На 23 септември 2018 да почерпят

Хиляди швейцарци протестираха за равно заплащане на мъжете и жените

Варна отбеляза Деня на Независимостта със зрелищни възстановки (СНИМКИ)

Нова наредба въвежда строги санкции при кражби на вода

Цвета Караянчева: Българският народ иска справедливост и спокойствие, длъжни сме да му ги дадем

Ердоган призова турските учени в чужбина да се завърнат в родината си

Горя банков клон в една от най-красивите сгради в Пловдив

Двама от обирджиите на Роженския манастир остават в ареста Другите двама ще са под надзор на инспектор от Детска педагогическа стая, реши съдът в Плводив

Военни лекари от Виетнам ще се обучават във ВМА

Заместник-кметът на Благоевград Христина Шопова награди участници в турнира за фитнес и културизъм „Скаптопара“

В Русия продължават протестите срещу пенсионната реформа

Стотици работници от „Винпром Карнобат“ излязоха на протест в центъра на града

Адвокат ръководел обирджиите на Роженския манастир

Младите шофьори на пътя само с придружител

Първи национален гайдарски събор стартира в смолянското село Стойките

Демографската политика да стане наш приоритет Застаряването е много интензивно в областите Видин, Монтана, Враца, Кюстендил, Габрово, Ловеч

През 2050 година възрастните в света ще са 2,1 милиарда души

В демографски план застаряването на населението е дълготраен и необратим социален процес за европейските страни, включително и за България. Според прогнозите на Евростат делът на населението в Република България на възраст над 65 години ще се увеличи от 17,4% през 2010 г. до 32,7% през 2060 г. България не прави изключение от тези демографски тенденции в развития свят. Както отбеляза тези дни ООН, в следващите години ще станем свидетели на бързо застаряване на населението в света. Броят на хората над 60 г. се очаква да нарасне двойно. Възрастното население, което сега е 962 милиона, ще се увеличи на 2,1 милиарда през 2050 г. и на 3,1 милиарда през 2100 г. Без имигранти населението на ЕС до 2050 г. се очаква да намалее с около 65 милиона жители, което означава, че пенсионната възраст трябва да се повиши на 73-74 г., за да се запази сегашното ниво на пенсиите.

Проблемът при нас е в постоянния отлив на младо, активно население. И докато в останалата част на Европа първо си задържат младото население, а второ привличат такова чрез имиграцията, при нас положението със застаряването наистина е много сериозно. По последни данни на ООН България е на четвърто място в света по темпове на застаряване на населението. Същото може да се каже и за средната възраст на населението у нас, която е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света. По прогнозните данни на Евростат през 2060 г. средната възраст на българското население ще превишава 50 г., при 47,8 г. средно за страните членки на ЕС.

Друг специфичен акцент за България са драстичните териториални диспропорции и при този демографски процес. Застаряването е много интензивно в областите Видин, Монтана, Враца, Кюстендил, Габрово, Ловеч, където населението на 65 и повече години наближава 25%.

В нашата страна работата по координиране на демографската политика и на политиката за активен живот на възрастните хора се извършва от Министерството на труда и социалната политика. Стратегическата рамка на българското правителство за насърчаване на активния живот на възрастните хора се съдържа в Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора (2012 – 2030), която е развитие и продължение на едно от важните направления на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България с хоризонт до 2030 г. – Преодоляване на последиците от застаряване на населението.

Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора предлага конкретна перспектива за посрещане на последствията от демографското застаряване на населението в контекста на интегриран подход за отразяване на конкретните специфики на застаряването. Целта на концепцията е създаване на условия за активен и достоен живот на възрастните чрез осигуряване на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социален живот на обществото. Като заместник министър на труда и социалната политика смятам, че най-важните сфери за развиване на мерки в областта на активния живот на възрастните хора се отнасят до заетостта, финансова стабилност на пенсионната система, ограничаване на бедността, подобряването на здравните услуги, достъпа до образование и учене през целия живот, развитие и модернизиране на дългосрочните грижи, развитие на т.нар. „сребърна икономика, а също така и развитие на доброволчеството.

Също така във връзка с постиженията на Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.) и приоритетните стълбове на Европейските „Ръководни принципи за активен живот на възрастните хора и солидарност между поколенията“, възникна необходимост да се разшири обхвата на ключови сфери от политиката, като се обърне специално внимание на заетостта, участието в обществения живот и независимия живот на възрастните хора. Тези ключови сфери са послужили като отправна точка при разработването на мерки в проекта на Национална цялостна стратегия за активен живот на възрастните хора в България. Проектът на стратегията е разработен като резултат от проведените анализи и 12 публични дискусии във всички райони на страната по проблемите за активния живот на възрастните хора. Тематичните области от европейските „Ръководни принципи за активен живот на възрастните хора и солидарност между поколенията“ кореспондират с тематичните области на индекса на активния живот на възрастните хора. Но, индексът на активния живот на възрастните хора измерва и възможностите за използване на потенциала на възрастните хора.

Той очертава областите, в които България изостава в сравнение с другите страни от Европейския съюз и към които трябва да бъдат насочени специални мерки за повишаване на капацитета и възможностите за участие и подобряване живота на възрастните хора. Това са заетостта в по-високите възрастови групи (над 60 г.), насърчаването на доброволчеството, насърчаването на участието в политическия живот, използването на информационни и комуникационни технологии, преодоляването на бедността и подобряването на битовите условия за възрастните хора. Също така подобряването на здравния им статус и психичното им здраве, както и подобряване на личната физическа сигурност на възрастните.

Тук можем да почерпим опит и от развитите европейски страни, където също се наблюдава процес на застаряване и се провеждат политики за ангажиране и използване уменията на хората в пенсионна възраст. Има примери за социални проекти, където се прави база данни за хора в пенсионна възраст, които желаят все още да работят. Техните услуги се предлагат на пазара на труда, като съответната агенция осъществява връзката между тях и желаещите да ги наемат и им поемат път и разходи, както и минимално заплащане. Така тези хора продължават да се чувстват полезни и да предават своя опит, като ефектът е двоен за хората в пенсионна възраст и за обществото, което може да продължи да ползва техният потенциал и натрупан солиден опит.

Основен инструмент за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България са схемите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Възрастните хора са включвани в програми и мерки за обучение за придобиване на знания и умения, които са търсени на пазара на труда. Друг инструмент за насърчаване на активността на възрастните в сферата на заетостта е Законът за насърчаване на заетостта, в който са регламентирани редица насърчителни мерки за заетост и обучение, насочени към стимулиране на работодателите да наемат безработни лица, в т.ч. и лица над 50 годишна възраст. В рамките на оперативната програма се развиват и програми за разширяване на социални услуги за възрастни.

Министерството на труда и социалната политика подготвя доклад за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в секторните политики, който обхваща периода 2015 – 2016 г. Докладът ще представи основните тенденции, предизвикателства и предприети действия в областта на демографското застаряване на населението и насърчаването на активния живот на възрастните хора за посочения период. Мога да кажа, че първоначалният анализ показва необходимост от предприемане на интегрирани действия от страна на институциите за адаптиране на основни сектори като заетост, здравеопазване, образование, социалното осигуряване и социалното подпомагане към процеса на застаряване на населението.

За нас е необходимо да се адаптираме успешно към съвременните демографски тенденции и тази адаптация да е в две посоки. Първо, да подобрим нарушената си възрастова структура чрез задържане на младото население в страната и привличане на такова от етнически български земи, които са извън сегашните граници на страната. Така ще можем да акумулираме за икономиката и социалните ни сфери активно население. И второ, да дадем възможност на възрастните хора да продължат да бъдат полезни на обществото със знанията и уменията, които притежават, а по този начин и самите те да имат самочувствието, че са полезни. Според нас е необходимо и университетите да се отворят по-широко към програмата за „учене през целият живот“ и да предлагат възможности на хора в горните възрастови групи да се обучават при тях по специални програми. Това ще даде възможност на възрастните хора да бъдат в час със съвременните икономически, технологични и научни тенденции, да се чувстват полезни и да продължат да бъдат полезни за обществото ни.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Ами да питаме Световната банка за най-застрашените от ранни бракове държави,което според разчетите и след 2030 г. щяло да струва 4 трилиона щ.долара пропуснати ползи и като има там проблем да им предложим да дойдат у нас да ни подмладят статистиката.

  2. з АСТРАШАВАЩ ДЕМОГРАФСКИ СРИВ .И Стремеж на МТСП за подобряване социалния статус на пенсионеритено отчитат и това изменение КСО чл.69 с което се противопоставят пенсионерите от частния и държавен сектор Докато в парламента спорят че няма пари за пенсии през това време поличаите плашат с протести а друга част от тях тихо и мълком си получават заплата и пенсия .

  3. стигнах до: „Тук можем да почерпим опит и от развитите европейски страни…“ и щях да повърна от гнус….
    аман от малоумни евроатлантически подлоги и комплексарки.

  4. например: „… и се провеждат политики за ангажиране и използване уменията на хората в пенсионна възраст.“ като в дания да се пенсионират хората на 72… или като германия да работят след 70те, защтото са бедни.

  5. Аз на Сутанка ще и направя едно дете да го гледа с евроаталнтиците. Кой е с мен за дъщеря и?

  6. Колко деца има Султанка? Ако не са поне 3, нека не говори за демографски проблеми, преди да роди трето дете.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.