„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Десетокласник разкопава “Трабанти”, мечтае за бизнес с ретро коли Има вече шест машини, произведени в бившата ГДР

Десетокласникът с наградата на “Трабант феста” в Тетевен.

„Бежко“ вдига цели 120 км/час

Кристиян Димитров е един от най-сериозните собственици на автомобили в Монтана. В двора на къщата си в града и в две близки села той е паркирал 6 коли от прочутата марка и планира да купи още. Разработил е и план за изграждане на модерен автосервиз с шоурум.

„Нищо особено! Нормален бизнес на предприемчив човек“, ще кажат мнозина.И е така! Но Кристиян е само на 16 години, а автозаниманията си е започнал още преди 5 години. В пети клас. При това машините му не са какви да е, а истински легенди. Всички са „Трабант“, гордостта на социалистическото автомобилостроене през миналия век, а част от тях са направо изкопани, като съкровища.

Страстта към старите машини пламнала у момчето от срещата с един „лебед“, разказва десетокласникът. Дядо му – багерист в Чипровските мини, имал „Москвич“ – бял и лъскав, който всички във фамилията с любов наричали „Белия лебед“.

– По цял ден седях в него, въртях волана и мечтаех да имам такъв, спомня си момчето. После приятел на баща му го качил в „Трабант“ – малолитражна кола, създадена в Германската демократична република, и малчуганът направо се влюбил в напетия като немски войник мъник. От мерак към колите хлапакът започнал да колекционира минимодели, но бързо разбрал, че не го радват като големите коли. И всеки ден молел родителите си да му купят истински автомобил.

Отказите с думите, че още е малък и не може да има кола, въобще не го разубедили. И започнал тайно да събира пари, за да си купи сам. Отделял от джобните, от левчетата за закуски и рождени дни и когато събрал 250 лева се заровил в Интернет за подходяща машина. Открил я в Монтана – стар „Трабант“, от който собствениците явно се мъчели да се отърват.

Придумал баща си да му помогне в мечтаната сделка, отвел го на адреса и без пазарлък купили картонената автореликва. Когато видяла мърлявия „Трабант“, довлечен пред дома им, майка му зяпнала от изненада, а баща му отнесъл калая за тайния алъш-вериш, спомня си момчето.“Но аз бях най-щастливият човек на земята…“, казва десетокласникът. С баща му Красимир – негов пръв помощник и съучастник, откарали возилото в дядовия двор в планинското село Железна, и в свободното си време Крис започнал да разглобява немската машина. Нищо не разбирал от автомобили, но с бащината помощ и съвети от познати се учил в движение. Разкостил всичко до последния чарк, а после няколко седмици човъркал и лъскал детайлите. „Всяка част мина през ръцете ми и стана като нова!“, гордее се ученикът.

Съсед автомайстор пък потегнал и боядисал купето и така на бял свят се появил „Трабантът“, наречен заради цвета си „Бежко“. Грейнал от радост, Кристиян обявил в Интернет придобивката си и веднага станал член на клуба „Трабант“. Ежедневният обмен на информация в мрежата за достойнствата на „мукавените коли“ обаче още повече разпалил любовта му към тях. И замечтал да се сдобие с още. Крис издирвал возила в заключени от години гаражи и работилници, по сайванти из селата…И ги купувал за по 100-200 лева. Големият си удар направил преди година в село Славотин, където в потънал в прах и паяжини гараж попаднал на два „Трабанта“ и то от по-мощните за времето си машини, модел 601 – цели 26 конски сили. „Вратите на гаража бяха заринати с пръст, наложи се да разкопваме с мотика, за да извадим колите“, спомня си момчето.

С двойния късмет обаче машините му станали шест. Част от тях още не са в движение, но чакат, прибрани под навеси, възкресението си. Цялата си енергия и мерак засега десетокласникът е вложил в първата си придобивка – Трабантът „Бежко“, който е снабден с нов бял кожен салон, изпипан е до последен детайл и лети по пътищата не само на Монтана, но и в страната. Всяка година Кристиян и баща му Красимир се включват с „Бежко“ във фестивала на „Трабантите“ в Тетевен. Това лято за пръв път с разрешението на родителя и организаторите Кристиян седнал зад волана и минал в парада през балканския град.

Участвал и в кръга за майсторско шофиране, а после с всички участници – над 80 души от цяла България, поднесли венци в местността „Костина“ пред лобното място на войводата Бенковски. Всички били впечатлени от страстта и познанията на момчето за старите машини и Кристиян получил награда за най-млад участник. Интересът на младежа към двутактовите ветерани, който в началото бил посрещнат с недоверие и дори присмех от мнозина, вече му е спечелил уважение и сред съученици, и сред учители. Някои се снимат пред легендарните машини, други го разпитват с интерес за възможностите им. „Трабантът е машина, произвеждана от 1957 до 1991 г. в някогашната ГДР.

Купето не е от картон, а от дуропласт. А двигателят, макар и двуцилиндров, е уникален. Колата е изключително здрава и ефективна. Може да се поправи с парче тел и чорапогащник за ремък…“, смее се Кристиян. Старата немска машина е и доста бърза, преди дни „Бежко“, шофиран от баща му, вдигнал 120 на магистрала „Хемус“, обяснява момчето. Дали заради проучването на автоветераните и епохата им и общуването с белокосите им собственици, но и речникът на тийнейджъра е изпъстрен с романтика и непознати за връстниците му думи. „В „Трабанта“ има неописуем чар, красиви форми, специфична миризма. Усетиш ли ги веднъж, тръпката остава!“, казва с блеснали очи Крис.

Покрай старите коли той е развил и перспективен бизнес проект, с който е спечелил областния кръг на Националния онлайн конкурс за млади предприемачи „Имам бизнес идея“. Инициативата е част от общоевропейската кампания „Европа в моя регион“ , организирана от мрежата от областни информационни центрове в страната. Планът на десетокласника е да изгради модерен автосервиз за ремонт на ретро автомобили. Част от експонатите ще продава, други ще предоставя за разходки на мераклии да опитат от екзотиката на социалистическите возила. Кристиян е сигурен, че в близките години ще го реализира. Въпреки че учи математика и информатика в Природоматематическата гимназия в Монтана, той вече е решил да следва двигатели с вътрешно горене и да превърне хобито си в професия.

Покрай трабантите момчето започнало да колекционира и всякакви вещи от социализма – номера на коли, радиоапарати, телевизори. И мечтае да отвори в Монтана музей на социализма, като във Варна…

Историята се учи най-добре като се потопиш в онова време чрез вещите, използвани от хората, смята младежът. И призовава, който има стара кола или джунджурии от соцепохата, да му се обади.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.