Носителят на „Оскар“ направи филм за най-смелите пожарникари

Няма значение дали си милионер, знаменитост, актьор с „Оскар“... когато живееш в планинска общност и трябва да помагаш за потушаването на горски пожар, ти си просто още един от множеството. Аз съм бил в тази ситуация. Изгубил съм близо 1600 декара земя в пастта на бушуващия огън

Големият Джеф Бриджис се доказа един от най-качествените американски актьори за последните три десетилетия. С ролята си на Пича в култовия мегахит на братята Коен „Големият Лебовски“ от 1998-а година Бриджис се превърна в културна икона за няколко поколения зрители от целия свят. През 2009-а той най-накрая спечели и „Оскар“ за главна мъжка роля с играта си в трогателната музикална драма „Лудо сърце“. Новият филм на Джеф Бриджис се казва „Само смелите“ и разказва за драматичния и динамичен живот на пожарникарите.

- Мистър Бриджис, новият Ви филм „Само смелите” ни въвежда в ежедневието на хората в един от най-елитните пожарникарски екипи в света, наричани още и „hot shots”. Какво ги отличава от обикновените служители в системата?

- В началото и аз не правех особена разлика. Една от разликите е, че много чест тези елитни пожарникари изобщо не използват вода, за да потушат горските пожари, избуяли сред природата. Те режат дървета, копаят в пясъка, понякога използват огън срещу огъня и се отзовават на най-опасните инциденти. Професионалните им задачи изискват екстремно ниво на физическа и психологическа подготовка. Те са строго специализирани. И ние искахме да разкажем вълнуващата история на един от тези екстремни екипи.

- Какво научихте за физическите предизвикателства пред тези пожарникари?

- Природата притежава опустошителна сила, която не може да се сравнява с нищо друго и затова тези хора тренират с невероятна дисциплина и изключителен интензитет. Трябва да са във форма целогодишно. Задължени са да се научат да обитават и да съществуват във възможно най-враждебната и некомфортна среда. Когато трябва да се справят с някой свиреп горски пожар те са принудени да спят на земята и да преживяват с малко храна. За тях топлото ядене е като благословия. Но трудната работа вдъхновява тяхното приятелство, сплотява ги, братството, което те сформират е тяхната отплата. Те знаят, че зависят един от друг и си пазят гърбовете.

- Сюжетът проследява един от най-трагичните инциденти в историята на този елитен екип пожарникари, когато през 2013-а година 19 мъже загиват в борбата срещу огромен пожар. Как подходихте към деликатната тема и колко важно беше за Вас да покажете и запазите тяхното наследство?

- Отдаването на почит и правилното репрезентиране на тяхната саможертва бяха най-важните неща за нас. Също така се обградихме с хора, които имат опит в областта и ни насочваха, образоваха ни и ни показваха как най-реалистично да пресъздадем този опасен и силно драматичен свят. На снимачната площадка постоянно имаше представители на елитния екип от пожарникари. Аз играя реална личност – пожарникарския шеф Дуейн, който също беше с мен по време на снимките и ми помагаше страшно много във всичко. Беше много важно да успея да предам емоциите на този солиден, силен и смел мъж, който открива, че 19 от неговите хора са били погълнати от огненото бедствие. Това беше най-трудното.

- Бихте ли описали Вашите отношения с огъня през годините?

- Борил съм се с пожари край моето ранчо в Монтана. Огънят често се развихря там и ти винаги трябва да си готов да помогнеш на себе си и на съседите си. Такава е средата – когато живееш в планинска област трябва да познаваш стихийните настроения на дивата природа и да си подготвен за бедствие. Няма значение дали си милионер, знаменитост, актьор с „Оскар”... когато живееш в планинска общност и трябва да помагаш за потушаването на горски пожар, ти си просто още един от множеството. Аз съм бил в тази ситуация. Изгубил съм близо 1600 декара земя в пастта на бушуващия огън. Дори по време на сватбата на дъщеря ми преди години огънят ни беше заобиколил.

- Наистина ли е семейството Ви е трябвало няколко пъти да се евакуира от къщата Ви в Санта Барбара?

- Истина е. Тогава снимах филм, но на моята съпруга и се наложи да се евакуира три пъти по време на разбушувалите се пожари. Преди години имах къща в Малибу, която бе напълно унищожена от огъня. Затова и този проект беше толкова близо до сърцето ми.

В крайна сметка съм доволен от филма „Само смелите”. Смятам, че успяхме да сътворим едно вдъхновяващо екранно преживяване, което да покаже на публиката куража и жертвоготовността на пожарникарите. Те отиват там, откъдето другите бягат. Наистина усетих, че е важно да разкажем тяхната история. Също така направихте сайт, посветен на пожарникарите от този екип и техните семейства, където всеки може да направи дарение.

- Какво означава за Вас смелостта?

- Смелостта е безкрайно интересна тема. Каква е ролята на страха и трябва ли първо да изпиташ страх, за да може да действаш смело? Или е въпрос на практика и техника? Да запазиш спокойствие по време на екстремни ситуации – това е една дефиниция на смелостта за мен. В този филм се опитахме също да зададем въпроса.

- Как, според Вас, да станем по-смели и като цяло по-добри хора?

- Живеем в много контрастен свят, наситен с плюсове и минуси. Лично аз се опитвам да се боря със собствения си цинизъм. Не желая да бъда циник, но е толкова лесно. Предполагам, че с възрастта и с преживяните разочарования става удобно да се превърнеш в циник. Огънят отново е силен символ. Когато видиш пожара – бягаш ли в опит да се скриеш, или отиваш да помагаш за потушаването му. Това са въпросите, дълбоко залегнали в човешката природа. И аз, както всички останали, често си ги задавам и си провеждам мисловни експерименти.

- Използвахте ли истински огън по време на снимките?

- Да, на снимачната площадка имаше истински огън. Един път Джош Бролин се доближи опасно до огнените езици и аз направо се уплаших за него. Режисьорът го попита дали е добре и той отвърна, че е тип-топ, но когато се обърна видяхме, че раницата му се е разтопила. Целият екип на филма завърши снимките с много по-голям респект към огъня.

- Вече близо 20 години филмът „Големия Лебовски”, в който играете главната роля, е културен феномен, вдъхновил собствен фестивал, религия и постоянни референции в медиите и Интернет. Как гледате на манията по това произведение?

- Филмът наистина е шедьовър, който устоя на теста на времето и става все по-популярен и обичан. Хората наистина се идентифицираха с образите. Аз съм страшно доволен от любовта към моя образ Пича, която струи в Интернет и навсякъде, където отида. Образът наистина се настани в колективното въображение на няколко поколения. Предполагам, че Пича от „Големия Лебовски” живее във всеки един от нас.