Двама се карат над Сирия - Иран печели

Естествено е, че никой не иска да дава жертви

На фона на ескалиращото напрежение между Русия и Израел във връзка със сваления руски самолет Ил-20 и доставката на зенитните ракетни комплекси (ЗРК) С-300 за сирийската армия ставаме свидетели на засилената активност на Иран. Корпусът на стражите на иранската революция (КСИР) нанесе масиран ракетен удар на изток от р. Ефрат в Сирия. Балистичните ракети “Зулфикар”, изстреляни на разстояние 750 км от района на Керманшах, поразяват базата на групировката “Патриотично арабско демократично движение” и убиват 20 техни бойци. Тази организация, поддържана от Саудитска Арабия, пое отговорността за терористичния акт, извършен миналия месец в иранския град Ахваз, който отне живота на 29 души по време на парад именно на КСИР. По време на атаката са били използвани и новите ирански безпилотни апарати БПЛА с възможности освен за разузнаване и за нанасяне на удари по земни цели. Следва да се отбележи, че ударът е нанесен в района на Хаджин, в непосредствена близост до базата на САЩ там, което според командването на КСИР е директно послание към американците.

Това е второто нападение на Иран в региона с използването на балистични ракети. Предишния месец в района на гр. Койе в Ирак е поразена сградата, в която се провежда съвещанието на Кюрдската демократична партия (КДП)-Иран. Сред 13-те жертви са едни от лидерите, Насрин Хадан и мъжът й, лидерът на КДП за Иран, Ибрахим Зевайя и член на ЦК, КДП-Иран, Карим Махдави. В резултат на удара КДП-Иран на практика е обезглавена. Правителството в Багдад се ограничи с вяло осъждане на удара и предложи при следващи удари по територията на Ирак да бъдат проведени първоначални консултации с него. Както в Сирия, така и в Ирак, присъствието на САЩ в тези страни е пряко застрашено от КСИР. В момента Иран държи ключа от бъдещото управление на Багдад. След последните избори там първите две места бяха спечелени от ненавиждащите САЩ и Израел, шиитски лидер и въстаник от гр. Фалуджа, Муктада ас-Садър и лидера на политическото крило на шиитската групировка Хашд ал-Шааби, про-иранския Ал-Амири. Двете групи се споразумяха за съвместно управление и отправиха ултиматум към министър-председателя Абади да приеме резултатите и да подава оставка. Ирак се разглежда от Иран като стратегически резерв за въоръжени бойци и логистика на неговото присъствие в Сирия. И това е на фона на противопоставянето на Израел и Русия, което доведе до качествено променено съотношение на силите и средствата над небето на Леванта.

Инцидентът със свалянето на самолета за радио-електронно разузнаване Ил-20 и загиналите 15 руски военнослужещи противно на някой анализи и експерти не беше “преглътнат” от Москва. Напротив, в това руснаците видяха шанс за рязко повишаване на възможностите на сирийската ПВО и най-вече обединяването й в единна система на силите и средствата под тяхно управление в “Зона, закрита за достъп”. Вчера официално беше съобщено, че е приключила доставката на ЗРК С-300 ПМУ. За разлика от първоначалните информации за един, доставените дивизиони се оказаха 3, всеки с 8 пускови установки (ПУ). Една ПУ има 4 бр. ракети, което прави общо 96 ракети, към тях са доставени още 100 ракети, което е втори боекомплект по щат, или сирийската арабска армия ще има близо 200 ракети С-300 ПМУ. Веднага след обявеното решение за доставка на ЗРК, в Израел започнаха да се появяват множество изказвания на висше ниво и експертни анализи, че системата няма да повлия по никакъв начин на активността на Израел в Сирия. Бяха разработени три сценария за унищожаването на дивизионите - чрез ракетно-бомбени удари, вкл.с използването на новите Ф-35, посредством удари с оперативно-такически балистични ракети, в израелската армия това са “LORA”с радиус от 300 км и ATACMS с 180 км, и чрез диверсионни групи.

Въздушните удари, дори и с свръхмодерни самолети, са достатъчно рискови, защото С-300 има няколко преимущества, които го правят сериозен противник. Основно това е радиолокационната му станция от нов тип, която позволява да бъдат засичани цели, летящи над релефа на местността, вкл. крилатите ракети “Далила”, които Израел използва при своите удари срещу Сирия. Това от своя страна ще наложи на военновъздушните сили на Израел да заложат на планиращите авиобомби GBU-39. При използването им обаче на пределния радиус от 110 км, като все пак самолетът, дори и “стелтс”, да има шанс да извърши противоракетен маньовър и да се измъкне от обсега на С-300, чиято ракета лети с 7100 км/ч с радиус от 200 км, тази бомба трябва да бъде спусната от 6000-7000 м височина, което минимализира ефекта на скритост от РЛС. Ударите с тактически ракети са възможни, но само до бойния им радиус. За диверсионните групи там шансовете, сравнени с първите два способа, значително намаляват в пъти. Наистина няма средство, което да не може да бъде унищожено, както и е вярно мотото на зенитните войски, че “всяко нещо, което лети, все пак пада на земята”. Всичко е въпрос на каква цена и с какви последствия. А цената и последствията над Сирия рязко се покачиха.

В изявлението на министъра на отбраната на Русия относно помощта, оказвана на Сирия след инцидента, ясно се посочва, че на тези ЗРК ще има представители на руските ВВС, те ще боравят със системите за опознаване “свой-чужд”, което значи, че при евентуални удари по тях, ще загинат руски военнослужещи. Също така ще бъдат разположени системи за радиолокационно противодействие и електронна война «Красуха С-4» и «Житель», предназначени за подавяне на наземни и авиационни радари, вкл. АУАКС, сигналите на разузнавателните спътници и безпилотните средства, пеленговане и радиоподавяне на системите за навигация GPS, мобилните и мрежови комуникации и сателитните системи за свръзка, основно за противодействие на крилати ракети и БПЛА. Освен това към момента в Сирия се изгражда ешелонирана противовъздушна отбрана с интегриране в единна мрежа и система за управление на всички средства. Доставят се автоматизираните системи за управление АСУ, “Байкал-1МЕ” и “Поляна-Д4М1”, които свързват всички ПВО средства в единна система, която си комуникира с радарите на руските ЗРК, вкл. С-400 “Триумф” в Латакия. По този начин сирийските разчети могат да получават радиолокационна информация както през тези станции, така и директно от руските локатори в базата “Хмеймим”, в Тартус и от втория дивизион на С-400 в гр. Масяф, провинция Хама.

Ешелонирането на ПВО дава възможност всяка една система с различен радиус на поразяване да прикрива другата и така се изгражда структура от вписани един в друг “куполи”, които заедно със сирийските ОТРК “Точка” SS-21 и бреговите противокорабни комплекси “Бастион”, са известни и като “Зона, закрита за достъп” или A2/AD - Anti-Access/Area Denial. Напр. най-далекобойната система С-400 с радиус 350 км, прикрива С-300 с радиус 200 км, тя С-200 с радиус 120 км, на средната дистанция следват “Бук” и “Квадрат” с радиус 30-70 км и зоната за непосредствена охрана с “Панцир С-1” - 20 км и “Оса” - 9 км. Към момента сирийската страна разполага освен с новодоставените С-300 с 200 броя боекомплект, с 48 бр. С-200, 30 бр. С-125, 300 бр. С-75, 48 бр. “Бук”, 170 бр. “Квадрат”, 36 машини “Панцир С-1” х 12 ракети и 60 бр. “Оса” х 4 бр. и това е без руските средства.

Създаването на A2/AD – “Зона закрита за достъп” съществено ще затрудни не само израелските ВВС, но действията на коалицията на САЩ в региона, както и Турция. Независимо от помпозните изявления от израелска страна, на военно-експертно ниво е напълно ясно какво ще коства евентуален сблъсък в Зоната - А2/AD. Дори без нея израелските ВВС и в момента губят най-модерни самолети. При операциите бяха свалени израелски самолети, единият от които последната модификация на F-16 “Sufa”. Появиха се информации за подбит и F-35, като израелската страна заяви, че същият е бил ударен от… птица. Опасностите от новите системи си личат и от откритите молби , които отправяше Израел към Русия да не доставя тези системи в Сирия и това беше отчитано в добрите времена на взаимоотношения. Във връзка с нарасналото напрежение Конгресът на САЩ одобри доставката на още F-35 за Израел, което ясно показва, че Вашингтон също не вярва на израелските изявления, че ще успее да се справи сам със системите.

Нарастващото напрежение не е изгодно нито за Израел, нито за Русия. В съвсем близкото минало и двете страни са имали горчив опит при същите обстоятелства и в същия регион. По време на арабо-израелските войни съветските ЗРК са сваляли стотици израелски самолети над Близкия изток и са давали също жертви, разбира се, така че едва ли биха искали това да се повтори. Единственият желаещ такова развитие е Иран, който вижда възможност вече да получи въздушно прикритие за изграждането на инфраструктурата си в Сирия, Голан и доставките си на ракети за “Хизбула” в Ливан. Нещо, което до момента не му беше осигурявано.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи