Дневен хороскоп на Алена за петък, 22.11.2019

На 22 ноември 2019 да почерпят

Защо говорим и ходим насън

Нетаняху отрече обвиненията в корупция Израелският премиер заяви, че делото срещу него е равносилно на преврат

Търговската война на САЩ с Китай е пред въоръжен конфликт Това смята бившият държавен секретар Хенри Кисинджър

Сърбия и Русия в шпионска афера (обзор) Представител на Белград замеси и България

България поиска сътрудничество с всички европейски държави във връзка с борбата с трафика на културни ценности

„Грами”-тата прекалиха с политкоректността Номиниран е първият чернокож гей с №1 песен в САЩ

Отвлякоха инвалид без крака, за да проси в Европа Интерпол издирва Мариус Петков

Близо 5000 души са загинали заради морбили в Конго

17 години затвор за Черната вдовица от Бургас (обзор)

Отрова за мишки убила Стефан (обзор) Майката: Не приемам твърденията, на трите ми деца нямаше нищо

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 ноември 2019

Майки на деца с увреждания на протест срещу избора на Валери Симеонов за зам.-председател на НС

Хакерска атака срещу Галио Д Смениха паролата на фейсбук профила му

Джулиан Мур: Животът ми не е филм

Децата ми порастват и нищо вече не е същото. Динамиката е различна, къщата е по-тиха, липсва детската енергия

Единственото нещо по отношение на личния стил, което винаги казвам на дъщеря си, е никога да не си скубе веждите

Домът ми е в Ню Йорк. Придвижвам се с метро. Ходя по срещи – професионални и с приятели. Посещавам упражнения по йога. Всичко е много рутинно и повтаряемо

Джулиан Мур е една от най-успешните и уважавани актриси за последните 25 години. През 90-те тя се доказа с качествени роли в кино събития като „Буги нощи“ и „Магнолия“ на Пол Томас Андерсън, „Големият Лебовски“ на братята Джоел и Итън Коен и „Изгубеният свят: Джурасик парк“ на Стивън Спилбърг. Преди две години тя постигна най-големия си професионален успех – награда „Оскар“ за главна женска роля в драмата „Все още Алис“. Преди този триумф Мур имаше три номинации за най-престижната награда в киното.

Сега тя отново е на линия с филма Wonderstruck, който беше представен на няколко големи фестивала начело с Кан и се очаква да донесе нови награди на актрисата.

Интервюто с Джулиан Мур е предоставено специално на „Труд“ от The Interview People.

– Заглавието на новия Ви филм загатва за момента, в който хората са покорени от усещането за чудо. Кога Вие сте се чувствали по този начин?

– Чувствам се покорена от усещането за чудо, когато виждам как хора правят наистина необичайни и непостижими неща, които ме карат да се запитам – “Как изобщо го правят?”. Като например великите скулптори. Те не просто трябва да имат абстрактната концепция, визуалната идея за своето произведение, но физически да я материализират от камък. Когато осъзнаеш как някой майстор на мрамора прекарва безкрайни часове в обработването на суровия, твърд материал, наистина в теб се настанява онова усещане за чудо, за което си говорим.

Другите неща, които мотивират това усещане в мен са мистериозните събития и явления, нещата, които се намират отвъд нашия хоризонт на познание. Светът, който обитаваме е толкова богат и странен. Една все още неизследвана територия, която може да ни изненада, да ни припомни емоцията на откривателството, да ни вдъхнови за приключения и творчество. Всичките тези теми за загатнати в заглавието на новия филм, в който участвам.

– Образът, който играете няма реплики. Какъв ефект произведе върху Вас задачата да прекарате цялото екранно време без да отроните дума.

– Това е голям и сложен въпрос. Аз вярвам в различните и многообразни видове езици. Липсата на вербално изразяване не означава, че няма комуникация. Езикът на знаците, например, е един завършен и богат език.

– Каква част от Вашия живот на актриса заемат бляскавите събития с червени килими, за които трябва да обличате разкошни дизайнерски рокли?

– Бих казала, че това е сравнително малка част от моето съществуване. Зависи за кое време на годината говорим. Ако сме на фестивала в Кан през май, то тогава аз всеки ден съм официално облечена и изцяло се потапям и разтварям в светския порядък на събитието. Такава е природата на тези фестивали, особено на Лазурния бряг, където преди броени седмици представихме Wonderstruck. Но това е доста изолиран период от моя живот. Домът ми е в Ню Йорк. Придвживам се с метро. Ходя по срещи – професионални и с приятели. Посещавам упражнения по йога. Всичко е много рутинно и повтаряемо. Животът ми не е филм. Също така е много нормален, когато не снимам филм. Дори бих казала, че е тих и спокоен.

– А когато сте на фестивал като този в Кан отпускате ли се. Ходите ли на партитата?

– Нямам възможност. Програмата ни е ужасно стегната и стриктно структурирана. Ставам в шест и половина сутринта. Вечерям до към 10 вечерта, пия малко розе и лягам.

– Вие имате репутацията на стилна икона и редовно изгрявате като лице и тяло на рекламните кампании на престижни фешън брандове. Помните ли кога за пръв път някой обърна внимание на Вашата красота?

– Мисля, че бях в девети клас и участвах в училищна пиеса. Играх главната роля и родителите ми бяха възхитени. Казаха ми, че съм много красива. Комплиментът, дори и идващ от моите собствени родители – ми направи силно впечатления. Повлия ми.

– А помните ли кога за пръв път някой от отсрещния пол забеляза външния Ви вид?

– Не мога да си спомня. Не е ли странно? Имах си гадже в пети клас и той винаги се отнасяше прекрасно с мен. Караше ме да се чувствам специална. Пишеше ми бележки. Но не си спомням да ми е казвал, че съм красива. Каза ми, че ме обича. Което всъщност е по-важно.

– Давате ли разкрасяващи съвети на дъщеря си, която вече навлезе в трудната тийнвъзраст?

– Наистина се старая да го правя. Но си е предизвикателство да общуваш с 15-годишни. Единственото нещо, което винаги казвам на дъщеря си, е никога да не си скубе веждите. Не искам да ги унищожи. Разбира се, много е важно тя да знае за опасните ефекти на слънцето по време на летния сезон. Двете ми деца са много бели като мен и им казвам да се мажат всеки ден със слънцезащитен крем. Кожата на дъщеря ми е фантастична и няма нужда от грим. Особено на тази възраст.

– Синът Ви вече е в колеж. Как приемате израстването му?

– Току-що приключи първата учебна година. Сега е на плаж с приятелката си. Записахме го в Северна Каролина. И на него му казвам да се маже и никога да не заспива на плажа. Изгарянето може да бъде наистина опасно. Особено за толкова бледолики хора като нас.

– Как Ви се отрази, когато той напусна семейната къща?

– Какво да Ви кажа – по-малко работа за мен. Всички го казват и е вярно. Животът на родителя наистина се променя много, когато децата пораснат. В началото си ужасно зает – ранното детство изисква и чисто физически ангажименти, трудно е. По-късно грижата е основно ментална и емоционална. После, като напуснат къщата ти, като родител оставаш ангажиран и въвлечен в техните животи. Нищо, че те вече живеят на друго място. Сега къщата ни определено е по-тиха.

– Липсва ли ви детската енергия в дома?

– Несъмнено. Липсва ни много. Трябваше да се адаптираме към осезаемо новите условия в къщата. Напускането на едно от порасналите деца изменя семейната динамика. Сега той ще се върне, за да отидем на ваканция. И ще бъде като в доброто старо време.

– Кога се чувствате най-спокойна?

– С мъжа ми имаме къща на плажа. Когато съм изтощена, отивам там и мога да спя по 12 часа. Къщата е много малка и не изисква много сериозна поддръжка. Но ми действа страшно релаксиращо. Дори съпругът ми не може да повярва, че съм в състояние да спя 12 часа без прекъсване. След съня излизам сред природата, пред морето, на плажа и усещам спокойствието.

– Често ли достигате такива пределни нива на изтощение?

– Не толкова често, но съм страшно заета. Постоянно работя. Особено когато имам и къщна работа, и ангажимент с някой сценарий. Понякога дори не усещам как се изморявам.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.