Той е последният български олимпийски медалист в джудото. Печели бронзовия медал на 15 август 2004 г. на Игрите в Атина. Като директор на възроденото спортно училище в родния Пазарджик прави и невъзможното да върне спортната слава на града и държавата. Защото знае как. Той е просто Георги Георгиев. От "Труд news" обаче го потърсихме за коментар относно сътресенията във футболния "Хебър". И той се отзова, готов да помага на децата от школата и техните родители:

- Здравейте, г-н Георгиев, всички знаем за Вашия успех на Олимпийските игри в Атина, но за съжаление все още няма да си говорим за Игрите в Париж. Да поговорим за една друга Ваша роля. Вие сте директор на едно от малкото спортни училища в България, това в Пазарджик. В последните месеци в града поради тежкото финансово състояние на „Хебър” се е породил един казус с квартирите на някои футболисти. Доколкото разбрахме, деца, учещи в спортното училище и играещи в школата на „Хебър”, е трябвало да напуснат частните си квартири и Вие сте реагирал много бързо, като сте се опитал да им помогнете, настанявайки ги в общежитието на училището. Това вярно ли е и ако не е, какво е нужно, за да стане? Колко деца имат този проблем?
- То е вярно донякъде, но и донякъде не е вярно. Родителите осъществиха връзка с нас. И ние направихме необходимото децата, които искат, да могат да бъдат настанени в общежитието на спортното училище. Понеже общежитието работи по график и този график изключва събота и неделя, понеже повечето деца са тук, от района, те се прибират в петък следобед, стигнахме до разбирателството с родителите, че, когато е необходимо, отборът ще направи един график за децата, които трябва да останат в събота и неделя и ще сложим дежурни възпитатели, които ще бъдат на разположение на тези деца, за да могат те да бъдат в общежитието в събота и неделя. И след това имахме и други казуси, договорки, треньорите закъсняха с подаването на информация кои деца искат и имат нужда да останат при нас. Очаквам техния график с имената им, но мисля, че добрата ни комуникация с родителите и с хората от клуба ще ни доведат до взимането на добри решения. Ния сме отворени към всички такива предложения само и само децата да имат възможност да играят и да изпълнят потенциала си и това, което са решили да правят. 
- За колко деца става дума и какво още е нужно да се осъществи идеята?
- Става въпрос за около 10-12 деца, които са от ФК „Хебър” и евентуално ние сме направили и запитване към другите треньори дали имат такъв проблем. Необходим ни е само график от треньорите. Това ни е необходимо на този етап. График на състезанията, в които те ще участват. И през времето, когато те имат състезания, ако им бъде наложително да ползват общежитието, то да бъде на тяхно разположение. 
- Мандатът на стария УС на „Хебър” изтече, новият подаде оставка. Като спортна легенда да очакваме ли да влезете в най-новия, след като бъде насрочено общо събрание на клуба? Все пак имате и футболна кариера, играхте срещу ЦСКА за Купата на България...
- Аз имам повече от 25 сезона в местните дивизии в „А” окръжна, но...не, аз съм доста зает, имам доста ангажименти в училището. Тук работата е изключително много и динамична. Така че по-добре в УС на ФК „Хебър” да бъдат хора, които ще бъдат полезни на клуба и ще могат да му отделят от времето си и от опита си, който имат в тая сфера, за да бъдат полезни в тази дейност.  
- Като казах ЦСКА, срещал ли сте се с Любо Пенев като треньор на „Хебър” и какво си казахте?
- Не, не съм се срещал с него като треньор. Срещали сме се по други събития и мероприятия в близкото минало. 
- Вие сте и общински съветник в Пазарджик. Как общинският съвет може да помогне на „Хебър” да оцелее и как – на всички други спортове – да се развиват? За отбора - с персонални дарения може би? Или през гласуването на бюджета?
- По принцип общината не може да бъде стожер, да издържа определени отбори, тя може да подпомага спортни клубове. Или спортни организации, които искат да се развиват в някаква област, но те трябва да имат и тази възможност да го правят и общината да бъде помощник, нещо, което в трудните моменти да бъде опора на тези сдружения, които искат да развиват спорт или някакви такива полезни за обществото дейности. Общинският съвет може да бъде полезен, като гласува някакви финансови средства, които да отидат за спортните клубове като подпомагане, като ги подпомага за спортните бази, с ползването, поддържането им, тъй като Вие знаете колко скъпо струва да се направи една зала, да се направи стадион. После, още колко финансови средства са необходими, за да може той да се издържа. Мисля, че това е един добър ангажимент, който може да поеме общината и общинският съвет през бюджета на общината и това да бъде опорна точка на спортните клубове и в частност – на футбола, за да може да надгражда оттам нататък. 
- Ако до 19 февруари не е насрочено ново общо събрание на клуба, а тогава мине бюджетът на спорта в община Пазарджик, може ли оставките на членовете на управителния съвет на „Хебър” да бъдат оттеглени? В този смисъл – фиктивни...
- Не смятам. Не смятам, че щом като един път са си подали оставките, след това ще бъдат оттеглени. Не мога да кажа. Не мога да излизам с такова мнение, тъй като всеки си взима решението. Това е сдружение с нестопанска цел. Самостоятелно юридическо лице. Те си решават на местно ниво. Просто общината и общинският съвет, ако гласува бюджета или някакви средства за футболния клуб, трябва да се знае точно по пера как ще бъдат разходвани те и те ще бъдат ли полезни затова отборът да се запази. Ще го има ли тоя отбор вбъдеще? Много такива въпроси ще възникнат. Не смятам, че е толкова важно кой точно ще го управлява отбора. Важното е всичко да бъде прозрачно и да бъдат ясни стъпките, които ще се предприемат, за да се случи нещо, ангажиментите, които ще се предприемат. Ако дойде, да кажем, трети или четвърти човек, който не поема ангажимент и няма да си застане зад думи, действия и дела и т.н, не виждам промяната на един човек с друг какво ще допринесе толкова.
- Да се върнем в училище. Познавате децата-таланти. Познавате и легендите в града. Къде се скъса нишката между поколенията в спорта ни? Да очакваме ли скоро Пазарджик отново да е люпилня за шампиони. В много спортове градът няма дори национали. 
- Ако говорим в частност за нашето училище, имаме много деца, много ентусиазирани деца, които искат да тренират. Имат материалната база, но в някакъв период от тяхната възраст започват да губят посоката. И тук смятам, че това трябва да бъде държавна политика. Ако искаме да имаме големи шампиони, голяма роля трябва да изиграе държавата. Също така, много от нещата тръгват от семейството, но като цяло държавата трябва да поеме тази роля за децата, които влизат в тази, по-зрялата възраст, следпубертетната, 9-10 клас, защото дотогава имаме много талантливи деца, много добри, много ентусиазирани, с голяма мотивация. И оттам нататък нещата много се редуцират. Просто такава ни е системата, че много малко от талантливите деца остават в спорта. Защото професионалният спорт е изключително труден. Успехите се постигат изключително трудно и ако няма подкрепата на всички нас и на институциите, на държавата и на родителите, много трудно човек може да продължи да се занимава професионално с нещо толкова трудно и да постига успехи.
- Друго хубаво нещо освен спортните таланти, които растат под зоркия Ви поглед, е и първият училищен спортен вестник. Запознах се със съдържанието му и макар че не излиза всеки месец, мога да похваля екипа. Това е основа за бъдещи професионалисти - спортни журналисти от града, които не сме много. Как се роди идеята за него?
- (Смее се). Имаме много добра учителка по български език и литература. Нейна беше идеята. (бел.ред  - вестникът е дело на учениците от клуб „Млад журналист” с ръководител Ралица Иванова). Преди това ни се въртеше като идея в нашия екип, но тя пое ангажимента и сформира клуб на журналиста. Целият вестник, всички материали са оформени и направени изцяло от учениците на спортното училище. Добре се получи с този вестник, децата са много ентусиазирани, събират се в групи, работят, търсят интервюта, търсят нещо, което е свързано с успехите и с историята, която ще остане за града ни и за училището. 
- Да поговорим все пак за Вашата слабост – джудото. Как се развива пазарджишкият „Кодокан” и кога да очакваме на Олимпиада новият Жоро Георгиев от Пазарджик? 
- Надяваме се на следващата Олимпиада вече да имаме представител от Пазарджик. Имаме силен отбор юноши и младежи. Във всички възрастови групи имаме силни отбори. Даже миналата година станахме шампиони на България при мъжете. Имаме един състезател, който тази година спечели сребърен медал на европейско първенство за младежи до 18 г. И се надяваме за Олимпиадата в САЩ да имаме поне един представител от тук и той да представи достойно Пазарджик и България на това голямо събитие, този голям спортен форум. 

Христина Йорданова, "Труд news"