Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

„Левски“ сгази австрийци с 3:0

Българските вина и мед са хит в Германия Цените на бутилките започват от 4 евро, а таван няма

Да си учител е мисия, а не препитание

Тази година престижната награда „Даскал Ботьо Петков“ отиде в Благоевград. Носител на почетната грамота и плакет е една сърцата учителка по история – Антоанета Пашова, преподавателка в езиковата гимназия в Благоевград.

„Наградата „Даскал Ботьо Петков“ се дава в Деня на будителите, най-подходящия ден за нас, на името на един известен възрожденски педагог – бащата на Христо Ботев. Тя се връчва за 19-а година в различни градове на България, като сме започнали от Карлово – родното място на Ботьо Петков, последваха Калофер, Пловдив и други селища в региона. Тази година е в Благоевград. Дава се на преподаватели със заслуги в патриотичното възпитание на учениците, както и за извънкласни дейности“, разказа още Боян Ботйов. Чрез тази награда искаме да мотивираме учителите и да отдадем заслуженото уважение на най-добрите, които възпитават възрожденския дух у младите, подрастващите. А днес тази мисия е много трудна“, разказва Ботйов, потомък на великия род.

„За мен това е огромна чест, в същото време съм и леко смутена, защото съм сигурна, че има още много колеги, които заслужават тази награда. За мен това е една родолюбива мисия, която да напомни на българина онзи възрожденски дух, който нашите предци са притежавали“, споделя Пашова.

„1 ноември аз приемам като много голям празник, защото нашите предци възрожденци са сътворили истински подвиг, създавайки училището като институция въпреки чуждата духовна власт.

Затова и аз лично не се изживявам като будител, а винаги асоциацията ми е за тези хора, които са притежавали страхотен ентусиазъм, и мен това ме зарежда да продължавам напред. Зарежда ме общуването с учениците, техния чист, неподправен патриотизъм. Това ми дава удовлетворение, защото, като се е поогледаш наоколо, няма другаде откъде да почерпиш заряд и енергия“, казва Пашова.

Носителката на наградата има зад гърба си 23 години педагогически стаж, завършила е Софийския университет, специалност „История“, както и втора магистърска степен по философия. Като учителка е преподавала на ученици от 5-и до 12-и клас. През много училища е минала, но най-вече стажът й е в елитната езикова гимназия в Благоевград. Професията учител е била мечтана. След като завършила, трудно се намирала работа за педагог и започнала стажа си в библиотеката в Благоевград, но в един хубав ден успяла да стигне и до мечтаното учителстване. „Занимавах се в библиотеката с краеведчески и историографски проучвания и това много ми помогна след това в моята преподавателска дейност, казва Пашова.

Учениците й я наричат учителката енциклопедия, дори един от випуските при завършването й подарили грамота с тази титла. Младежите признават, че Пашова не е от онези учителки, които искат на всяка цена да се харесат на учениците. И казват, че ги респектира със знания и желание да ги накара да мислят, а не просто да зубрят дати и цифри, защото повечето така си представят предмета история.

Антоанета Пашова казва,че днес в училище младите не приемат книгата като ценност. Тя е и изместена от интернет. „Трудно е да накараш учениците да четат, да се заровят в библиотеките. И ето тук е ролята на учителя да съумее да привлече вниманието на младите.“

И успява, защото така увлекателно разказва фактите, че повечето ученици след това й правят красивото признание: Госпожо, аз започнах да обичам историята!

Затова и тя не е от учителите, които ще чуете да се оплакват от реформите в образованието. Напротив, Пашова казва, че каквито и реформи да се правят, ако учителят си обича професията, никакви дефекти на системата не могат да му попречат той да бъде добър и да преподава. Иначе има какво да се каже, споделя тя, уроците по история са с толкова голяма натовареност в някои класове ,че не стига времето за преподаване и осмисляне на материала. Тук, признава тя, си е поела риска и лукса да не довърши дадена урочна единица, ако види, че даден проблем интересува учениците и се спира на него.

„Днешният учител трябва да притежава силна интуиция и гъвкавост, за да има успели ученици“, установява Пашова.

Според нея най-важното е да намериш начин да мотивираш ученика да учи. Така той няма и да отсъства и да се оплаква,че му е скучно в училище. Например тя е предизвикала огромен интерес у нейните възпитаници, като ги кара сами да направят своето родословно дърво и да изследват родовете си. Младежите били впечатлени от резултатите, някои не очаквали, че имат в родословието си и известни люде, войводски корени. Някои ученици пък за първи път виждат антикварни магазини и разбират смисъла и езика на вещите, пак благодарение на сърцатата учителка по история. Тя често обича да излиза от кабинета и да показва историята на младите навън – в музеите, в археологичните комплекси. И обяснява, че нагледното, това, което може да се види и пипне, най-много отваря хоризонта на учениците.

Така и нейни възпитаници ще помнят цял живот уроците за цар Самуил, защото са ги чули и видели край гроба на царя, в Гърция. Чак там завела учениците си Пашова, за да преживеят историята.

Има и такива, които днес са студенти, и когато пишат разработки по парливи и трудни теми, още я търсят за консултации или за сверяване на часовника.

Да преподаваш история в днешно време наистина не е лека работа. Едни казват, че някои глави трябва да се пренапишат, други, че няма нужда се учат. Трети още спорят за термини като турско робство, османско владичество, русофили, американофили.

Пашова казва, че не обича термини като пренаписване и пр. Историята е такава, каквато е, дали се харесва или не, това е друг въпрос. Но фактите са истината, останалото е емоция и интерпретации.

В нашето общество има насадено и друго мнение,че учебниците не са читави. Те са си много хубави, не бих казала и че е много сложен стилът. Но отделен е проблемът за учебната програма, съдържанието, информационната натовареност, обяснява Пашова. Затова и тя смята,че матурите по история са направени излишно тежки за учениците. Но е щастлива, че има ученици, които продължават образованието си с история и я превръщат в своя професия, доволна е, че нейни възпитаници печелят олимпиади.

Признава и друго – че днес учителите имат трудно битие, заплатите са ниски, не се намират пари за купуване на литература, на харесвани книги. Често даскалите ни обикалят магазините за втора употреба, затова и младите бягат от тази професия. „Но, казва Пашова, като видя очите на учениците запалени и впечатлени, всичко друго отстъпва. А те не са такова поколение, за което се налагат представите, че не искало да учи, мързеливи били. Напротив – любопитни са, питащи, вродено им е да бъдат честни, родолюбци. И това чувство трябва да се доразвива. Важното е учителят да не потъне в рутина, а винаги да е във форма. Това се усеща от учениците и повярвайте, оценяват го.“

Напоследък в училище я питат за бежанския въпрос, за Сирия, за Украйна, за всичко, което чуят по телевизията. И така ги учи да търсят повече информация, да четат, да отсеят първо фактите, а после да ги коментират. Самата тя казва, че често й се случва да гледа с усмивка новините. Защото разбира, че част от държавните решения ще влязат в историята, но за съжаление не с положителен знак. И добавя, че трябва да минат минимум 50 години, за да има обективна оценка на всичко онова, което се случва днес. А че историята като наука е и съдба за тазгодишната носителка на голямата награда, е неоспорим факт и защото всички във фамилията й са историци. Съпругът й, синът й, а дъщерята е археоложка. Затова и семейството обича да пътешества във времето, не само чрез екскурзии, но и с книгите и археологическите открития.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Аз лично не бих дал награда на учител по история. По-скоро бих дал награда на даскал – математик , изпратил два човека да учат в Бостон, Пристън или Харвард , отколкото на родолюбива учителка, промиваща мозъците на 50 ученици годишно.

  2. Много ми е интересно как тийнейджърите си представят преуспял ученик с история. Да вярно президентът Гоце е историк, но той по-скоро преуспя с второто си амплоа

  3. Съгласни с другарката Пашова, историята, географията, биологията също са интересни науки/предмети, но учителите по тези предмети, а и по останалите също така са хора и имат нужда от препитание. Хубаво е да си идеалист, ние също така сме в много отношения идеалисти, но когато не мож си купи за детето основна храна и купуваш евтинка “храноподобна“храна е вече лошо, даже опасно.

    Просто една нормална, съобразно стандарта на живот на България, заплата, а не соц помощ, както сега ще е добре приета от нашите учители. Банкери, мутри, бизнесмени, политиханци/депутати да не са по-добри от тях та взимат в пъти по-големи заплати?

  4. Един познат след прочетеното каза, че учителите трябвало да карат на “фотосинтеза“:( Що ли значи това?? Ние не разбираме сложните термини. Може кунева мин на неколко министерства да ни обясни:)

  5. Честито на учителката Пашова! Да е жива и здрава! По-нататъшни успехи,въпреки простотиите на мадам Куневата,разбиващи полето на образованието българско!

  6. Абсолютно заслужено признание, г-жа Пашова е един от малко учители, които въпреки нелеките обстоятелства, работи с огромен ентусиазъм и успява да запали искра в учениците и и същевременно съумява да поднася по разбираем начин обективна, необработена и базиращи се на факти информация.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.