Девет страни-членки на Европейския съюз, сред които не е България, са изпратили писмо на върховния представител за външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел с искане на срещата през април министрите на външните работи от общността да проведат стратегическа дискусия за европейската перспектива на Западните Балкани, пише „Независен“.

„Бихме искали да продължим със срещата на Съвета по външни работи в Брюксел на 22 февруари 2021 г. и да предложим стратегическо обсъждане на Западните Балкани в дневния ред на една от следващите ни срещи. Вярваме, че е крайно време за стратегически преглед на Западните Балкани“, пишат първите дипломати на Австрия, Хърватия, Чехия, Германия, Гърция, Ирландия, Румъния, Словакия и Словения. 

„Изглежда процесът на разширяване на ЕС придоби нов интензитет през пролетта на 2020 г., когато Северна Македония и Албания получиха зелена светлина от министрите на ЕС за започване на преговори за присъединяване по-късно същата година. Процесът обаче стигна до „препъни камък“, когато през есента България блокира Северна Македония заради исторически и езикови разногласия. Ветото на България вреди и на Албания, тъй като членовете на ЕС виждат присъединяването на Скопие и Тирана „в пакет“.

„Като ЕС ние трябва да подходим към региона не само през призмата на разширяването, но и чрез външната политика. Трябва да говорим за това как да реагираме на вътрешното развитие на място и по-активното участие на трети страни“, пишат те на Борел.

„Освен това САЩ се готвят да се обърнат отново към региона. За да работим рамо до рамо с тях като наш ключов партньор, от нас се изисква да имаме обща позиция. Нашата политическа дискусия за Западните Балкани изглежда отдавна е закъсняла и трябва да бъде част от заседанието на Съвета по външни работи през април“, пишат деветимата министри.

„Пандемията подчерта съществуващите тенденции, включително геополитическите последици. Други актьори са готови да се включат в регионалните дела, често в наша вреда“, пишат министрите, визирайки закъснелите и тежко критикувани действия на ЕС на различни етапи от здравната криза с COVID-19. „Докато ЕС мобилизира големи суми пари за подкрепа на региона, други участници представят своята помощ много по-ефективно, подкопавайки нашата сигурност, доверието в нас и възприятието за нашата солидарност“, гласи изявлението.