Джулия Робъртс: Бяха ме изхвърлили от „Хубава жена“

 

Щях да стана учителка

Не се притеснявам от прякора „Любимката на Америка“

Клуни ме нави за „Бандата на Оушън“ 

Джулия Робъртс няма никакво намерение да оставя светлината на прожектора да се фокусира изцяло върху по-младите, агресивни и жадни за слава холивудски лъвици. На 53 години звездата от „Хубава жена“ и носителка на „Оскар“ за „Ерин Брокович“ се присъедини към елитната продукция  „Билет за рая“, където ще си партнира с Джордж Клуни. 

Дивата от деветдесетте се впусна и в дебрите на политическите сериали с роля в новата поредица „Gaslit“, посветена на скандала Уотъргейт, разтърсил САЩ през 70-те години на миналия век. Наскоро Джулия Робъртс стана и лице на прочута луксозна марка за часовници и бижута. Преди месеци усилено се спекулираше, че тя е пред развод със съпруга си Дани Модър, но те все още са заедно след 18 години брак. 

- Джулия, какво щяхте да работите ако не бяхте станала актриса?
- Мисля, че щях да стана учителка и всички деца в класната стая да ме наричат Мис Робъртс. Винаги съм си го представяла: „Мис Робъртс, мога ли да отида до тоалетната“, а аз отговарям „Не, седни си!“

Може би щях да стана любимата учителка на децата. От онези преподавателки, които учениците смятат за готини и печени, въпреки че са възрастни, пораснали хора. Щях да се опитам да разбера децата, да им вляза в положението. Щеше да ми отива да съм готината учителка...

- И никога нямаше да има „Хубава жена“...
- Може би щеше да има с друга актриса в главната роля. Толкова се радвам, че все пак станах актриса и имах възможност да участвам във всички тези страхотни произведения.

„Хубава жена“ е един от филмите, които са най-близо до сърцето ми. Не знам дали знаете, но в началото идеята беше това да бъде съвсем различен тип творба. „Хубава жена“ щеше да е много по-мрачен и малък арт филм, тежка драма за опасностите, пред които са изправени проститутките в Лос Анджелис. И заглавието беше друго - „3000“.  Моята героиня Вивиан щеше да е пристрастена към кокаина. И нямаше да има хепиенд като в модерна версия на „Пепеляшка“.

- Как трябваше да свърши филмът първоначално?
- Тежко и лошо за мен. Финалът на тази по-ранна версия на сценария включва сцена, в която Вивиан е изхвърлена от колата на героя, който отпрашва, след като се е отървал от нея. Оставена да произвола, захвърлена в някоя мръсна алея. Така трябваше да свърши историята.

- Но плановете са се променили. Как е станало?
- Малката филмова компания, която беше ангажирана с мрачната версия на това, което в крайна сметка стана „Хубава жена“, фалира и в един момент аз останах без работа. Бях получила ролята буквално преди дни. Тогава се намесиха от „Дисни“, които купиха правата и започнаха цялостна промяна на сценария. Пренаписаха всичко. 

- Как се сработихте с голямото студио?
- Всъщност те не ме искаха за ролята. Направо си бях изхвърлена окончателно, но за щастие режисьорът Гари Маршал се намеси и в крайна сметка останах.

- Какво точно се случи?
- Гари беше поел контрола над продукцията, а аз бях изгубила ролята след стъпването на „Дисни“. Той се съгласи да се срещне с мен, за да разговаряме и да види каква актриса е била предвидена първоначално за образа. Той е такова страхотно човешко същество.

Но промените в сценария бяха за добро. Филмът стана по-топъл и романтичен. Много по-близо до моята представа, отколкото оригиналния сценарий.

- А дали бихте се справили с ролята в оригиналния сценарий, озаглавен „3000“, в който нещата са много по-мрачни. Дори и днес може би ще успеете да изиграете подобен персонаж в по-тежък филм?
- Още тогава смятах, че нямаше да успея. Сега със сигурност не бих могла. Благодаря на Бога, че нещата пропаднаха и всичко беше драстично променено.

- През годините често са ви наричали „Любимката на Америка“. Какво е отношението ви към подобни определения?
- Не го приемам много насериозно или много емоционално. Нямам какво да доказвам и не чувствам, че съм длъжна да заслужа някакво определение. Да оправдая някакви очаквания. Никога не съм била от хората, които имат онази музикална енергия на рок звезда. От онези, които като влязат в някой супермаркет и хората откачат. При мен по-скоро реакциите са от типа: “Я, подстригала си се. Отива ти така, сладка си“.

- Ще работите отново с Джордж Клуни след „Бандата на Оушън“. Лесно ли се съгласихте тогава да участвате в ансамбловата криминална комедия?
- Първоначално отказах. Джордж Клуни вярваше в успеха на римейка, въпреки че оригиналният филм със същото име от 1960-а година се смята за провал. Той бе убеден, че в новата версия трябва да се съберат възможно най-популярните изпълнители.

Помня как Клуни ми изпрати 20 долара и бележка, в която намеква за рекордния за жена по това време хонорар от 20 милиона долара.

Шегата ми хареса, в крайна сметка се съгласих. После Джордж продължи с номерата. Звъня ми в 5 сутринта да дойда на снимки, нищо че графикът ми започваше от 12 на обяд. Но си прекарахме чудесно.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта