Президентът на САЩ бе непредвидим, упорит и дори арогантен

Какво ново за света

Доналд Тръмп хвана юздите на американската политика преди две години. За това време той се превърна в явление, което разедини американското общество – така, както беше преди половин век - в ерата „Никсън“ и през войната във Виетнам.

Тръмп взриви консервативната партия отвътре, като същевременно илюстрира глобално една тенденция към завъщането на понятието „нация“. Както и на популизма като политическа стратегия - в полезните и вредните му форми.

Оценката дали даден политик е успешен или не зависи от етико-политико-икономическия мироглед на „оценяващия“. Затова и разказите за стореното от Тръмп са много. Наричат го от спасител до мародер, от смел вожд - до лакей на Путин.

Какво обаче действително направи Доналад Тръмп, откакто беше избран за президент на САЩ?

Той намали исторически ниско данъците - не само за компаниите, но и за средния данъкоплатец. Заложи повече ресурс за частно потребление, за частни инвестиции, ерго - за икономически растеж. И този растеж не закъсня - американската икономика, въпреки всичко, стои стабилна и напредва повече от добре. Да, тя вероятно ще пострада тепърва от вдигането на лихвите и гърмежа на балоните на евтиния кредит в различни сектори в икономиката, както и при различни финансови активи, като акции и облигации, например. Но тази бомба бе заложена вече десетилетие преди Доналд Тръмп, а смелостта му - да смъкне данъците - изисква адмирации. „Богатите“ акционери не мога да изядат и изпият повече от всеки нормален човек - с тези пари те ще инвестират. Ако някой действително ги е „угоил“ - това е ФЕД, напечатал 3.5 трилиона долара след кризата, подхранвайки финансовия разгул на Уолстрийт. Не Тръмп. Той не е правил „данъчни подаръци“ никому, просто защото парите са на онези, които създават стойност изначално. Не на правителството.

Тръмп върна международната търговията на здрава основа - двустранната. Каза „не“ на непрозрачността и извади Съединените американски щати от куп междуправителствени протекционистки организации, работещи в полза на определени износители с лобита в националните правителства, участващи безсрамно в схемата.

Спази и още едно обещание. След повече от трилион и половина долара, изхарчени в Афганистан и хиляди избити американски войници, започна изтегляне на САЩ от страната, включително на необоснованото след краха на ИДИЛ присъствие без покана в Сирия.

Изненада за „ястребите“

Междувременно спря кранчето на ислямки групировки, действащи на терен срещу Башар ал-Асад. Да, това изненада неприятно „ястребите“ в екипа му - някои подадоха оставка, други го атакуваха с всички сила за еманципацията му от военнолюбивия курс. Но и Доналд Тръмп, както Кенеди навремето, предпочете диалога и насочването на парите на американските данъкоплатци към ползи и съзидание, а не към бомби и смърт. Всъщност американският президент като че ли ясно осъзнава, че от война полза има основно военнопромишленият комплекс зад океана, но не и американците като нация. Нито светът като цяло.

Стената

Президентът Тръмп пожела да строи стена - стена, обещана на изборите. Такава, която да пази американските граници от нелегални пришълци. Защото всеки влизащ в къщата ни без позволение е „пришълец“. И той спази обещанието си, понасяйки удари от всеки спектър на политическото поле.

Тръмп Върна Северна Корея на масата на преговорите. Да, заплашваше я с „изпепеляване“. Но в крайна сметка подходът му успя и вместо ядрена война, днес на Корейския полуостров има разведряване.

Но най-важното, като че ли е, че провокира либералното статукво и политическата коректност, които днес разяждат плътта на американската общественост като смъртоносна проказа.

Къде сбърка той? Може би в това, че послуша „съветниците си“ - икономически и военни. Особено в началото.

Предизвика търговска война с Китай, като послуша лагера на протекциониста Питър Наваро в екипа си. Вместо да ползват евтини китайски стоки, американците вече ще плащат за тях по-скъпо. Сега вносните междинни продукти, обложени с тежки мита, като стомана и алуминий, слагат прът в колелото на американската индустрия. Контраотговорите с мита за американски износни стоки по света - тепърва ще резонират с тежки последствия не само за САЩ, но и за глобалната търговия. И то на прага на нова световна рецесия.

Тръмп наруши ядреното споразумение на Запада с Иран, поставяйки под съмнение американската дума и договорите, и наливайки вода в мелницата на реакционните антизападни сили в Техеран. Ястребовите фигури като Болтън, Матис и ко, от своя страна, имаха силен час. Нещо повече, с този ход Трмъп де факто постави на колене европейските си „партньори“, които виждаха в това партньорство с Иран инструмент за контрол и възможност за инвестииции на европейските концерни в близкоизточната страна. Всъщност европейските лидери се оказаха унижени и „изоставени“ от големия батко зад океана.

Санкциите срещу Москва

Колкото до прословутата „руска“ връзка - тази димка на демократите беше със слаб пушек. САЩ напусна Договора за ликвидирането на ядрените сили, което поставя в отбранителна позиция руснаците. Санкциите срещу Москва продължават и се множат, като все пак диалог на най-високо ниво има. За което в ядрения свят, в който живеем, трябва само и единствено да се радваме.

Партньорството със Саудитска Арабия на фона на хуманитарната криза в Йемен, саудитския произход на голяма част от терористите на паметния 11 септември и зверското убийство на журналиста Кашоги хвърли кал върху имиджа на американския президент, обвинен в двоен аршин - и то с видимо основание.

Накратко

Какво добро стори Тръмп? Изтегли се от Сирия и Афганистан. Намали данъци рекордно в американската история. Удари и разтресе либерално-демократичната политическа коректност, която разяде американската обществена тъкан до степен, че САЩ не са били по-разделени никога от Никъсн и Виетнам насам. Докара Северна Корея на масата на преговорите.

Върна основния принцип на международната търговия - двустранните споразумения, вместо непрозрачните междуправителствени огранизации, защитаващи интересите само на определени износители.

А какво е лошото? Сделката с Иран. Протекционизма.

За тези две години Доналд Тръмп бе непредвидим, упорит и непредсказуем, дори арогантен, което за много държави по света е, меко казано, стряскащо.

От друга страна, дали всъщност чрез тази тактика, той не преследва именно своята дългосрочна стратегия. Тази, заради която победи в демократичните избори в САЩ - за нещастие на изключително неподготвените и неусещащи пулса на обществените настроения конкуренти. И от ляво, и от дясно...