Дейвид Димитров, носител на „Никола Петров“: Победих най-сериозния си конкурент – килограмите

Роденият в Монтана борец за първи път става шампион на „Никола Петров“, а с това взе и престижния трофей.

Победих най-сериозния си конкурент – килограмите, и съм безкрайно щастлив, защо този проблем ме мъчеше от години – казва Дейвид Димитров, новият носител на златния пояс „Никола Петров“. -  Всъщност винаги съм свалял по много, но се оказва неправилно, и когато дойде състезание и изляза на тепиха, нямам сили. Показвах едва 20 процента от възможностите си...

Вече втори поред турнир 24-годишният талант от Монтана спазва желязна диета – 18 часа гладува, а храненето е в рамките на 6 часа на денонощие. Разбира се, приема лека храна без излишни мазнини и въглехидрати. Сваля близо 7 кг, за да влезе в категория до 67 кг.

„Какви ли не диети съм пробвал – разкрива младият борец. - Дори всеки път, когато се появя на тренировка, момчетата все се шегуваха с думите: Пак ли нова система? - Но се оказа, че тази е най-добра за моя организъм. Чувствам се превъзходно преди състезание.“

А резултатите вече са налице. Преди дни Дейвид ликува на едноименния турнир в Пловдив, а с трите си категорични победи заслужи и най-престижния приз в българската класическа борба – пояса на „Никола Петров“. Миналия месец пък се окичи с бронз на олимпийската квалификация в Будапеща, като остана на крачка от квотата за игрите Токио 2020. Но националът не губи надежди и отсега се подготвя за решителната пресявка в София в началото на месец май. Амбициран е да стигне финал и да заслужи виза да се бори на олимпийския форум. Опитът го има. Участвал е на 17 световни и европейски първенства, но заради малшанса с килограмите, е спечелил едва два бронза от континентални шампионати.

А закалката за големия тепих момчето я има още от дете. Всъщност мечтата на Дейвид е да тренира спортна гимнастика, но в родния му град няма такъв клуб. И докато върви с баща си за риба, срещат треньора по борба Детелин Костов.  Славният специалист се е подготвял с имена, като Боян Радев и Петър Киров, а  после става треньор и на именития Янко Шопов. Така наставникът кани момчето в залата.

„Там имаше тепихи, беше мекичко, премятах се – спомня си шампионът. - Постепенно започнах да тренирам с малките борба, започнах да ги надвивам и взе, че ми хареса. Тогава треньорът видя в мен талант и така се започна.“

След три месец Дейвид се пуска на републиканско първенство и става първи при 12-годишните. А стъпил на най-високото място на стълбичката е амбицира да продължи.

„Много ми се услади да съм шампион – разкрива с усминка националът. - В залата имаше плакати и календари на големите наши борци от близкото минало и мисълта да съм като тях още повече ме завладя.“

На първия си международен турнир обаче става пети, но това не отказва момчето да преследва мечтите си. Още повече, че семейството му изцяло го подкрепя да продължи по избрания път. „Моите родители никога в нищо не са ме спирали, за което съм им много благодарен – казва той. - Бях много буйно дете, само в първи клас 7 пъти ми шиха главата... Но човек се учи от собствените си грешки.“

В момента Дейвид е доста по-улегнал и премерен във всичко, което прави. Още повече, че в националния отбор има от кого да се учи. Младокът не спира да получава съвети и напътствия от двукратния олимпийски шампион Армен Назарян и помощника му в националния отбор Бисер Георгиев, носител на 5 медала от големи първенства. А най-близкият му приятел в тима е Иво Ангелов, №1 в света и Европа. Вкъщи пък получава пълна подкрепа от годеницата си Ралица, с която са заедно от 6 години. Тя е медицинска сестра и стоически приема неговите дълги отсъствия по лагери в името на това, любимият й да сбъдне олимпийската си мечта.

„Надявам се, както започнах годината силно, така и да я завърша – казва Дейвид. - Но стъпка по стъпка. Предстои ми битка за квотата, няма лесни борци. А след това... Кой знае? Може пък 2021-а да е моята година...

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Спорт