Джема Артъртън: Родих се с шест пръста на всяка ръка

Как английската актриса стана екшън мацка в Холивуд

Мразя да се гледам

Избягвам партитата

Да се издокарваш е адски скучно

Държа хората да ме уважават и да не гледат на мен като на поредното момиче с готин задник

Особено любима ми е ерата на Лондон от 60-те години на миналия век. Ако можех да се върна с машина на времето бих живяла в този период

Джема Артъртън е още една прекрасна експортна стока от Великобритания за Холивуд. Тя изгрява с ролята си на Бонд-мацка в “Спектър на утехата” редом до Даниел Крейг и още преди 12 години се превръща в сексуална атракция за милиони зрители. После се доказва и като наистина гореща актриса с екшън роли в “Изчезването на Алис Крийд”, “Принцът на Персия”, “Бягството” и “Сблъсъкът на Титаните”. Тя е номинирана за няколко награди за ролите си, а бъдещето е пред нея. С това тяло Джема Артъртън няма да гладува.

Тази година излизат няколко филма с нейно участие, включително “Звездното куче и турбо котката” и “Murder Mystery”.

- Джема, Вие сте имали едно доста нетрадиционно детство и специфични проблеми, които са започнали още с раждането Ви. Бихте ли разказали малко повече?

- Да, родих се с шест пръста на всяка ръка. Наистина ужасен генетичен дефект – полидактилия. Тази аномалия се лекува по хирургически път. Лекарите са направили операция и са премахнали допълнителните пръсти, които дори не са били с кост. С този бекграунд наистина имах едно по-интересно и нестандартно детство. Винаги ще нося този несъзнателен спомен за дефектите, с които съм се появила на този свят. Няма как това да не се отрази на един човек.

- Кой Ви е любимият филм, в който участвате?

- Не мога да кажа. Имала съм щастието и привилегията да участвам в страшно много хубави проекти, но ми е трудно да откроя някое заглавие. Аз гледам на работата си по друг начин. Освен това мразя да се гледам. Наистина изпитвам неудобство от своя голям образ, прожектиран в тъмния салон. Побиват ме тръпки, цялата ставам кълбо от нерви и си излизам от салона. Особено ми е странно да се гледам в екшън сцени, а се случи така, че вече имам доста екшън роли зад гърба. Направо си станах една екшън героиня.

- Лесно ли се работи в Холивудската система?

- Зависи. Все още има страшно много трудности, предизвикателства и предразсъдъци. Но нещата се променят. Важно е да се разбираш с хората, с които работиш. Важно е да бъдете на една страница. Аз извличам страшно много дивиденти, когато работя и общувам със сродни души. Държа хората ме уважават и не гледат на мен като на поредното момиче с готин задник. Но ми се е случвало да попадна точно на това отблъскващо отношение. Тръгвала съм си от снимачните площадки на големи филми заради такива ситуации и бих го направила отново без да се замислям. Сексисткото отношение не може да е част от моя живот. Аз искам да изпитвам удоволствие от работата, която върша.

- Променя ли се ситуацията на актрисите през последните години?

- Все още бих казала, че е трудно за едно момиче да пробие и да се ориентира в този свят. Има определено време за младите актриси, в което те имат възможност да капитализират върху желанието на индустрията за млада плът и да изиграят всичките млади любовници, гаджета и героини на света. Но този времеви прозорец се затваря сравнително бързо. За мъжете няма проблем да играят, на която и да е възраст.

- Каква бяхте като тийндейджърка?

- Бях доста буйна рокерка и пънкарка и постоянно се озовавах в някаква ужасна банда. Пишех доста слаба музика, но нямам нищо против някой ден да изиграя някоя рок или пънк звезда. От малка се опитвах да излизам от определените кутийки и рамки за поведение, от очакванията на обществото. Дори и сега, например, най-досадното нещо са светските събития, свързани с работата и средата ми. Избягвам тези партита и мразя цялата суета около премиери и награди. Да се издокарваш е адски скучно.

- Бихте ли променили нещо от младостта си?

- Нищо не бих променила. Но ако имах тази хипотетична възможност с удоволствие бих се върнала назад във времето и бих живяла в някои от легендарните епохи. Особено любима ми е ерата на Лондон от 60-те години на миналия век. Ако можех да се върна с машина на времето бих живяла в този период. Партитата тогава вече наистина си е струвало да бъдат посещавани и звучи омагьосващо човек да потъне в тази култура.

- Как гледате на глада за британски актьори и акценти в Холивуд?

- Това е прекрасно, много се радвам как ни посрещат в Америка и винаги ще съм благодарна на възможността да работя и там. Киното се обогатява от подобна динамика. В момента наблюдаваме изобилие от английски актьори и актриси, които блестят в холивудските филми.

- Великобритания предлага изобилие от диалекти. Вие имахте ли специфичен начин на говорене преди да станете актриса?

- Всъщност като по-млада говорих с ясен кокни акцент. Кокни акцентът е типичен лондонски акцент, много популярен сред някои определени среди и романтизиран като акцента на гангстерите и коравите копелета във филми като “Две димящи дула” и “Гепи” на Гай Ричи. Аз също говорех на кокни. Но след като влязох да уча актьорско майсторство преминах на по-класически литературен английски и смекчих драматично своето кокни говорене. Но беше забавно, признавам си.

- Какви са любимите Ви хобита?

- Обожавам да играя на компютърни игри. Но съм ужасно слаба. За съжаление наистина нямам талант в тази сфера и се радвам, че не съм избрала подобен професионален път. Но пък съм страшно амбицирана и нахъсана да се представям добре. Конкурентна съм по природа. А когато се случи да не съм най-добрата в нещо, което ми харесва да правя и направо откачам. Точно такъв е случаят с компютърните игри.

Коментари

Задължително поле