Взаимното признаване на дипломи ще връща мигриращи ученици в клас

Проучват колко са мигриращите деца в ЕС

Всеки ученик в Европейския съюз ще трябва да учи по два чужди езика. Това гласи препоръка на Европейската комисия, която бе основна тема на дискусии в рамките на изнесено заседание на Комитета по образование към Съвета на ЕС в Икономическия университет във Варна.

"Повишаването на езиковите компетентности трябва да залегне в образователните системи на всички страни членки на съюза. Идеята е да има възможност да се изучават езиците им. За нас темата е важна, защото вече има законова възможност българският език да влезе в учебните програми на другите страни от ЕС", коментира зам.-министърът на образованието Деница Сачева.

Според нея промяната няма да затрудни нашата образователна система, тъй като и в момента в училищата у нас се изучават 25 езика. Тя добави, че езиковото разнообразие ще доведе и до положителни резултати на пазара на труда, като се предостави възможност на хората да работят на повече места. На заседанието експертите обсъдиха и проблема с децата от мигриращи семейства в рамките на ЕС, който може да се реши чрез взаимното признаване на дипломи.

Темата е особено важна не само за България, но и за други страни като Португалия, Испания, Литва и Полша, поясни зам.-министър Сачева. В момента има множество административни затруднения за децата на трудовите мигранти в рамките на ЕС. Заради тях масова е практиката или да се държат приравнителни изпити, или да се повтарят класове. "Изискват се множество документи. Това затруднява много от нашите сънародници, особено онези, които са с по-нисък образователен статус. В повечето случаи те предпочитат изобщо да избегнат записването на училище. Получава се така, че ако едно дете е учило година или две в Португалия и реши да се върне в България, поради трудностите за признаване на образователното ниво, обикновено бива записано в по-нисък клас и се налага да повтаря. Това е много демотивиращо и води до повишаване на степента на отпадане от образователната система", допълни Сачева.

Като начало в рамките на ЕС предстои да бъде направено проучване колко са мигриращите деца. След това ще се обсъдят и конкретни мерки за взаимното признаване на дипломи, без това да нарушава автономността на отделните образователни системи. Така ще се намали броят на отпадащите от клас европейчета. Една от идеите, които се обсъждат, е когато родители напускат дадена страна, да представят документ, че детето им е записано в държавата, където отиват, се разбра на дискусията.

На форума бе обсъдено и предложението за следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2025 година да се удвои финансирането за програмата "Еразъм" до 30 милиарда евро, Целта е чрез програмата повече бъдещи висшисти да могат да прекарат поне 6 месеца в друга държава, където да учат.

 

През следващите 10 години

Търсят милион преподаватели в Европейския съюз

Според заместник-министърът на образованието Деница Сачева недостигът на учители и застаряването на кадрите е проблем не само на системата у нас, а и на всички държави в Европа. Почти милион учители ще се търсят през следващите 10 години в рамките на ЕС, отбеляза тя. Предстои да бъдат обсъдени мерки за привличането на млади хора към образователната система.

В България прогнозите са през следващите 8 години над 40% от българските учители да са в пенсионна възраст и това ще доведе до още по-сериозен дефицит. Дори тази учебна година започна с недостиг на 3000 учители, най-много по физика и математика. От общо над 89 300 учители в момента едва под 6000 са тези до 30-годишна възраст.

 

Морската столица дава 30% от бюджета за образование

Варненско училище впечатли експерти от Брюксел

Обновяват 20 институции с пари от Европа

Изнесено заседание на Комитета по образование към Съвета на ЕС се проведе в Икономическия университет във Варна.

Центърът за иновативно обучение във варненското ОУ "П.Р. Славейков" впечатли образователните експерти от страните членки на ЕС, които заседаваха в града в рамките на Комитета по образование към Съвета на ЕС.

Заедно с депутата от ГЕРБ и бивш дългогодишен директор на училище Таня Петрова чужденците посетиха напълно обновената по проект "Училище на бъдещето" сграда.

Гостите обърнаха внимание на новаторския подход на преподаване и на уютната среда - с галерия, градина, театър, доброволчески кът, предразполагаща най-малките ученици към творчество.

"Иновативните методи на обучение стимулират развитието на децата. Гордеем се, че много от нашите ученици са удостоени с награди в областта на математиката, природните науки и изкуствата", каза директорът на ОУ "П.Р. Славейков" Нели Павлова.

Само тази година в образование ще бъдат инвестирани 30% от бюджета на Варна, а чрез спечелено финансиране по оперативни програми за 30 млн. лв. стартира обновяването на 20 образователни институции, посочи в приветствие към гостите от името на кмета Иван Портних шефът на общинската просветна дирекция Лилия Христова.

 

По данни на Евростат

Руският втори по популярност у нас

Според последните данни на Евростат общо 83.3 на сто от учениците у нас изучават един чужд език, а 16.5 на сто учат и втори. Средно в ЕС втори чужд език изучават 58.8 на сто от младежите. По този показател България е сред последните четири държави, наред с Унгария (6 на сто), Австрия (8.8 на сто) и Ирландия (12.7 процента).

Английският, френският и немският са най-изучаваните в ЕС езици. Данните показват, че 87% от българските ученици изучават английски, на второ място е руският с 16.9%.

Общо в ЕС 97.3 на сто учат английски, френският е на второ място с 33.8%, а немски учат 23%.

Извън системата

Близо 200 000 са отпадналите деца

20 000 са върнати в училище

До момента екипите, които от преди началото на учебната година са ангажирани с издирването и връщането на отпадналите от системата, са върнали 22 000 деца в клас. Повече от 1200 обаче са отпаднали повторно, отчете Сачева,

„Те отново се издирват, за да се види какви са причините за това. Значителен процент от децата са в чужбина или са деца в миграция”, поясни тя.

Досега екипите са обходили общо 214 000 адреса, на които са издирвани 206 000 деца, които са спрели да посещават училище или никога не са били записвани в системата на образованието.