Джулиан Мур: Щастието е къща на плажа

 

Изумяват ме великите скулптори

Децата пораснаха и домът ни опустя

Фестивалните партита за мен са работа

Аз съм типична нюйоркчанка и пътувам с метрото

Джулиан Мур е едно от олицетворенията на идеята за актьорска класа. През 90-те тя се доказа с качествени роли в кино събития като “Буги нощи” и “Магнолия” на Пол Томас Андерсън, “Големият Лебовски” на братята Джоел и Итън Коен и “Изгубеният свят: Джурасик парк” на Стивън Спилбърг. Преди пет години тя постигна най-големия си професионален успех - награда “Оскар” за главна женска роля в драмата “Все още Алис”. Преди този триумф Мур имаше три номинации за най-престижната награда в киното. В последно време тя е ангажирана с проекти в телевизията, а в следващите две години трябва да излязат поне пет нови заглавия с нейно участие.

- Джулиан, вие сте прочута с виртуозните монолози, които правите в толкова много от вашите филми. Но в Wonderstruck влязохте в образа на безмълвна героиня. Как ви се отрази тази драстична промяна?
- Аз вярвам в различните и многообразни видове езици. Липсата на вербално изразяване не означава, че няма комуникация. Езикът на знаците, например, е един завършен и богат език.

- Какво ви удивлява и ви кара да останете без думи?
- Чувствам се покорена от усещането за чудо, когато виждам как хора правят наистина необичайни и непостижими неща, които ме карат да се запитам - “Как изобщо го правят?”. Като например великите скулптори. Те не просто трябва да имат абстрактната концепция, визуалната идея за своето произведение, но физически да я материализират от камък. Когато осъзнаеш как някой майстор на мрамора прекарва безкрайни часове в обработването на суровия, твърд материал, наистина в теб се настанява онова усещане за чудо, за което си говорим.

Другите неща, които мотивират това усещане в мен са мистериозните събития и явления, нещата, които се намират отвъд нашия хоризонт на познание. Светът, който обитаваме е толкова богат и странен. Една все още неизследвана територия, която може да ни изненада, да ни припомни емоцията на откривателството, да ни вдъхнови за приключения и творчество. Всичките тези теми за загатнати в заглавието на Wonderstruck.

- Всички очакват отварянето на света след пандемията и подновяването на събитията. Колко важни са за вас фестивалите, червените килими, суетата и светкавиците на Лазурния бряг?
- Бих казала, че това е сравнително малка част от моето съществуване. За мен тези неща са част от работата. Фестивалът в Кан обикновено е през май и тогава аз всеки ден съм официално облечена и изцяло се потапям и разтварям в светския порядък на събитието. Такава е природата на тези фестивали, особено на Лазурния бряг, където преди време представихме и Wonderstruck. Но това е доста изолиран период от моя живот. Домът ми е в Ню Йорк. Придвижвам се с метро. Ходя по срещи - професионални и с приятели. Посещавам упражнения по йога. Всичко е много рутинно и повтаряемо. Не живея като на кино. Също така е много нормален, когато не снимам филм. Дори бих казала, че е тих и спокоен.

- А обичате ли да ходите по светски партита в холивудски стил?
- Нямам възможност. Програмата ми често е ужасно стегната и стриктно структурирана. Когато съм на фестивал, ставам в шест и половина сутринта. Вечерям до към 10 вечерта, пия малко розе и лягам.
- Вие имате репутацията на стилна икона и редовно изгрявате като лице и тяло на рекламните кампании на престижни фешън брандове. Помните ли кога за пръв път някой обърна внимание на вашата красота?
- Мисля, че бях в девети клас и участвах в училищна пиеса. Играх главната роля и родителите ми бяха възхитени. Казаха ми, че съм много красива. Комплиментът, дори и идващ от моите собствени родители - ми направи силно впечатления. Повлия ми.

- А сещате ли се за първата си романтична тръпка?
- Не мога да си спомня. Не е ли странно? Имах си гадже в пети клас и той винаги се отнасяше прекрасно с мен. Караше ме да се чувствам специална. Пишеше ми бележки. Но не си спомням да ми е казвал, че съм красива. Каза ми, че ме обича. Което всъщност е по-важно.

- Съветвате ли младата си дъщеря по въпросите на стила, модата и романтиката?
- Наистина се старая да го правя. Но си е предизвикателство да общуваш с 18-годишни. Единственото нещо, което винаги съм казвала на дъщеря си, е никога да не си скубе веждите. Не искам да ги унищожи. Разбира се, много е важно тя да знае за опасните ефекти на слънцето по време на летния сезон. Двете ми деца са много бели като мен и им казвам да се мажат всеки ден със слънцезащитен крем. Кожата на дъщеря ми е фантастична и няма нужда от грим. Особено на тази възраст.

- Как се почувствахте, когато децата ви напуснаха семейния дом и станаха самостоятелни?
- Какво да ви кажа - по-малко работа за мен. Всички го казват и е вярно. Животът на родителя наистина се променя много, когато децата пораснат. В началото си ужасно зает - ранното детство изисква и чисто физически ангажименти, трудно е. По-късно грижата е основно ментална и емоционална. После, като напуснат къщата ти, като родител оставаш ангажиран и въвлечен в техните животи. Нищо, че те вече живеят на друго място. Сега къщата ни определено е по-тиха.

- Липсват ли ви децата?
- Несъмнено. Липсва ни много. Трябваше да се адаптираме към осезаемо новите условия в къщата. Напускането на порасналите деца изменя семейната динамика. Сега той ще се върне, за да отидем на ваканция. И ще бъде като в доброто старо време.

- Къде намирате хармония?
- С мъжа ми имаме къща на плажа. Това за мен е щастието. Когато съм изтощена, отивам там и мога да спя по 12 часа. Къщата е много малка и не изисква много сериозна поддръжка. Но ми действа страшно релаксиращо. Дори съпругът ми не може да повярва, че съм в състояние да спя 12 часа без прекъсване. След съня излизам сред природата, пред морето, на плажа и усещам спокойствието.

Коментари

Задължително поле