Тир и кола катастрофираха между Своге и Церово

Помпео: САЩ са готови да преговарят с Иран без предварителни условия

Иран плени британски танкер в Ормузкия проток

70-годишен мъж е загинал, след като е блъснат от кола на пътя Разград – Русе

САЩ свалиха ирански дрон, Техеран отрича (обзор) ВМС на САЩ използвали електронно заглушаване

Горанов за хакването на НАП: Скоро разбрах, че да направиш такава беля на практика е ненаказуема

„Боинг“ е загубил близо 5 млрд. долара заради скандала с модел „737 MAX“

Холандия частично отговорна за Сребреница

Тръмп се срещна с астронавти от „Аполо 11“, стъпили преди 50 г. на Луната

Засилен трафик на „Капитан Андреево“

Китайската космическа лаборатория „Тянгун-2“ изгоря в земната атмосфера

Двама парапланеристи пострадаха край Дупница

Доналд Тръмп за иранския дрон: Няма съмнение, свалихме го

Хакнатите данни били със събути гащи Не са били криптирани, съобщи Венцислав Караджов, шеф на Комисията за защита на личните данни

УЕФА наказа България заради расизъм

Демографската катастрофа е най-гибелната Ако не започнат ефективни действия, няма нужда да прахосваме пари за Ф-16 - няма да има кого да пазят

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Все повече селища губят своя човешки потенциал

България е изправена пред пропастта на демографска катастрофа, а все още не виждаме действащи политики за преодоляване на тази реална заплаха, която няма как да бъде спряна с армия, пък било то въоръжена и с Ф-16. Причините за най-страшната за страната ни опасност могат да се опишат, но причините за бездействието са необясними.

От страните членки на ЕС България е в най-критична демографска ситуация. От началото на 2007 г. с членството на България в ЕС продължи актуализацията на нормативните и плановите документи определящи рамката на регионалното развитие и регионалната политика в страната. Към края на 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, разпределено в 5256 (териториални единици), градове – 257, села 4 997 и два манастира (Рилски и Клисурски) със статут на населени места.

След промените от 1990 г. населението и броят на населените места в страната непрекъснато намалява. България изпадна в тежка демографска криза. Броят на емигрантите е голям за страната. Дълбочината и обхватът на демографската криза е причина от 2016 г. броят на селата в България за първи път да бъдат под 5000. Трайно се увеличава броят на малките по население градове. Нарастват населените места без жители. Към 2018 г. 33% от населените места в страната са с население под 100 жители. Следователно все повече селища губят своя демографски потенциал, променят негативно своите функции и формират депресивни територии.

Друга важна особеност е, че 690 села и 1 град (13% от населените места) са без землища (включени са в землищата на други селища, което създава значителни трудности при управлението на недвижимата собственост на гражданите). Увеличава се и броят на селищните образувания, които са с определени строителни граници, но без постоянно живеещо население. Над три четвърти от населените места в страната са с изчерпани човешки ресурси.

Негативната демографска динамика и неприлагането на ефективна регионална политика в България са главните причини през 2018 г. да има общини с население под 1000 жители и области под 100 хил. жители.

Задълбочават се териториалните диспропорции между общините по брой на живородени деца – отклоненията по този показател е над 22 пъти (2018 г.).

При тази ситуация човешките ресурси ще бъдат непреодолим фактор за местно и регионално развитие. Разширява се депопулацията и практически тя се проявява, с малки отклонения, навсякъде по националната територия.

Депопулацията и бързото намаляване на човешките ресурси в населените места се съпровожда с непрекъснато увеличаване на разходите за поддържане на живота в тях.

През периода 2011-2018 г. от списъка на населените места в страната са заличени 47 селища. Това е най-недалновидната и непредвидима с последиците си политика по отношение управлението на територията.

В близо 200 населени места няма регистриран жител (2018 г.). Следователно наложителни са спешни мерки за нова, спасителна за страната демографско-селищна национална и регионална политика. Всяко отлагане във времето ще генерира значително по-големи разходи на ресурси, огромна загуба на активи, продължаващо закриване на училища и предприятия в малките населени места, заличаване на селища. Тези процеси са огромно предизвикателство пред националната сигурност на България.

Може още много да се пише и много факти да се поставят на масата, но трябват действия. Устройството и управлението на дейностите в националното пространство следва да се извършва по качествен нов, научнообоснован модел за устойчиво, балансирано и интелигентно управление. Подходът към един такъв нов модел за регионална организация и управление на територията ще се извършва с активното участие на жителите на всички населени места.

Развитието на общините в България е силно зависимо от държавата. Централните органи управляват над 50% от разходите и около 60% от приходите на общините. Това означава, че в България местното самоуправление е с ограничени възможности.

На общинско равнище, инициативите за промяна на качеството на живота на човешките ресурси, фактически са иззети от държавата, или централизацията при управлението на територията в страната е висока.

Ефективността на услугите, разбирана като резултат от определени разходи, се реализира от икономиите от мащаба, т.е. по-големите общини произвеждат по-евтини и по-качествени услуги. Не са развити други форми, като междуобщинското коопериране за предоставяне на общи услуги, или териториалната синергия е ограничена. При условие, че услугите са резултат от нормативно задължение, а не от доброволно осъзнато общо благо и полза, тогава ефектите от организацията на дейностите и управлението на територията са минимални.

Какви са стъпките, които трябва да се направят, според нас. Първо, общинските приходи да се увеличават и да достигнат 10-12% от БВП, а общинските разходи – около 25%.

Собствените приходи на общините да достигнат до около 60% (средно за страната, в края на 2017 г. те са 35%), което да позволи изпълнение на проекти от органите на местната власт.

Определяните като местни услуги да достигнат около 70-75% от всички предоставяни услуги, т.е. общините да могат да управляват самостоятелно и такъв процент от разходите (за 2018 г. са 48,0%).

Друга мярка е да престане постоянната смяна на броя на населението на едно кметство. Законодателно да се запише, че минималният брой жители трябва да е 500 души. Населени места с по-малко жители да се присъединят към най-близкото кметство или да се обединят с други докато достигнат минималното изискване. Това означава, че ще имаме около 1500 кметства.

Законово да се регламентират минималните функции, които трябва да бъдат предоставени на кметствата и източниците на финансови ресурси.

В кметствата да се избират освен кмет на кметство и кметски съвет.

Тези промени не могат да се случат само с инициатива и кимане на глава, а трябва и сериозен подход. В краткосрочен план да започне подготовка по формиране на изследователски екипи, да се утвърди методика и се осигури целево финансиране по приемане на нов модел за административно-териториално устройство на България. Необходимо е да се сформира експертна група за актуализация и кодификация на действащото законодателство, свързано с предлаганите промени в организацията, устройството и управлението на националното пространство.

В обозримо бъдеще трябва да се извършат обосновани промени в Закона за държавния бюджет, като се утвърдят нови финансови политики за ограничаване на продължаващата демографско-селищна криза в страната (стимулиране на културна раждаемост; преференциално държавно осигуряване на нови жилища за млади семейства – с възраст на родителите до 27 години, завършено висше образование и 2 деца; задължително безплатно приемане в детски градини на 3-то и следващите деца на семейства с възраст на родителите до 32 години; осигуряване на държавни безплатни жилища на млади семейства с едно дете за срок от 10 години и работа на родителите в областите Видин, Монтана, Враца, Силистра, Ямбол и Смолян; отменяне на финансирането от държавния бюджет на детски градини, начални, прогимназиални и гимназиални училища за срок от 10 години в селища с население над 20 хил. жители).

След тези няколко стъпки е нужно да се създаде Експертна група към МРРБ за разработване на проект за преминаване към второ (регионално) ниво на самоуправление в България и активно участие на България в Инициативата за съвместно планиране (ИСП) на ЕС – „Градска Европа“ и утвърждаване на мерки по основните предизвикателства на урбанизацията и глобализацията в страните от Югоизточна Европа и Европейския съюз.

Това не са просто инициативи, а работещи модели, които в други страни вече са донесли резултати.

* Пълният текст на анализа – на сайта на сдружение “Инициатива Единение”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.