Джулия Робъртс: Можех да стана една готина учителка

Отново в кината

 

Продуцентите не ме искаха в „Хубава жена“

Не се смятам за „любимка на Америка“

Семейство Клуни ме спасиха от самотата

Трудно ме навиха за „Бандата на Оушън“

„Хубавата жена“ на американското кино Джулия Робъртс се завърна в българските кина с „Билет за рая“, в който си партнира с още една мегазвезда – Джордж Клуни. Двамата влизат в ролята на бивши съпруг и съпруга, които макар и да не могат да се понасят, са принудени да заровят томахавката в името на една обща цел – да попречат на дъщеря си да допусне тяхната най-голяма грешка, а именно – да се омъжи.

Преди този филм дивата от деветдесетте се впусна и в дебрите на политическите сериали с роля в новата поредица „Gaslit“, посветена на скандала Уотъргейт, разтърсил САЩ през 70-те години на миналия век. Наскоро Джулия Робъртс стана и лице на прочута луксозна марка за часовници и бижута.

- Джулия, вярно ли е, че продуцентите на „Хубава жена“ не са ви искали за главната роля?
- Вярно е. Направо си бях изхвърлена от проекта, но за щастие режисьорът Гари Маршал се намеси и в крайна сметка останах.

- Какво точно се случи?
- Гари беше поел контрола над продукцията, а аз бях изгубила ролята след стъпването на „Дисни“. Той се съгласи да се срещне с мен, за да разговаряме и да види каква актриса е била предвидена първоначално за образа. Той е такова страхотно човешко същество. 

Не знам дали знаете, но в началото идеята беше това да бъде съвсем различен тип творба. „Хубава жена“ щеше да е много по-мрачен и малък арт филм, тежка драма за опасностите, пред които са изправени проститутките в Лос Анджелис. И заглавието беше друго - „3000“. Моята героиня Вивиан щеше да е пристрастена към кокаина. И нямаше да има хепиенд като в модерна версия на „Пепеляшка“.

Но промените в сценария бяха за добро. Филмът стана по-топъл и романтичен. Много по-близо до моята представа, отколкото оригиналния сценарий.

- Как трябваше да свърши филмът първоначално?
- Тежко и лошо за мен. Финалът на тази по-ранна версия на сценария включва сцена, в която Вивиан е изхвърлена от колата на героя, който отпрашва, след като се е отървал от нея. Оставена да произвола, захвърлена в някоя мръсна алея. Така трябваше да свърши историята.

- Но плановете са се променили. Как е станало?
- Малката филмова компания, която беше ангажирана с мрачната версия на това, което в крайна сметка стана „Хубава жена“, фалира и в един момент аз останах без работа. Бях получила ролята буквално преди дни. Тогава се намесиха от „Дисни“, които купиха правата и започнаха цялостна промяна на сценария. Пренаписаха всичко.

- А дали бихте се справили с ролята в оригиналния сценарий, озаглавен „3000“, в който нещата са много по-мрачни. Дори и днес може би ще успеете да изиграете подобен персонаж в по-тежък филм?
- Още тогава смятах, че нямаше да успея. Сега със сигурност не бих могла. Благодаря на Бога, че нещата пропаднаха и всичко беше драстично променено.

- А какво щяхте да работите ако не бяхте станала актриса?
- Мисля, че щях да стана учителка и всички деца в класната стая да ме наричат Мис Робъртс. Винаги съм си го представяла: „Мис Робъртс, мога ли да отида до тоалетната“, а аз отговарям „Не, седни си!“

Може би щях да стана любимата учителка на децата. От онези преподавателки, които учениците смятат за готини и печени, въпреки че са възрастни, пораснали хора. Щях да се опитам да разбера децата, да им вляза в положението. Щеше да ми отива да съм готината учителка...

- И никога нямаше да има „Хубава жена“...
- Може би щеше да има с друга актриса в главната роля. Толкова се радвам, че все пак станах актриса и имах възможност да участвам във всички тези страхотни произведения.

- През годините често са ви наричали „Любимката на Америка“. Какво е отношението ви към подобни определения?
- Не го приемам много насериозно или много емоционално. Нямам какво да доказвам и не чувствам, че съм длъжна да заслужа някакво определение. Да оправдая някакви очаквания. Никога не съм била от хората, които имат онази музикална енергия на рок звезда. От онези, които като влязат в някой супермаркет и хората откачат. При мен по-скоро реакциите са от типа: „Я, подстригала си се. Отива ти така, сладка си“.

- В новия филм „Билет за рая“ работите отново с Джордж Клуни след „Бандата на Оушън“. Лесно ли се съгласихте тогава да участвате в ансамбловата криминална комедия?
- Първоначално отказах. Джордж Клуни вярваше в успеха на римейка, въпреки че оригиналният филм със същото име от 1960-а година се смята за провал. Той бе убеден, че в новата версия трябва да се съберат възможно най-популярните изпълнители.
Помня как Клуни ми изпрати 20 долара и бележка, в която намеква за рекордния за жена по това време хонорар от 20 милиона долара. Шегата ми хареса, в крайна сметка се съгласих. После Джордж продължи с номерата. Звъня ми в 5 сутринта да дойда на снимки, нищо че графикът ми започваше от 12 на обяд. Но си прекарахме чудесно. А сега за „Билет за рая“ се събрахме отново и беше прекрасно преживяване в крайна сметка, въпреки че бях далече от своите близки и се чувствах ужасно в началото. Бях изпаднала в дупка, бях отчаяна, но семейството на Клуни ме избави от самотата.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта