Джендър аритметика

Доклади и „равенство” на Берлинале 2019 г.

Заглавието не бива да подвежда: Берлинале не се е превърнал в математическа олимпиада и не решава задачи по аритметика. Но разработва нова, своеобразна „джендър аритметика” на сериозен международен форум под знаковото заглавие ”Gender, Genre and Big Budgets”, каквото и да означава това. Но като се има предвид, че се провежда в рамките на фестивала и „под шапката” на големия Европейски филмов пазар (EFM), заслужава по-сериозно внимание. Активни функционери са Международната организация на жените в киното и телевизията WIFT (Women in Film and Television), съвместно с Международния фестивал на женски филми (International Women’s Film Festival), провеждан в Дортмунд и Кьолн. А най-опростеният слоган за разчитане на основната му идея е „Gender Equality” или равенство на половете в киното! Ура!

На 9 февруари фестивалният директор хер Дитер Кослик подписа официален документ, назован „5050 х 2020 Pledge”, което ще рече нещо като публично обещание (честна дума) за постигането през следващата 2020 година на равенство 50:50 % мъже и жени в директорския екип и във всички селекционни комисии, които подбират филми за различните фестивални категории (Основен конкурс, Панорама, Форум, Поколение Перспективи на немското кино, късометражни филми и други). Наред с това „обещанието” задължава фестивала редовно да публикува общодостъпна подробна статистика за спазването на всички тези параметри, а така също и подробна ”Gender Evaluation” (преглед с оценка) на публичните програми в професионалните категории режисура, продуцентство, сценарии, операторско участие, монтаж и т.н. В добавка фестивалната администрация е задължена да публикува подобен анализ и за състезателните категории през вече изминалите години. С две думи – сериозен, подробен и изчерпателен документ от 48 страници.

Мнозина си задават въпроса: това начало на матриархат в киното ли е или действително търсена равнопоставеност? Разбира се, второто, па макар и да изглежда малко силово наложена.

Но още при обявяването на официалната селекция в основния конкурс и състава на главното жури бе ясно, че моделът 5050 х 2020 е очевидно ориентиращ хоризонт. Шестчленото жури, начело с изключителната френска актриса Жюлиет Бинош спазва същата неофициална регулация и съставът му е балансиран 3:3 мъже и жени.

А в конкурсната програма от 17 филма, които се борят за главната награда „Златна мечка” и другите 6 „Сребърни мечки” за конкретни професионални постижения, присъстват 7 филма на жени – режисьорки. „Добрите непознати” на датчанката Лоне Шерфиг откри Берлинале 2019. С новия си филм „ Мистър Джоунс” участва знаменитата полска режисьорка Агнешка Холанд. Добро впечатление оставиха дебютът „Проблемно дете” на немската режисьорка Нора Фингшейд и „Земята под краката ми” на австрийката Мари Крьойцер. В програмата предстоят още „Елиса и Марчела” на известната Изабел Койшет (която настоява, че е от Каталуня) и „Бях у дома, но…” на германката Ангела Шанелек.

И в тази подборка се появи македонският филм „Господ съществува, името й е Петруния” на изцяло женски екип: режисьор Теона Стругар Митевска (която е и съсценаристка с Елма Татарагич от Босна), много убедителната дебютанткта в главната роля Зорица Нушева, редом с опитната, доказана актриса Лабина Митевска. Филмът е петстранна копродукция на Македония, Белгия, Словения, Хърватия, Франция, а любопитна подробност е дори названието на македонската продуцентска компания на сестрите Митевски, която отдавна се нарича „Сестри и брат Митевски”, изпреварвайки актуалната в момента формула!

Петруния е млада жена с висше образование по история и с тази си квалификация в неголям провинциален град е обречена на трайна безработица. Освен това е доста пълна и от комбинацията на двете обстоятелства се оказва в тотална изолация във все още патриархалното мъжко общество. Но едно събитие неочаквано я извежда в центъра на публичното внимание и дори медийна слава. Филмът се основава на действителни събития от зимата на 2014 година, когато в малък провинциален град (във филма е Щип) при хвърлянето на кръста на Богоявление в ледената река, наред с младите мъже скача и Петруния, и успява първа да извади кръста! А това невиждано и нечувано събитие не само унижава победените мъже – ербапи, но води до сериозни сблъсъци с намеса на полицията и безуспешни опити на местния свещеник да внесе ред и помирение. Сюжетът на филма е разказан динамично и увлекателно, актьорите са достоверни и точни пред камерата, събитията се развиват като в документален телевизионен репортаж, при това поднесени с пиперливи мъжки реплики и сочен балкански хумор. Голямата зала на „Берлинале Палас” прие филма с въодушевление и аплодисменти, а неофициалното наддаване за бъдещите награди го нарежда с положителност сред тях.

В програмата на Берлинале винаги е имало добри (или по-слаби) филми на жени – режисьорки и много от тях са били отличавани с престижни награди. Дори през последните няколко издания „матриархатът” надделява. „Златна мечка” 2018 отиде при румънката Адина Пинтилие за твърде спорния филм „Не ме докосвай” (в момента по нашите екрани). През 2017 г. същата Голяма награда напълно заслужено взе унгарката Илдико Енеди за много добрата драма „За тялото и душата”. Тогава „Сребърната мечка” бе за „Следи” на Агнешка Холанд, а през 2015 г. - за полякинята Малгожата Шумовска и оригиналния й филм „Тяло”. Така че, и без публична „честна дума” джендър дискриминация не е имало. Но все по-друго си е като се подпише официален документ от 48 страници. Ура!

Директорът хер Дитер Кослик, след 18 години начело на Берлинале, сега организира последния за мандата си фестивал. Догодина застъпват двама на неговото място: г-н Карло Чатриан като художествен директор и г-жа Мариет Рисенбеек като мениджър директор. Ето, че формулата вече работи!

Коментари

Задължително поле