Заседанието на КСНС при Румен Радев през обектива на “Труд”

Говорител на ЕК: Срещата в София е много важна за бъдещето на Балканите

Концесионерът “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“: Очакват се над 5 млн. пътници на морските летища за 2018

“Левски” осъди остро инцидента с полицайката

Министър Петкова: Централите, които работят на въглища, ще трябва да кандидатстват за дерогация

МВР и ММС обсъдиха предприемането на общи мерки срещу вандализма по време на футболни мачове

Германия е готова да приеме още 10 хил. бежанци от Северна Африка и Близкия Изток

Отмениха 13-годишна присъда за мъж, нарязал жена с резачка

Нов магазин на NET1 отвoри врати в Младост 3 Петър Ризов-управител на NET1: „Искаме да сме приятели и партньори – задълго!“

Училища, детски градини и граждани в надпревара за най-красиво дворно пространство

Повторен оглед в общината в „Младост“, кабинетът на Иванчева не е запечатан (СНИМКИ)

Цар Симеон II посети профилирана гимназия “Иван Сергеевич Аксаков” в Пазарджик

Деси Радева: Дай да палим гумите и към Хавай

Започна заседанието на КСНС при президента Радев

Дарове на Тодор Живков показват във Велико Търново Демонстрират старинни занаяти и соколарство на туристическата борса

Детското здраве – приоритет на българското европредседателство

лого българско председателство на Съвета на ЕСВъв връзка с един от акцентите на българското европредседателство, ще се проведе конференция на 6 февруари на високо експертно ниво на тема „Здравословно хранене при децата“. Въпросът е приоритетен за Министерството на здравеопазването и ще бъде на дневен ред в периода на домакинство на страната ни. Вестник „Труд“ разговаря по темата с главния държавен здравен инспектор на България д-р Ангел Кунчев.

 

-Д-р Кунчев, защо е важно България да акцентира върху здравословното хранене при децата?
-За да е приоритетна тази тема пред много други, трябва да има много сериозни мотиви за нея. А те са, че човек е това, което яде, което диша. В резултат на бурната революция в производството на храни, се промени много начинът ни на хранене, промени се онова, което ежедневно приемаме. Това директно се отразява на здравето ни и още по-директно – на здравето на децата. Медицински погледнато ролята на храната в развитието на човека, особено в младежка възраст, е изключително голяма. Проблемите са преди всичко свързани със затлъстяването. Това важи не само за България, но и за Европа. Ако говорим в цифри, при някои възрастови групи проблемът засяга до 30% от децата. Затова е необходимо въпросът да бъде поставен на масата за обсъждане от всички европейски страни.

При последното проучване у нас е установено, че 5% от децата на възраст между 1 и 4 години имат затлъстяване, като преди десет години те са били 2,7%. При децата между 5 и 18 години с наднормено тегло са 30%. От тях 19,8 са със свръхтегло, а 10,3 са със затлъстяване. Тези деца са с високо кръвно, имат и други здравословни отклонения. Разбира се, не само храната е фактор за това. Обездвижването и начинът на живот също оказват влияние, но в основата е храненето. Затова от изключителна важност е културата на хранене в семейството. Когато детето тръгне вече на ясли, детски градини и училища, ролята е на обществото по отношение на това, което му се предлага за хранене.

-Какви са основните теми, които ще се разглеждат на конференцията на 6-и февруари?
-Освен всичко това, ще има и други интересни теми, които ще бъдат поставени като например новите тенденции в производството на храни; това че има разминаване между вкусовите качества на една храна и нейните здравословни свойства. С други думи: ние сме така устроени, че обичаме мазно, солено и производителите, отчитайки тази слабост, ни предлагат точно това – под формата на чипсове, концентрирани храни, безалкохолни напитки с много високо съдържание на захар. Ако този начин на хранене стане навик, той започва вече да влияе на здравето.

-Какви чуждестранни лектори са поканени на събитието?
-Експерти от 19 държави от Европейския съюз са потвърдили участие. Ще има представители на международни организации – УНИЦЕФ, Световната здравна организация, Европейската комисия, на висши университети от Ланкастър, Ливърпул и др.

-Какви са проблемите на европейско ниво, свързани с храненето при децата?
-От една страна, са високите нива на мазнини, захари и сол в храните, а това е тенденция в производството не само в България. Голяма част от това, което консумираме, е произведено в европейски страни и е внос тук, но подобно е и нашето производство. Важно е обаче не само какво се съдържа в храната, а и балансът между белтъчини, въглехидрати, мазнини, наличието на микроелементи, които са важни за растежа. От трета страна, важен е начинът на прием на продуктите. Правилният прием не е, както сме свикнали, да речем, веднъж на ден в големи количества, а равномерното разпределение на храната като се започне със закуската. Това е заложено и в рецептурниците и в наредбите, които са приети за различните възрастови групи деца.

-Има ли страната ни действащо законодателство в тази посока?

-Определено има. Отчитайки фактът, че начинът на хранене става проблем, са разработени три наредби, които покриват детските възрастови групи. Едната е за деца до 3-годишна възраст, другата за деца, посещаващи детски градини до седем години и третата – за учениците. В тях ясно са разписани правилата. Освен това имаме рецептурници за кухните в ясли и градини, както и разписания за лавки и столове за хранене в училищата. Има и регулация какви храни не могат да се предлагат там

-Има ли с какво да се похвалим по отношение на здравословния начин на живот, свързан с храненето?

-Да, има. Много съществено е, че се отчита тенденция на намаляване процентът на затлъстели деца. През последните две години успяхме да спрем и дори да ограничим тази тенденция. Това е стъпка в правилната посока и смятаме, че това се дължи именно на тези интервенции, които направихме по отношение на столовото хранене и на онова, което се предлага в лавките в училищата. За пръв път през 2015 година сред 7-годишните деца има намаляване на затлъстяването при момчетата и задържане на процента при момичетата. Има промяна на тенденцията от непрекъснато повишаващ се брой деца, към намаляващ. В групата от 7 до 9-годишна възраст също отчитаме намаляване от 18,5 на 13,2% и това е добро постижение.

-Какви цели на европейско ниво си поставя България, избирайки здравословното хранене при децата за приоритет в рамките на нейното председателство на ЕС?
-Да осигурим най-общо казано здраве за децата. Ако се постигне, то важи за цял живот след това. Много важни са хранителните навици, които се създават през първите седем години. Нашата цел е да приучим децата сами да търсят и да желаят да се хранят здравословно. Понякога много се залага на ограничителни мерки, но практиката показва, че те невинаги са ефективни. Например фактът, че забранихме в училищните лавки да се предлагат редица любими за децата храни, ги накара да ходят в междучасията на 200, 300, 500 метра до други магазини, за да си вземат това, което искат. Ако детето наблюдава всяка вечер как сядайки пред ред телевизора семейството консумира чипсове и напитки с високо съдържание на захар, то също ще го прави цял живот и не са последващите ограничения тези, които ще го променят. По-скоро е приучаването от ранна възраст към здравословно хранене. Към това, разбира се, трябва да се прибави и физическа активност. Важен е цялостният начин на живот, за да се осигури здравословно бъдеще на едно дете. Когато говорим за хранене, хората обикновено смятат, че става въпрос само това, което е свързано с безопасността на храните. В България това е в ресора на Министерството на земеделието чрез Агенцията за безопасност на храните. Но това е само едната страна, защото да не е вредна храната, е едно нещо, друго е тя да е здравословна обаче. Тук вече е ролята и на Министерството на здравеопазването да посочва тези начини на хранене и на приготвяне на храните. Ние изброяваме колко зеленчуци и плодове трябва да се приемат, какви да са съдържанията на сол и захар, но и как да се обработват. Не може например в ранна детска възраст да се предлагат пържени или дълбоко замразени храни.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. приоритетите са:
    1. Кохезионната политика на Европейския съюз,
    2. Западните Балкани,
    3. сигурността и стабилността,
    4. икономическият растеж с фокус върху единния цифров пазар
    някой явно шмърка нещо и му се привиждат други приоритети….

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.