Кирил Домусчиев купил Нова телевизия Това съобщи сайтът Топновини, позовавайки се на неофициална информация

Унгария с нова кампания срещу миграцията Акцията е под мотото „Вие също имате правото да знаете какво ви готви Брюксел!”

Карл Лагерфелд починал от рак на панкреаса Модният свят скърби за легендарния дизайнер

Лавина затрупа скиори в Швейцария

Правят аутопсия на Шабан Шаулич Има неяснота около смъртта му

Парламентът пред политически колапс От БСП искат рестарт с ново Народно събрание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 20 февруари 2019

Икономът на Ким пратен във Виетнам Подготвя срещата САЩ-КНДР

Четирима ранени при нападение с нож в Марсилия

Над 700 аптеки в страната няма да работят утре в знак на протест

Затварят за ремонт улица „6-и септември“

Двама кредитори искат фалит на „Евроманган“ Работници настояват за прекратяване на концесията на неработещата мина

Пишат нов вариант на „бонус-малус“ Шефът на КФН Карина Караиванова отива в ЕБВР

Депутатът от ГЕРБ Станислава Стоянова: В края на този мандат възнагражденията на педагозите ще са два пъти по-високи, спрямо 2017 г. В Павликени народният представител посети ДГ „Слънце“, разговаря със земеделски производители

Почетоха паметта на Левски в Сърбия

Два мита за либералните икономисти Бизнесът пресмята печалбите, не политиците

Има много глупаци, често и високопоставени, които вярват в тези два мита, буквално като в спуснати от небето скрижали.

Мит 1. Международните корпорации са заинтересовани от високия жизнен стандарт на хората, за да могат да продават стоките си на някого.

Мит 2. Чуждите инвестиции ще дойдат, ако се провежда правилната външна политика.

Да започнем с първия мит. Факт е, че този мит може да бъде продаден на толкова много хора, говори за тяхната невероятна наивност. Най-изненадващото е, че колкото хората са „по-умни“, толкова по-охотно поглъщат този парадокс. Да разгледаме някои прости примери: Битовия крадец е заинтересуван от високия жизнен стандарт на гражданите, за да има какво да открадне. Да, крадецът наистина е заинтересован, но какво от това? Той няма да се занимава със социални и политически проблеми. Има ли стандарт на живот – за него ще е добре, няма ли – ще му е лошо. Интересува ли се от това? Да. Ще направи ли той нещо за това? Не.

Да предположим, че сте по-голям бизнесмен, и посещавате някой регион. Да, и вие сте заинтересован от платежеспособно търсене. Да, и вие можете да поемете някаква „социална тежест“. Да спонсорирате нещо или да построите нещо, за да помогнете някъде, доколкото това е възможно. Но дали доходът на жителите на региона зависи от вас? Не, и никога няма да бъде.

Ако стандартът на живот падне, бизнесът никога няма да го повдигне! Той просто ще се съсредоточи върху в борбата за останалите платежоспособни пазари. И това е очевидно на 100%. Колкото и да е интересен бизнесът, той не може и няма да иска да работи за повишаването на жизнения стандарт. Дори и да е най-глобалният. Бизнесът не може да поеме контрола над страната и да се стреми да подобри жизнения стандарт на гражданите. И още, той не иска да се занимава с това! Защото има достатъчно грижи по управлението на собствената си дейност. Наличен ли е стандарт на живот – бизнесът ще дойде, а ако го няма, той просто си отива. Нищо няма да поправя или да подобрява и никога няма да го направи.

Така стигаме до втория мит – чуждестранните инвестиции. Ако имате правилната външна политика и сте победили корупцията, то инвестициите и технологиите ще потекат като река. Има точно три случая, когато намесата на американците е помогнала: Европа, Южна Корея и Япония. Но опитайте се да посочите колко пъти интервенцията на американците не е помогнала, а е навредила. Това обаче не пречи на либералите да отговарят, че намесата на американците ВИНАГИ е помогнала! И ако се случи нещо лошо, тогава вината е на „грешните пчели, които са направили грешния мед“.

Но все пак обратно към инвестициите. За да ги заслужим е необходимо да се победи корупцията и да се води правилната външна политика. И тогава, казват либералите, инвестициите ще дойдат. Нека да открием страшната тайна: инвестициите отиват там, където им е ПО-ИЗГОДНО, при това те отиват там не само без указател от страна на властите, та дори и да има бъдещи забрани за тяхното пристигане. И нивото на корупция изобщо няма никакво значение, стига изгодата да продължава.

И най-честната страна няма да привлече никого, ако той не може да спечели. Парите ще отидат и при най-корумпираните, ако печалбата е значителна дори и след всичките подкупи и рискове. А всичко останало е бъбрене на политиците и на нелепите илюзии на жителите.

Сега нека открием втората страшна тайна: Решението за държавните инвестиции не се взема от съображения за рентабилност, а от политически съображения.Беше решено да се инвестира в Европа и в Япония. И задачата беше актуална за онзи период от време. Трудно е да се разбере на теория, и да използваме пример. Защо, след разпадането на социалистическия лагер, ЕС заля с пари само Полша? Там какво, очакваше се някаква невероятна възвращаемост на инвестициите? А защо не Румъния, не България? Защо не и Балтика? Не, само в Полша. Политика, чиста политика.

Идеята за „правилната“ политика, заради която дават пари, е илюзия. Тези пари първо се решава дали да се дадат, а след като решението се вземе, ще се намери начин да ви проверят дали парите работят както трябва. А че ще има десант на външно управление, ще сменят режима, че законите ще бъдат коригирани, да – всичко това става, след като бъде взето решението да се инвестират пари.

След Втората световна война американците се нуждаеха от просперираща Европа и Япония. Тогава беше така. Днес, те не се нуждаят от никого и никого не заливат с пари. Но има и папуаси, които си мислят, че с техните магии и с „правилно“ поведение ще накарат Бог да премисли и да им изпрати парите.

Частните инвестиции пък въобще не са свързани с външната политика и „корупцията“. Те се интересуват само от рентабилността на инвестициите. И ако рисковете, дължащи се на корупция и политически обрати, бъдат покрити от печалби, парите ще продължат да идват. Но държавните инвестиции се дават по съвсем други причини. Много страни от различни региони направиха всичко, което американците поискаха, но не получиха никакви пари. И причината е проста, САЩ вече не се нуждаят от бутане на света напред, защото светът вече изпреварва САЩ.

Но либералите продължават да ни хранят с басни … В днешната т.нар. „Русия на Путин“, парите идват, при това като добър поток! Включително и американски и то доста. Най-добрият съдия за икономическите успехи е бизнесът, който пресмята печалбите, а не политиците, които трябва да приспособяват практиката към тяхната теория.

 

Mercedes в… Русия

Днес новината е: Mercedes ще строи завод в Русия – първият и единствен в цяла Източна Европа. И това е отличен отговор на въпроса дали руснаците имат пари, как живеят те и в какво състояние е руската икономика. Нито “правилната” Полша, нито една от “новите” страни от ЕС, нито дори балтийските държави не заинтересоваха немците, а Русия. Това е, което те искат и където виждат печалби.
Имате ли въпроси?

(Със съкращения, превод за „Труд” Павел Павлов)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Поредната рашистка пропаганда. Сайта Труп, на руски $ се радва.

  2. Дреме му на бг либераста. Важното е фашингтонски долари да падат в сметчицата, а сънародниците му нека мрат в мизерия и колониално робство.

  3. Статията много добре отразява руския начин на мислене и руското светоусещане.

  4. В Русия властва най-дивия капитализъм, какъвто го няма никъде в Европа. А “ Мерцедес“ се интересува къде може да направи най-малък разход за заплати и отговорът е еднозначен.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.