Цъфна слободията, и то с наложен платеж - и трябваше да платим всички дивотии на Прехода

Пак ви сервират от същото: политиканите се ръфат като чакали, поне словесно - обаче са готови да управляват заедно.

Такава е изглежда поръчката от Чорбаджията: да се направи някакво правителство, което да се подритва в правилната посока. С каубойските ботуши - по тюрлюгювеча.

Затова сега за друго - за разтуха. От време на време все някой се сеща за „Кеворкирането“. Мнозина знаят, че за първи път тази дума бе използвана от актрисата Катя Паскалева. Самата тя твърдеше, че тя е колективно дело - била измислена в кинаджийските среди.

А Катя само я изрекла от телевизионния екран. Години по-късно, аз пък си казах друго: преживените в телевизията ядове и разправии, изобщо целият зор си е струвал, щом са направили от името ти глагол. Сетне цъфна слободията, и то с наложен платеж - и трябваше да платим всички дивотии на Прехода.

Вече всяка телевизионна мишка имаше „свободата“ да се държи, както му скимне, с госта си. Всеки бе свободен да достигне върховете на собствената си никаквост. Новите пък тарикати/политици се мислеха за много хитри и продаваха на едро лъжите си.

Тогава си казах, че е време за друго: оставяй ги сами да се набият на кола. Това също не е лесно: трябва да го подведеш нахалния глупак, за да реши, че му вярваш - и полека-лека сам да се нахендри на кола. Зрителите веднага ще разберат, накъде е тръгнал.

Телевизионните мишки пък продължаваха да се репчат фалшиво - и също възсядаха кола.

Вие и това разбирахте.

Няколко думи за нещо друго, което сякаш по-малко се помни. Пак по времето, когато Катя ме „Кеворкира“, Тодор Колев пък изпя една много забавна песен. Катя изрече една дума - а Тодор я изигра фантастично. Искам да ви припомня песента „Събеседник по желание“ - наскоро се сетих за нея от една паметна бележка за композитора Светозар Русинов, той е неин автор, текстът е на Живко Колев.