Джесика Бийл: Не си харесвам тялото

Обичам да контролирам положението

Пристрастена съм към влизането в роля

Не е човешко да отглеждаш деца по време на такава пандемия 

В Монтана усещам връзката с природата - за мен планината е безценно нещо

Джесика Бийл притежава едно от по-разкошните тела и лица в шоубизнеса. В киното тя капитализира върху качественото генетично наследство от Средния Запад - родена е в Минесота и олицетворява ранната идея за красиво американско момиче. Бивш модел с изваяно тяло, Джесика става известна с участието си в телевизионното шоу “Седмото небе”, което се задържа на екран в продължение на 11 години. По-късно влиза в заглавията с роли в “Илюзионистът”, “Златото на Ули”, “Ще си бъда у дома за Коледа”, “Непристойно поведение”, “Зак и Мири правят Порно”, както и с брака си с поп звездата Джъстин Тимбърлейк. Двамата са се изолирали в Монтана и очакват подновяването на културния живот и новите проекти.

- Джесика, как ви се отразява социалната изолация?
- Вече не знам кой ден е. С Джъстин правим всякакви смехории, за да запълним времето. Онзи ден прекарахме ужасно много време в интернет, в търсене на кучета, които приличат на нас. Аз намерих една своя четирикрака двойничка с прелестна прическа. Не знам коя точно порода се води, но е супер. В по-сериозен план мисля, че се справяме добре. Основно играем родители. Трябва да си кажа, че да гледаш деца - дори едно дете - по време на такава пандемия просто не е човешко. По 24 часа в денонощието, идва ни малко в повече. Това е моментът да оценим колко важна роля в живота на всички ни изпълняват учителите. Цялата образователна система е страшно ценна.

- За актьори и певци като вас сигурно е особено трудно да живеят в режим на дистанция?
- Всъщност, ние сме късметлии - живеем на място, което по принцип е доста дистанцирано и лесно се адаптирахме към новите обстоятелства. Тук в планините на Монтана можем да се разхождаме спокойно и за дълго време. Връзката с природата ни дава много. Ежедневните преходи са безценни. Чувставме се благословени. Домът ни в Монтана е като крепост и сигурен подслон по време на тази пандемия.

- Вие имате дълга кариера в модата, музиката, киното, а вече натрупахте опит и в продуцирането. Но имате и титла “Най-секси жена в света”. Как приемате подобни награди?
- Истината е, че “Най-секси жена” не ми помогна особено в кариерата. Мислех си, че подобен приз ще ми отвори много врати, но не стана. Изобщо не е голяма работа. Тези неща са пълна измислица и медийна суета. А и аз никога не съм искала да бъда секс символ. Дори не смятам, че изглеждам чак толкова добре. Със сигурност не съм перфектна. Не си харевам тялото толкова много. Определено не си харесвам дупето. Имам критики и към бедрата.

- Как оценявате цялостната картинка в развлекателната индустрия след разкритията за Харви Уайнстийн и други водещи фигури в шоубизнеса?
- Иска ми се да съм оптимист. Ако нищо не се промени, това ще бъде срамно петно за всички нас. Всъщност, в известен смисъл промяната вече се случва. Днес има много повече солидарност между жените от целия свят. Много от нас имат общи преживявания и знаят много добре за какво става въпрос. Преди е било изгодно и необходимо да си затваряш устата. Дори е било опасно да говориш за тези неща, за сексуалния тормоз. Днес е обратното - по-глупаво и непродуктивно е да не разкриеш истината и да не я споделиш с обществеността. Затова аз смятам, че има надежда.

- Изненадахте ли се от успеха на сериала “Грешникът”?
- Приятно се изненадах. Вярвах силно в образа и цялата рамка на поредицата, а топлият прием ме усмихна и оправда усилията. Персонажът ми беше много важен за мен като актриса. Силно съм привлечена от концепцията за разказвача, на когото не може да се вярва. Това драматургично условие стои в сърцето на образа. Моята героиня не заслужава особено голямо доверие, на нея не може да се вярва. Дори самата тя не може да си позволи да се осланя прекалено много на собствената си памет. Нещата, която тя смята за истина се оказват илюзия и лъжа. Понякога границите между фикция и факт се размиват и преливат. Тази несигурност и психологическа двойнственост ме привлякоха към сценария и образа. Докато развивахме персонажа заложихме много на травмите от нейното минало и как те са оформили характера и поведението на тази, в крайна сметка, мистериозна жена. Идеята е да представим всичките проблеми на героинята, но да го направим така, че тя да остане атрактивна за публиката и зрителите да изпитат емпатия към нея. Много беше важно да изградим успешни механизми за емоционална идентификация.

- Кое ви накара да потърсите реализация и зад камерата?
- Много съм доволна, че имах възможност да продуцирам прекрасни филми като The Book of Love и The Sure Game. Мисля си, че днес в Холивуд все още е трудно една жена да намери добри и интересни роли. За мен е много важно да успея да установя контрол над кариерата си, да съм в състояние да взимам повече решения, да има повече автономия и да постигна задоволително ниво на независимост. Агентите и мениджърите са изключително важни за кариерата на актьора. Не можем без тях. Но в същото време аз търся пътищата към успеха, еманципацията и собственото си овластяване. Желая да поема отговорност за моята кариера в киното, а не просто да седя и да чакам някой да ми донесе добрите новини, да стовари на бюрото ми качествения сценарий, примамливото предложение, интригуващия проект. Идеята ми е да мога да изляза на пазара и сама да търся възможностите, да преценявам шансовете и рисковете. Преглеждам статии, ровя в стари книги, говоря с хора, научавам много за заобикалящия ме свят. Попивам информация за хората, историята и обществото - неща, които не съм знаела, но смятам, че са невероятно полезни и вдъхновяващи. Сега съм в процес на изследване на себе си. Търся интересните и специални неща.

- Но няма да се откажете от актьорската игра?
- Да си само актьор понякога те изолира от цялостния производствен процес на филма или сериала. Твърде често така и не разбираш какво точно се случва и много рядко някой иска твоето мнение. Работата ти е да си научиш репликите, да следваш режисьорските инструкции и да бъдеш просто един изпълнител. А аз обичам да си казвам мнението. И понякога то е на място. Не винаги, разбира се. Не казвам, че съм перфектна и всезнаеща. Но определено се чувствам по-добре, когато съм въвлечена в пълния процес, отколкото ако съм само лице и тяло пред камерата. Искам да контролирам положението. Продуцентството наистина ме изпълва. Но със сигурност няма да се откажа да играя. Напротив. Пристрастена съм към влизането в роля.

Коментари

Задължително поле