Двеминутка на омразата

През социалните мрежи неистината заклейми и смаза десетки хора без никакъв свян и без извинение

Преди време мой колега писател бе разпространил на стената си интересен материал. В статията ставаше дума за американски независими кина, които щели да излъчват филма „1984“ по романа на Оруел в знак на протест срещу администрацията на Тръмп. Като трейлър за това събитие бе избрана сцената с „Двеминутката на омразата“. Коментарите под новината предизвикаха доста полемика, а някои изказвания буквално си граничеха с омраза. Но за омразата ще си поговорим малко по-надолу.

В контекста на управлението на Доналд Тръмп, медиите някак си заобичаха повече от всякога да правят алюзии с Джорд Оурел, както и да го цитират, често пропускайки момента, че „Големия Брат“ не е личност, а по-скоро проект на партия, дирижиран от група хора. Дали ще е Тръмп или Сорос, няма значение, важното е, че се предизвиква омраза. А какво е двуминутка на омразата? Ако сте чели книгата, ще си спомните, че пролетариите (пролите) биваха събирани да наблюдават пропагандни филми, в които основен протагонист е омразният политически враг Емануел Голдщайн. Докато наблюдават филма, пролите започват да изпитват гняв, омраза, унищожително чувство за разплата или както казва самият Оруел: „Като електрически ток през цялата група преминаваше отвратителен екстаз на страх и мъст, желание да убиваш, измъчваш, да разбиваш лица с ковашки чук, което пряко волята му превръщаше всекиго в гримасничещ, крещящ безумец.“ .

Емануал Голдщайн е честа референция за Обама, Тръмп, Путин или така необходим за обществото класов враг: бежанците, привилегирования бял мъж, хомосексуалистите и т.н. Двеминутка на омразата, също така може да бъде тълкувана и като постоянното „тригърване“ на хора в мрежата срещу публични личности, които са посмели да кажат или да не кажат (извъртане на думите ми й от журналистите) нещо.

За мен Двеминутката е „тригърването“. Да се „тригърнеш“ е психологически термин, който обаче се превърна в социален феномен в интернет. Хора, които нямат никаква травма, реагират бурно, най-често срещу новини и изказвания, които противоречат с техните житейски виждания. В началото това бе черта на войнстващите феминистки и крайните либарали, но днес е нещо, което ние всички правим. Написването на гневен коментар под някоя статия или мнение (била тя фалшива или истинска) не отнема повече от една-две минутки. Някои от нас осъзнават, че са се хванали на въдицата, но други в плен на първичните емоции продължават да разпространяват и коментират с омраза.

И за да не бъда голословен, в тази статия ще приложа няколко примера. Тези примери също така може да бъдат и актуални заглавия на различни епизоди от „двеминутка на омразата“.

Страх и омраза в Берлин!

Миналата година попаднах на страницата на публична личност, която бе разпространила коментар от Фейсбук стената на „Войнски Съюз Левски“. Видеото бе репортаж на улични безредици. Изпълнения с патос коментар на „Войнски Съюз“ гласеше „Германия! Това няма да ни го покажат по нашите платени медии“. Десетки, не – стотици гневни изказвания от сорта на „Меркел унищожи Европа“, „Мръсни бежанци“ и т.н. и т.н. Едва ли на коментиращите им е отнело повече от две минути, за да се превърнат, в както казва Оруел, „гримасничещи, крещящи безумци“. По-внимателно взиране в клипа и прочитане на коментарите в Ютуб, обаче разбираме, че това не се случва в Берлин, а в Балтимор. Записът е репортаж на събитията на протестиращите от „Black Lives Matters“. Написах подробен пост, че това не се случва в Европа, и че не са гледали клипа внимателно, но коментарът ми остана неотразен и затрупан под последвалите десетки двуминутки омраза.

Reverse Lolita

Изключително любопитен е педофилският скандал с британския консерватор и журналист Майло Янопулос. В рамките на няколко дни блогъри, влогъри и всякакви други представители на медии „взривиха“ туитър с възмутени коментари за това, че Майло одобрява и окуражава педофилията във видео разговор за консервативната медия Reagan Battalion. Петнайсет минутки в ровене обаче доказват, че той не е казал точно това. Журналистът говори за лицемерието по отношение на педофилията, като поставя един интересен въпрос: ако младо момче прави секс с възрастна жена, тогава защо всички смятат, че е това е геройство, но при обратното с погнуса заклеймяваме като педофилия? Това е един много неудобен за феминистите въпрос. В друго интервю Майло споделя, че е преодолял травмата си, след като е бил изнасилен като дете. Много хора обаче не осмислиха тези негови думи и се отдадоха на лесни двеминутки на омразата, чрез „туйтване“ – педофил, кретен…

Нейният живот е неин избор

В края на 2016-а, Доналд Тръмп стъпи в длъжност и бе истински шок за мнозина, защото противно на очакванията, той започна ударно да изпълнява своите скандални предизборни обещания. Целият световен феминизъм, заедно с някои наши родни придатъци наводниха стената ми с „her life, her choice“ (нейният живот е неин избор, б.р.), както и патетични статии озаглавени „Trump to ban abortion“ (Тръмп забранява абортите, б.р.). Всичко това съпроводено с обидни квалификации към президента Тръмп. Не, драги ми феминистки, Тръмп не ви е забранявал абортите. Изпълнителната заповед, която е подписана, е, че се забранява извършването на аборти от чуждестранни нпо-та и болнични заведения. Това е част от неговия план за американски протекционизъм, който е бил и в програмите на Рейгън и Буш, и няма нищо общо с актът, който полското правителство се опита да извърши миналата година – пълна забрана на абортите.

Последна нощ в Швеция

Президентът на САЩ също владее изключително добре метода на двуминутката. За да лансира своята идея за забрана на мюсюлманите да влизат в САЩ, президенът Тръмп борави с доста опасна риторика. В своя следизборна реч пред избирателите си във Флорида, в контекста на проблемите с емиграцията в Германия, той дава за пример несъстояла се терористична атака в Швеция. Хората присъствали, със сигурност са изпитали китка от емоции – от страх, до омраза и желание за разплата. Нищо такова обаче не се е случило. Оказва се, че президента Тръмп говори на база на някакъв репортаж по телевизията, които засягал някакви си инциденти с бежанци в Швеция. Той интерпретирал това като атентат и неволно (а може би напълно нарочно) изстрелва тази бомба към публиката си. Резултатът е налице – страх и омраза, която не продължава повече от няколко минути.

Извършваме подмяна и за нечий ужас въобще не се свеним. Подмяната е също и на онзи национализъм (а всъщност национал-комунизъм, т.е. де факто нацизъм) на хора с малко име „агент”, все говорещи за сапун, но самите те – крайно нехигиенични. На онзи национализъм, все дирещ врагове и разделящ нацията ни на „фили” и „фоби”. Онзи нестъпил в църква национализъм, изключващ половината българи – българските мюсюлмани – от числото на „чистите”. Напук на факта, че по старите войнишки паметници често четем имената им.

Двеминутка на омразата – страх и омраза, провокирани от изказвания изкарани извън контекст или погрешно интерпретирани. Примерите са много, от влогъра и геймър PewDiePie обвинен в антисемитизъм (истината е, че той прави сатира с видео взето от друг сайт, който също НЕ прокламира такива идеи, а се шегува с тях), без да е антисемит, до редица родни журналистически изстъпления, като неадекватното отразяване на смъртта на момче от Враца, което провокира десетки озлобени и изпълнени с омраза коментари. Но никой дори не дочака експертизата…

Интелигентните хора, честичко обичат да спекулират, че в последните години сме все по-близо до Оруеловата антиутопия. За примери се посочват постоянното видеонаблюдение, следене в социалните мрежи, както и налагането на „новоговор“ под формата на полит коректност. Според мен обаче, нищо не ни доближава толкова до 1984, така както „двеминутката на омразата“.

 

* Авторът е завършил Драматургия в НАТФИЗ. Работи в сферата на онлайн маркетинга и сътрудничи на “Мисъль” – платфомата за дясна политика”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

    1. Тя е писана за тоя където ми е използвал ника. Ама няма проблем. Както каза един руски трол- Къде е записано, че е моя.

  1. Васко , Васко , идвала ли ти е мисълта , че дори в множество гневни коментари има истина и търсене на справедливост !?

  2. Отново само констатации и словестна диария, плод на загуба на ориентация на ума, постигнал развитие чрез завладяващата хуманност на неолиберализма. И това звучи като не по-малка диария, но е истина. А защо е истина? Защото никой не поглежда назад към историята и към това, което стария ни учител с роговите рамки на очилата ни казваше, че майката на всички науки е философията. Преди 30 години имаше два свята, две философски учения и те определях съдбите на хората. Те определяха как да се държим при рзлични обстоятелства и на какво да се базира омразата ни. Едните мразеха работническата класа, другите капиталистите. Но имаше морал и критерии за неговите рамки. Имаше ценности и от двете страни на Берлинската стена учеха хората на уважение към ближния и неговия труд. Имаше адженда, имаше цели, имаше идеологии и всичко се подчиняваше на логиката – единство и борба на противоположностите. Сега няма главни противници, нямаме две съперничещи си филофски течения, не знаем какво става и към какво се стреми света, не знаем кое е най-ценното – удовлетворението от постигнатото или повечето пари с цената на всичко, не знаем кой е прав, защото няма спор, а ни е наложено, че хомосексуалистите, например, са нормална част от материята. И понеже нямаме адженда и крайна цел, почнахме да търсим виновни за неуспеха ни, понеже вече не знаем кое е успех. Много по-лесно е да мразиш отколкото да приемеш нещо, което не е по твой вкус. И понеже няма вече идеологически противоположности омразата измести диалектическия спор и всичко е оставено в ръцете на хаоса, което води до тази безпътица, духовна и материална, която владее нашето съзнание. Сега омразата е мотора на прогреса и тя движи нашите постъпки и мисли, тя замества креативната адженда. Това са плодовете на неолиберализма, това ще ядем за в бъдеще.

    1. До Мариана Куртева
      Не може да пишеш много, ако си чел малко. Това, че до името Ви стой тайтъл на респектираща институция говори, че наистина сте чели много. Ползата от това и от Вас е именно писането ВИ, защото аджендата на тази Ваша институция е да образова обществото и да го води за ръка като слепец по пътеката на прогреса от гледна точка на доброто за нацията. Постинга ви ми звучи като реакция на по скоро отегчена разсилна от коридорите отколкото на представител на институция в която философията е царицата на мисълта. А до колкото дясната политика е намерила поддръжник, мога да се съглася само, когато съм сигурен, че Вие и автора споделяте идеите на чистия пазарен ред, а не неолибералистичните демагогии на социална пазарна икономика, която сега владее света и доведе до този хаос.

    2. Май не съм чел нещо по-смислено тук.
      Продължавай! Желая ти успех.

      1. Добър коментар. Общо взето засенчи статията. Дано има повече такива мислещи хора.Успех и от мен.

  3. Пич, не съм те чел докрай, преди да ти кажа “ бай “ …чуй как Дедето на Известен изял Съперник за сърцето на Бабето. С апетит , опекъл го с лук – кромит. …и после наместо да се изака във КЕ – НИЯ, избрал за тази цел Ру-сия. Със Задна Пражка без омраза , Буд Здоров , с много Любов…!!!

  4. Статията е прекрасна и… неудобна. Именно за това двеминутковците са изпълнили за пореден път номера си с хейтването. Но това няма да промени релациите. Всеки може да си аджендва, както си иска, ама лозето не ще молитва, а мотика! Апропо, аджендаторите не трябва да забравят: „От Джаберуока бой се, сине мой!“ Налагането на идиоми /гейропа и др./от „братска“ Русия води не толкова до инфилтрирането им в общественото съзнание, колкото до намаляване пропускливоста за такива, от „другата“ страна. Стига пропаганда!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.