландия за един календарен месец, като носи със себе си и…хладилник.

По време на този луд месец Тони и хладилникът му срещат истински принц и посещават най-бедния крал на Земята, а хладилникът е кръстен в църква. Те сърфират заедно, участват в ергенски фестивал и единият от тях прави секс, без другият да знае.

Щастливата съдба се намесва под формата на жизнерадостен радиоводещ, който убеждава Хоукс да се обажда всеки ден и да споделя докъде е стигнал в пътуването си. За една нощ Хоукс става легенда – получава прозвището „Човекът-хладилник“ и всякакви хора искат да му помогнат да постигне целта си, колкото и глупава да изглежда тя.

Докато двамата пътуват през Донегал, Слайго, Голуей и нататък, хладилникът събира вниманието на ирландците, развива собствена самоличност и обединява хората където и да попадне.

Абсурдната история за това необичайно и вдъхновяващо приключение е пълна с интересни герои, един от които е и самият Тони Хоукс с неговото очарователно чувство за хумор. Остроумните му наблюдения ще ви накарат да се смеете с глас.

Макар и написана в един приятен и безгрижен тон, книгата улавя щедростта, топлината и хумора на Ирландия и добротата на нейните леко ексцентрични жители.

 

ОТКЪСИ

Уредът кара сърф, налива се с бира в пъб

Любопитни моменти от невероятните приключения на Тони Хоукс

Зърнех ли на хоризонта кола или камион, моментално се изпълвах с надежда. “Ето! Този ще е!” И така се надъхвах, докато приближаваше, че впоследствие все се чувствах безсърдечно отхвърлен. Подир двайсет минути и седемнайсет провала взе да ми докривява. След три-четири седмици на подобни мъчения щях да се нуждая от скъпа психотерапия. Позачудих се за облога. Можех да си позволя да загубя сто паунда, пък и ударът по гордостта ми беше нищо пред перспективата всеки ден да понасям такъв срам като днешния. Не бе минал и час, а аз вече се канех да зарежа цялото начинание. Мисли за отказване след по-малко от един час изобщо не бяха влизали в представата ми за приключението. Все едно бях боксьор, който само минути след старта вече беше увиснал на въжетата в края на ринга. Къде ти? Бях в нокдаун, а съдията беше стигнал до “шест”.

От време на време ми се струваше, че долавям как в колите се раждат реплики като тези:

– Тва хладилник ли беше?

– Моля?

– Онзи там… стопаджията… Май че беше с хладилник.

– Нещо ти се привижда. Изморил си се, чакай аз да покарам.

Стига дрънкахте, мислех си. Спрете и ме качете! Имате предостатъчно място! Заклех се никога през живота си да не оставям стопаджия на пътя.

И когато най-малко очаквах, тоест докато пробвах тъпоумни гримаси, поочукано комби форд “Фиеста” отби точно пред мен. И така, след първоначалния фалстарт, пътешествието ми започна наистина.

• • •

Условията за сърф бяха далеч от идеални, защото вълни почти нямаше. За хладилника тяхната липса беше доста удобна – нали беше абсолютен новак в този спорт, пък и той очевидно не му беше призвание.

За моя почуда той изглеждаше изненадващо стабилен отгоре. Сигурно се дължеше на един от плюсовете му – неизменен център на тежестта. За съжаление обаче му липсваха умения да се наглася съобразно посоката на вълните и още първата от тях се оказа непреодолимо препятствие. Бинго може да беше фантастичен сърфист, но му липсваше всякакъв опит в балансирането с хладилници. Още първата вълна преобърна дъската, уредът се изплъзна и започна да потъва странично. За щастие се движеше достатъчно бавно, та успяхме да го уловим и отново да го вържем на сърфа над повърхността.

Последва невероятно събитие. Няколко славни метра човек и хладилник се плъзгаха по вълната в перфектна хармония, като спряха на пясъка на брега с такъв финес, сякаш в следващия момент Бинго щеше да се пресегне, да го отвори и да си извади отвътре студена напитка. Зяпачите от алеята избухнаха в спонтанни овации, а застаналата на прибоя Антоанет весело подскачаше от радост. Готово. Хладилникът беше карал сърф, за което си имах фотографски свидетелства, това бе една знаменателна победа на Човека и Електроуреда над бурното и диво море.

• • •

Барът бе доста голям и представляваше три отделни помещения, чиито стени са били избити, за да се създаде чувство за простор. В този конкретен момент това трябва да беше най-пияният човек в цяла Ирландия, като авансът му пред всички останали несъмнено бе значителен. Използвайки вратовръзката си за микрофон, той се изправи в единия край на бара точно под телевизора и запя песента на Боб Гелдоф “Не обичам понеделниците”. Пееше монотонно, силно и крайно неприятно. Прекалено близко до оригинала за моя вкус. След това заподскача наляво-надясно, все едно някой му бе пуснал пет хиляди волта. Ако не беше последната му забележка, никой в бара нямаше да се сети за какво иде реч.

– ПУКНИ СЕ, МАЙКЪЛ ФЛЕТЛИ!!! – изрева той с пълно гърло.

Аха, значи това правел. Танцувал като Майкъл Флетли. Конвулсиите му бяха от такъв вид, че от време на време оставах с впечатлението, че получава сърдечен удар. Вместо това удари един голям гълток от халбата си, като равномерно разпредели количеството между устата и костюма си.

• • •

Беше някъде към средата на следобеда и в бара имаше само шест-седем клиенти. Не след дълго обаче комбинацията между раница и хладилник накара всички да се замислят за плюсовете и минусите на този вид пътуване.

– За колко пари беше басът? – рече Ниъф, която това лято обслужваше бара.

– Сто паунда.

– А колко струва хладилникът? – попита случаен клиент на име Джон.

– Сто и тридесет паунда.

– Ей, голяма си откачалка – добави мениджърът Шиймъс.

– Ниъф, дай на човека една бира – заключи Джералдин, началник и съпруга на Мат Молой (от табелата над вратата) и освен това майка на Ниъф.

Бях започнал да разбирам как работи мозъкът на ирландеца. Колкото по-глупави, абсурдни и ненормални са постъпките ви (а моите очевидно си бяха такива), толкова по-сърдечно ви приемаха хората.

• • •

“Дейлис” беше мъничко кръчме, сгушено между два други бара – “Дейвърън” и “П. Бегли”. Влязох и към мен се извърнаха нова порция изумени лица. Един само не беше учуден. Тони.

– Вижте! Нашият перко пристигна!

Моментално получих пълна халба, а хладилникът беше най-почтително вдигнат на съседното столче; всеки външен човек би решил, че е просто редовен пияч.

Тони се върна с акордеон и изведнъж изотвсякъде заизскачаха музиканти със своите инструменти. Пияндето измъкна чифт лъжици от джоба си и забарабани с изненадваща сръчност. Явно тази му дарба си отиваше предпоследна, след умението да си викне още нещо за пиене. Мислех, че на лъжици се свири ей така, за майтап, но в умелите му ръце тези прибори се превърнаха в истински ударен инструмент. После влязоха Уили Дейли и неговият бодран (нещо като дайре, ама удряно с пръчка) и квартетът се превърна в квинтет. Явно Дейли си имаше някакъв вътрешен датчик, който да му подсказва кога почва свирнята.

Следващите минути бяха просто върхът. Традиционна ирландска музика, каквато винаги се бях надявал да чуя и видя, изсвирена спонтанно и от сърце, не създадена специално за туристическата индустрия. Седях с халба в ръката, слушах разните жиги и рилове и попивах радостта по лицата на музикантите и онези, дето тропаха в такт и възторжено ръкопляскаха. Ей това е да ти пее душата. Без пари и без никакво задължително времетраене. Просто свириш, докато ти е кеф. Да ти идва отвътре, а не да играеш пред публика. Един почне мелодийка, другите я изслушват веднъж, включват се кой когато реши и накрая всички заедно я подхващат с пълна сила. Така всяко парче се извиваше в естествено кресчендо, като че ли поначало оркестрацията си му беше такава. Сякаш беше измислено специално за подпийнали бардове, ала Тони доказа, че не е задължително да направиш главата: неговото изпълнение бе прочувствено и затрогващо, въпреки че бе пил само четири сокчета.

Продължи да си пее и в колата на връщане. Част от думите бяха “взех на стоп един момък, хем висок, хем красив” и за миг си помислих, че става дума за мен, но макар да се вслушвах внимателно, за хладилник не се споменаваше. Жалко, още не бях част от местния фолклор.

(Със съкращения)

 

За автора

„Историята показва ирландците с цялата им оригиналност от най-добрата им страна“ Daily Telegraph

Тони Хоукс е роден на 27 февруари 1960 г. в Брайтън, Великобритания. Въпреки, че получава най-голяма известност като телевизионен актьор и писател, за първи път славата в шоубизнеса идва при него като изпълнител и автор на песни: той е лидер на групата Morris Minor & The Majors, а през 1988 г. песента „Stutter Rap“ (пародия на групата „Beastie Boys“) се класира на четвърто място в британските класации.

По-късно Хоукс е домакин на телевизионни състезания, участва в различни телевизионни предавания и „подгрява“ публиката на множество хумористични програми, води церемонии по награждаване, има свое радиопредаване „Изгубени уикенди“, участва в хитови тв сериали.

Първата книга на Тони Хоукс „Около Ирландия с хладилник“ се появява през 1997 г. Тя става бестселър в списъка на Sunday Times, преведена е на повече от десет езика и от нея само във Великобритания са продадени близо милион екземпляра.

Следва поредица от още няколко хумористични бестселъра, а „Около Ирландия с хладилник“ е филмирана.

Освен с артистичната и литературната си дейност, Тони Хоукс е известен и със своята благотворителност. Участва в многобройни инициативи, в концерти и акции за набиране на средства, а през 2001 г., трогнат от това, което е видял в Молдова, докато събира материал за книга, построява изцяло със собствени средства в Кишинеу модерен център за хронично болни деца от бедни семейства, в който живеят и се лекуват 400 малки пациенти. Тони Хоукс продължава да се грижи за центъра и днес. През 2017 г. Принц Чарлз му връчва Ордена на Британската империя за „неуморната му благотворителна дейност“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.