На 22 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 22.10.2019

Трима контузени в „Игри на волята“ Славяни отново ще спят в лукс

Фейсбук с нови правила за сигурност за предстоящите президентски избори в САЩ

Путин предлага помощ на Африка без условия

Еди Рама отхвърли искането на опозицията за оставка

Нетаняху върна мандата за съставяне на правителство

Испанската полиция разби банда обирджии, ограбвали домове на футболисти

Руски хакери се маскирали като ирански Атакувани били поне 35 държави, като в 20 нападенията били успешни

Христо Иванов и Атанас Атанасов приемат гаврата на Тома Белев с еврейския народ Лидерите на „Демократична България“ не искат да вземат мерки срещу кандидата им за общински съветник в София

„Пепел от рози“ получи френска награда

Протест пред френското посолство у нас в подкрепа на Северна Македония за ЕС

Вдигат заплатите с ускорени темпове

Колко месеца имам право на обезщетение като безработен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 22 октомври 2019

Дейзи Ланг – нежната лейди на бокса Трикратната световна шампионка днес е звезда в Холивуд и вдъхновява хората

Като малка се изкушава от леката атлетика

Не й е било лесно в началото от спортните обувки да се качи на високите токчета

На 30 август 2019 г. в Сан Франциско българката Десислава Кирова – Дейзи Ланг получи приза за пионер нa женския професионален бокс. Това се случи, след като през 2017 г. името на първата българка, европейска и световна шампионка по бокс, беше записано със златни букви в историята на женския бокс в света и беше официално въведена в Залата на славата в САЩ. Тогава тя не успя да присъства, затова церемонията по награждаването є се състоя на 30 август.

“Пътят ми е бил много тежък, изпълнен с много трудности, страдания, вяра в себе си – сподели развълнувано Деси при приемането на наградата. – Благодаря на всички, които повярваха в мен и ме подкрепиха в този тежък момент: на първия ми треньор по бокс Милчо Милев, който ме вдъхнови и показа, че б оксът е интелигентен спорт; на Михаел Тим, с когото станах европейска и световна шампионка в Германия; на Емануел Стюарт, с когото тренирах в Америка. Благодарна съм на моя менажер, на моя пиар, на моя партньор в живота, на приятели и познати. Без вашата подкрепа също нямаше да съм тук тази вечер. Тази награда е не само за мен, а и за България!”

Тя прослави името на България и на българския шампионски дух в един спорт, където участието на жени преди нея беше тема табу. Проправи пътя на женския профи бокс като първата българка, европейска и световна шампионка, и една от първите професионални боксьорки в Европа, заедно с Регина Халмих. Преди да започне професионалната боксова кариера, Деси се занимава с бойни изкуства и е шампионка по таекуон до, карате, кик-бокс. Успехите в спортната кариера є дадоха възможност да се снима в екшъни, реклами в Холивуд, както и да дава интервюта, да коментира боксови мачове, да бъде мотиватор и вдъхновител на младото поколение.

Детството на Деси преминава в Кърджали, където живее до III клас, след което се премества в София, където е родена. Завършва с отличие 39-то училище в “Младост 2”, а после – кинезитерапия в НСА.

Шампионският є дух и спортен талант проличават още когато е в Кърджали. “Бях родена да бъда спортист, имах страшно много енергия като дете, затова баба ми и дядо ми ме заведоха на стадиона и ме записаха на лека атлетика, за да тичам, да си изразходвам енергията”, смее се Дейзи. Тя продължава да спринтира и след като се премества в София – на стадион ЦСКА, сега”Българска армия”. Предричат на талантливата Деси бляскаво бъдеще като лекоатлет, но когато е на 18 години, решава, че не й се занимава професионално с това. “И до ден днешен обичам да бягам. В онзи момент обаче се чувствах много потисната. Казваха, че съм талант в леката атлетика и една част от мен искаше да продължа пътя, да стана световна шампионка в този спорт, а друга част искаше да се занимава с други неща”, споделя Дейзи.

Още когато е на 5 годинки, си представя как ще стане шампионка по бокс, но тогава това й изглежда като неосъществима мечта. Всъщност когато е в VII клас, се записва нa джудо за 2 месеца, докато не вижда по телевизията демонстрация по таекуон до. “Източните бойни изкуства повдигат духа, тренират не само физиката, но и психиката ти, в онзи момент имах нужда да се почувствам психически по-стабилна. Обикалях залите и от всяко бойно изкуство вземах това, което ми харесва и ми помага в моя стил на игра, – споделя Дейзи, – до момента, в който срещнах Милчо Милев. Тогава той беше треньор на “Локомотив София” и на младежкия национален отбор по бокс. Изглеждаше ми като професор, много интелигентен и добър човек”.

Милев я вдъхновява и насърчава да тренира бокс. Показва й, че това е техничен и интелигентен спорт, че човек трябва да мисли, когато се боксира, и че в него много важна е защитата, а не само атаката. Тя споделя с бате Милчо (както го наричат всички) детската си мечта да стане шампионка по бокс. В началото той се опитва да я разубеди, защото знае колко труден ще е пътят є. По това време още никой в България не е чувал за женски бокс… Но като вижда, че тя не се отказва и тренира упорито, започва да я я подготвя.

“Времената бяха много трудни тогава и с моя треньор ходихме да тренираме и в други спортни зали, но никой не искаше да се занимава с женски бокс. Затова по принуда трябваше да замина за Германия, където се беше разчуло за този спорт заради световната шампионка Регина Халмих”, спомня си Деси.

В Германия нашето момиче се състезава в 3 категории – “лек петел” (52 кг), “петел” (53,5 кг) и “супер петел” (55,5кг). Заради трудно произносимото й име германците я кръщават Дейзи Ланг – “дългата”, защото е висока 170 см. Този период от живота си тя свързва не само с много трудности, но и с много звездни моменти, защото от там тръгва бляскавата й кариера.

“За разлика от другите спортисти, на които менижърите или федерациите им уреждаха боксовите срещи, както и ги продаваха от един отбор на друг, аз трябваше сама да се боря и да намирам хората, с които работех”, споделя Деси.

Тя ще запомни завинаги датата 17 юли 1999-та, когато реализира детската си мечта – за първи път става световна шампионка в Дюселдорф, но преди това е била и няколко пъти европейска шампионка по бокс. Тя защитава световната си титла 10 пъти. След успешна кариера заминава за Америка. “Славата вече ме отегчаваше – споделя тя. – Постигнах всичко в спорта и просто исках да започна нов начин на живот. Напуснах “фронта” в правилния момент. Харесваше ми прекрасният климат на Калифорния – вечно лято, без да е прекалено горещо и слънце през цялата година. Освен това там живееше моят приятел.”

В Америка Деси започва живота си отначало, но на друго ниво и е желан гост навсякъде в Холивуд. В началото не иска и да чуе за залата по бокс, но след 3-4 месеца апетитът є за тренировки се връща. От самото начало на престоя є обаче “много неща започват да я намират, без тя да ги е търсила”. Канят я на боксови мачове във Вегас. Снима се в няколко екшъна, където прилага техники от източните бойни изкуства.
“В Америка аз не започнах от нулата, а от едно много по-високо ниво. Наистина американците ценят кадрите, които идват, и без да съм търсила или планувала нещо, изникнаха участия в шоута, реклами, филми. Много от знаменитостите в Холивуд ми дадоха идея да ги тренирам, защото обичат бокс”, споделя Дейзи. Казва, че познава известни личности в спорта, актьори, музиканти, но рядко използва думата “приятели”. “Приятели сме с Арнолд Шварценегер, когото познавам от много години и ме е подкрепял по време на спортната ми кариера, тренираме заедно понякога. С Долф Лундгрен също сме приятели. Изобщо хубавото в спортните среди е, че имаш възможност да се срещаш с много различни хора по цял свят и се правят хубави контакти.”

Едно от любимите занимания на Деси е да води семинари по самозащита за деца, жени, полицаи, а също и мотивационни лекции на всякакви теми, свързани с личностната реализация. “В моя личен живот аз нямам нищо общо с образа от ринга. Дори съм много по-чувствителна и по-суетна от жените, които не се занимават с такива спортове”, споделя дамата. Заради нейната елегантност и сексапил милионите є фенове в цял свят я наричат Daisy “The Lady” Lang.

Нежната лейди на бокса развенчава мита, че боксьорките са мъжкарани. Признава обаче, че никак не є е било лесно в началото от спортните обувки да се качи на високите токчета, да носи елегантно официалните тоалети на многобройните светски събития, на които е канена.
“Доста по-късно се научих да ходя на високи токчета и в рокля, отколкото другите жени. За мен спортът беше на първо място и докато другите тийнейджъри ходеха по дискотеки и си живееха живота, аз тренирах в залата и бях под режим. Спомням си, съпругата на моя мениджър ми слагаше книга на главата, за да се науча да ходя изправена…”, разказва през смях дамата.

Днес тя живее в Лос Анджелис “близо до морето”, не уточнява къде. Обича да прекарва свободното си време сред природата. Признава, че и до ден днешен в нея все още се борят две същности – на авантюристката, любителка на екстремното, която обикаля Щатите на мотор или скача с парашут, и на почитателката на културата и историята, която обожава театъра и мюзикълите. “Такъв човек съм – комбинация от противоположности – както обичам да спя на палатка сред природата, така също обичам да бъда елегантна, като присъствам на модни ревюта и разни светски събития”, споделя през смях Дейзи.

“И на края като пожелание за читателите на вестник “Труд” бих искала да цитирам едно стихотворение от моето детство, което винаги ме е вдъхновявало, казва дамата:

“Бъди щастлив и вярвай в Доброто,
но твърдо знай, животът е Борба,
макар че малко повече е злото,
което съществува по света…
Но Радостта е още по-голяма,
когато се постига с много Труд.
Утъпкани пътеки вече няма,
човек самичък търси своя път”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.