На 23 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 23.10.2019

Стрелба в училище в Калифорния, един човек е ранен (СНИМКИ и ВИДЕО)

Жертви и ранени след стрелба във ферма в Русия

Путин след срещата си с Ердоган: Постигнахме съдбоносни решения за Сирия

Еврокомисар: Влизането в Шенген на Хърватия, България и Румъния е още по-необходимо при сегашните предизвикателства

„Фолксваген“ не търси ново място за завода си, проектите са замразени

Осъдиха трима българи в Санкт Петербург за опит за продажба на 40 кг кокаин Ще лежат от 10 до 12 г. в изправителен лагер със строг режим

Ердоган: Турция и Русия ще извършват съвместни патрули в Сирия

Баде Ишчил си хвана младо гадже

Вебер за мониторинговия доклад на ЕК за България: Добра работа, Бойко Борисов!

Настояват за спиране на финансовото подпомагане на Тома Белев от държавата В писмо до премиера Бойко Борисов искат отстраняване от длъжността му в Министерския съвет

УЕФА ни предупреди за напускането на Боби

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 23 октомври 2019

Сирийските кюрди заявиха, че са изпълнили изцяло условията на Турция

Денис Мантуров, министър на търговията и промишлеността на Русия, пред „Труд“: Страховете и митовете за Русия оказват по-негативно въздействие от санкциите на Брюксел

Атомната област е една от визитните картички на Русия, и нашата страна е традиционно силна в нея

Винаги се радваме на новите проекти на нашите български партньори

Русия и България развиват взаимноизгодно сътрудничество в множество направления

На 16 и 17 септември в резиденция „Евксиноград“ край Варна се провежда заседание на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Съпредседатели на комисията са министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова и министърът на промишлеността и търговията на Руската Федерация Денис Мантуров. В рамките на сесията двете страни ще обсъдят въпроси от взаимен интерес в областта на търговията, енергетиката, туризма, инвестициите, околната среда, транспорта, селското стопанство и други. Успоредно със заседанието на междуправителствената комисия ще се проведе и българо-руски бизнес форум. За възможностите за развитие на двустранните отношения, за пречките пред това, предизвикани от международното положение, за участието на България в проекти като „Турски поток“ и на Русия в изграждането на АЕЦ „Белене“, разговаряхме с руският министър на промишлеността и търговията Денис Мантуров.

– Г-н министър, какви са очакванията ви от заседанието на междуправителствената българо-руска комисия и как оценявате сегашното ниво на двустранните икономически отношения между България и Русия?
– Тази година отбелязахме 140-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между нашите две страни. Такива знакови дати от съвместната ни история за пореден път доказват колко трайни и дълбоки са връзките между Русия и България.

Ще се отнася до предстоящото заседание на междуправителствената комисия, мога да кажа, че имаме много наситен двустранен дневен ред. Срещите между ръководствата на България и Русия се провеждат редовно, и е необходимо да се отбележи, че в днешния свят няма много държави, с които да имаме толкова наситен график на междудържавните контакти.

Безусловно активният диалог намира отражение и в динамиката на двустранната търговия. Русия заема второ място сред основните търговски партньори на България извън Европейския съюз и е на пето в „общото разпределение“. Нашият стокообмен през миналата година надхвърли 3,5 млрд. долара, от които руският внос към България достигна почти 3 млрд. долара, а износът от България достигна над 500 млн. долара.

Днес Русия и България развиват взаимноизгодно сътрудничество в множество направления – в рамките на междуправителствената комисия действат 12 ресорни работни групи. Търговско-икономическото и инвестиционното сътрудничество е двупосочна улица, и затова ние винаги се радваме на новите проекти на нашите български партньори за създаване на производствени площадки в Русия и сме готови да предоставим на чуждестранните инвеститори цяла редица преференции, сред които преференциални режими за данъчно облагане и съдействие в достъпа до инфраструктура.

Още по-широки възможности за чуждестранни компании, организиращи своето производство у нас, открива общото икономическо пространство на страните от Евразийския икономически съюз. Най-вече става въпрос за достъп до мащабния пазар на петте държави от ЕАИС, където действат унифицирани правила за конкуренцията, технически регулации и други условия за развиване на бизнес.

– Смятате ли, че международната обстановка влияе, и ако да, то до каква степен, на нашите двустранни отношения? Влияят ли икономическите санкции, въведени от ЕС срещу Русия, на търговско-икономическите отношения между България и Русия? Какво може да се направи, за да се подобри тази ситуация?
– Ние многократно сме казвали, че санкционната политика е контрапродуктивна и не допринася за развитието на международната търговия. Интересното е, че не само ограниченията нанасят вреда – те са само „върха на айсберга“. Неотдавна нашите западни партньори въведоха специален термин – self-sanctioning – „самосанкциониране“. Страховете и митовете за Русия, за възможните последствия от работата с нашата страна и прочие измислици понякога оказват дори по-негативно въздействие, отколкото санкционните решения на Брюксел и Вашингтон.

Едновременно с това Русия, до известна степен благодарение на санкциите, получи историческа възможност да си осигури качествен пробив в множество промишлени отрасли. А това, на своя ред, направи нашата продукция по-конкурентоспособна на световните пазари, в това число и в България.

– Включването на България в проекта „Турски поток“ представлява голям стратегически интерес за страната ни. Какви са реалните шансове според Вас, това да се случи действително?
– България вече е активно въвлечена в реализирането на проекти за развиване на националната u газопреносна система, които да послужат за продължение на „Турски поток“ към Европа. Освен България то включва Сърбия и Унгария. Крайният пункт на проекта е австрийският град Баумгартен.

В България вече се работи по реализирането на съществуващата „Пътна карта“, подписана на 3 юни 2017 г. между министерството на енергетиката на България и компанията „Газпром“.

Успоредно на това се строят нови газопроводи и компресорни станции, и ние разчитаме на своевременното завършване на всички работи. Реализирането на проекта ще подсили енергийната сигурност на региона и ще повиши ролята на България като газов хъб в Югоизточна Европа.

– Друга важна тема, когато говорим за стратегически интереси в областта на икономиката и енергетиката, е възобновяването на проекта за АЕЦ „Белене“. Заинтересована ли е Русия да се включи в този проект?
– Ние внимателно следим развитието на ситуацията около АЕЦ „Белене“. Още през 1980-те години Съветският съюз започна строителството на тази атомна централа. Атомната област е една от визитните картички на Русия, и нашата страна е традиционно силна в нея. Безусловно участието ни в този проект представлява интерес за нас. Държавната компания „Росатом“ подаде заявката си за участие в търга на 15 август тази година, след публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз на решението за започване на съответните процедури.

– Къде виждате най-големи възможности за увеличаване на търговията между нашите две страни?
– Ние разчитаме в течение на тази година двустранната ни търговия ще продължи да расте както количествено, така и качествено, и имаме намерения да развиваме и инвестиционното сътрудничество. Преди всичко това се отнася до реализирането на мащабни инфраструктурни проекти. Тъй повече, че има ярки примери. В частност що се отнася до нефто-газовата сфера, говорим за модернизирането от компанията „Лукойл“ на най-големия нефтопреработващ завод на Балканите „Нефтохим Бургас“. През май миналата година „Лукойл“ започна изграждането на допълнителни мощности, позволяващи производството на до 150 хиляди тона полипропилен на година.

Още една перспективна точка на растеж е производството на селскостопанска техника. Ние имаме за цел да разширим съществуващите модели за доставяне на техника с успоредно разширяване на сервизната мрежа. В България са добре известни и руските производители на автомобили – на българския пазар е представена продукцията на компанията „УАЗ“, която е заинтересована от разширяване на доставките си.

Знаем също така за голямото търсене на руски лекарствени препарати на българския пазар. В момента върви съвместна работа по сертифицирането на руската продукция в България. Трябва да отбележа, че паралелно на това растат и доставките на българската фармацевтична продукция в Русия – през 2018 г. те достигнаха ниво от 130 млн. долара.

 

Нашият гост

Денис Валентинович Мантуров, министър на търговията и промишлеността на Русия, е роден на 23 февруари 1969 г. в северния руски град Мурманск. Възпитаник е на факултета по социология на Московския държавен университет, преди през 1997 г. да стане и кандидат на икономическите науки. През 2006 г. се дипломира от Руската академия за държавна служба към президента на Русия.

През годините Мантуров е ръководил Московския вертолетен завод и е бил генерален директор на “Обединена промишлена корпорация Оборонпром”.

В държавната администрация на Русия влиза през 2007 г. като заместник-министър на промишлеността и енергетиката. От 2011 г. е професор в катедрата “Системи за управление на икономически обекти” към Московския авиационен институт.
На 2 февруари 2012 г. президентът Владимир Путин го назначава за временно изпълняващ длъжността министър на търговията и промишлеността, преди да бъде окончателно утвърден на поста през през май същата година. Успоредно на тези си задължения е и председател на надзорния съвет на руската държавна технологична корпорация “Ростех”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.