Детската социология и средната класа

Българските ученици са на първо място по… употребата на бира. Това сочат данни от представително изследване в 43 държави от Европа, САЩ и Канада, зад което стоят Световната здравна организация и УНИЦЕФ. Не се сепвайте от тези изводи. Неслучайно нашите ученици печелят първо, евентуално по-рядко второ или трето място на олимпиади по математика и информатика по всички континенти на планетата. Въобще – водещи са в бранша си. Защо да не са първи и по бирапиене? Както и защо да няма олимпиади по този показател? Изостават световните анализатори от реалностите по света и у нас!

Ако продължим с цитираното изследване, българските подрастващи са на челни позиции и по ранни сексуални умения, прекаляват с газираното, изнервени и с лошо настроение са. Но неслучайно обявяват, че са доволни от живота.

Истината е, че никъде не можахме да намерим въпросното изследване в неговата пълнота и цялост, но нека да вярваме на тези, които го представиха на широката общественост в сряда.

Тука можем да разсъждаваме каква е извадката, как е правено проучването, как са задавани въпросите и т.н. Но все пак не говорим за електорални нагласи – ако изборите бяха днес, за кого ще гласувате и т.н., а за по-човешки неща от живота.

Изследването на Световната здравна организация е правено миналата година и няма как да обхване повсеместното явление „деца раждат деца“, което е сегашният хит в България. Или пък въпросите нарочно са задавани именно на младежите от категорията на 13-годишната сливенска майка, чието отроче проплака навръх новата година. Казва ли ти някой?

Представете си, че в едно училище идва анкетьор, навира микрофона пред лицето на седмокласника и го пита: „Пиеш ли бира?“ Какво да каже момчето – че не пие ли? Ще му се смеят батковците от осми и девети клас. Та така е и със сексуалния опит на момчетата и момичетата, да не говорим за електоралните настроения на майките и татковците на средношколците…

Част от майките и татковците са всъщност представители на средната класа у нас. Щом имат пари да дават на децата да си купуват бира, алкохол, цигари и вредни газирани напитки с подсладители, значи са си надвили на масрафа и не мислят как да вържат двата края. Ето ви още един критерий, незаслужено пренебрегван досега от социолози и социални антрополози в представителните им извадки. Какво по-добро би било като попадение във въпроса в анкета за кого ще гласувате да се включва и подвъпрос „Какво пие детето ви?“ И тогава ще завалят едни изводи, ще се прави друг тип разрез на обществото, а бъдещите депутати ще треперят само като чуят думичките „деца и бира“. Телевизиите пък ще трябва да вкарат в сутрешните си блокове рубрики от типа на „На кого детето с бира се събира?“

Социологията е в дълг на децата и на татковците им и по въпроса за машинното гласуване. Сигурни сме, че тийнейджърите масово биха предпочели да натискат бутоните, вместо да пускат бюлетините в прозрачните урни. А докато навършат възраст да избират и да бъдат избирани, може да се пробват на смартфоните си в нещо като игра. Резултатите от нея пък да бъдат изчислявани от електоралните шамани и със сигурност да определят реалната избирателна картинка. Защо пък учениците не отменят родителите си? Ако не в реалното гласуване, поне в прогнозните сондажи? Но за това ще ни трябва нов референдум, а като знаем колко трудно пряката демокрация си пробива път у нас, ще се наложи още доста да почакаме. Просто такива са реалностите…

Наистина според изследванията нашите деца са номер едно. По всички показатели водим – ранен секс, невръстни майки, пиене, наркотици, пушене… Не е ясно обаче защо в анкетите няма графа „(не)грамотност“. По този показател също можем да бъдем сред водещите в света. Но каквито родителите, такива и децата. Лошото е, че изследванията и анкетите се правят на парче. Поръчва си Световната здравна организация нещо си, получава го, обнародва го. Друга планетарна или местна организация си плаща за друго, правят го, публикуват го. Как тогава да видиш цялостната картинка? Тя в никакъв случай не е огледало на анкетите и на т.нар. представителни извадки. Знаете приказката за това кой плаща на оркестъра за музиката.

Може би е необходимо да се чете между редовете. Но за да го направим, най-малкото трябва децата да могат да четат! Да започнем от това, пък другото ще стане от само себе си.

Първенци сме и по затлъстяване

България е на пето място в Европа по детско затлъстяване от 32 държави в 53-членния регион на Световната здравна организация в Европа. 22 милиона деца под 5-годишна възраст са с наднормено тегло, а около 5 милиона са със затлъстяване в Европа.
В България има 224 898 деца в училищна възраст, които са с наднормено тегло. 58 370 са децата със затлъстяване. Това означава, че 26,2% от българските деца на възраст между 5 и 18 години са с наднормено тегло, сочат данните на Световната асоциация за изследване на затлъстяването.
Според прогнозите през 2025 г. този процент би бил 26,85%, или 235 459 деца, сочат данни на Българското сдружение за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.