Дивотията ходи по плажовете

Морски общини губят стотици хиляди левове заради липсата на правила за къмпингуване

От 100 до 500 лева е глобата за нерегламентиран бивак на морето

Лятото дойде и пак напомни за известния документален филм “Последните черноморски пирати”, който провокира, разсмива и натъжава. Сюжетът му е за няколко мъже на зряла възраст, живеещи на дивия плаж Кара дере край Бяла в каравана, над която се вее черния пиратски флаг. Те от години търсят легендарно съкровище, обвити в цигарен дим и с бутилка ракия в ръка. Филмът, както казват авторите му, не е за екологията, а за мечтите. Но мечтата за чиста и девствена природа край морето в България не се сбъдва.

“Така е от 10 г. поне. Оттогава чакаме да бъдат написани правила кой, кога, как и срещу какво може да къмпингува на дивите плажове. А те продължават да са като двор без куче и село без стопанин”, горчиво коментира пред “Труд” кметът на Шабла Мариян Жечев. Северната морска община, която е с дълъг километри бряг, е единствената у нас, която от 4 г. се опитва да въведе известен ред в употребата на пясъчните ивици. Четири бивака с обща площ от 195 дка до Граничарския плаж, Крапец, Тюленово и Езерец, предлагат евтино настаняване с палатки и кемпери. За 10 кв. м. туристите плащат на ден само 2 лв. и ползват контейнери за смет и химически тоалетни. Биваците обаче не са на пясъка, а в горите наоколо. Оказва се, че само един от тях - в Езерец, се ползва ефективно, защото в района няма плаж, а скали, които не са удобни за опъване на палатка.

В Крапец, където е меката на сърфистите, широката пясъчна ивица и съседните дюни буквално са окупирани цяло лято от каравани, кемпери и палатки. “Защо да плащат за бивак, като могат да се настанят на метър от морето съвсем безплатно?! Едва ли ги влече дивата природа, отколкото, че почивката им излиза без пари и друг плаща масрафа”, гневят се местните, които открай време си знаят, че нямат полза от такъв вид див туризъм. “Тази свободия никъде в Европа я няма. Тя отблъсква другите туристи, които отсядат в къщи, хотелчета и вили. Освен че на плажа заварват мръсотия, често къмпингуващите ги стряскат, защото са с кучета или се пекат, както майка ги е родила. Губи се чарът на прекрасни места, а общината губи стотици хиляди левове само от почистването”, обясни Жечев. Според него миналата година приходите от 4-те бивака са били около 4000 лв. В същото време всеки летен ден само в Крапец се препълват 10 контейнера с боклук. За събиране, извозване и депониране на всеки тон местната хазна плаща 200 лв., а на сезон от любимите на къмпингуващите зони се генерират между 500 и 700 тона. “С парите досега щяхме да поставим нови тротоари в цялата община”, поясни кметът. Той е категоричен, че не е против дивото къмпингуване, но по регламент. Такъв Министерството на туризма опита да направи чрез работна група с представители на туристическия бранш, неправителствени организации и всички ангажирани с темата ведомства. След 1 г. напъни работата забоксува и така привържениците на морската почивка без правила и без пари се поздравиха с нов успех.

При старта на лято 2018 министър Николина Ангелкова призна, че ги няма така нужните промени в Закона за туризма, които касаят къмпингуването. Според нея опъването на палатка на пясъка е незаконно, но такъв текст липсва в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Затова Ангелкова посъветва общините да попълнят пропуска на законодателя, като въведат и налагат глоби на нарушителите. Тя даде за пример община Царево. В Шабла такъв текст в общинската наредба за обществения ред има от 2007 г., а санкцията е до 100 лв. Малкото наложени дотук актове и наказателни постановления не са платени, а са малко, защото общината няма ресурс да гони къмпингарите. А и глобените могат да обжалват в съда и да спечелят, поясни кметът.

Такъв горчив опит от прехвърлянето на проблема от болната на здравата глава има община Бяла. На територията й се намира един от най-знаковите диви плажове - Кара дере. Вместо да е зона за екологичен туризъм, местността е превърната в бунище от хилядите палаткаджии, които прииждат всяко лято. Оставят тонове смет, замърсяват и морето чак до централния плаж в Бяла. А реалната картина, описана цветисто в социалните мрежи, е потресаваща - талази от ползватели “почиват” понякога с месеци без канализация, без питейна вода и отходни места. През 2015 г. в опит да спре вакханалията общинският съвет на Бяла промени наредбата за опазване на обществения ред, с която забрани разполагането на кемпери, каравани и палатки извън категоризираните къмпинги. Предвидените глоби бяха от 100 до 500 лв. Това решение бе атакувано в съда от групата “Да спасим Кара дере”. Според членовете й именно онези, които къмпингуват в красивата местност, са най-добрите стопани на природата. “Само че не виждат какво оставят след себе си”, каза още тогава кметът на Бяла Анастас Трендафилов. Варненският административен съд, а миналата есен и Върховният административен съд отмениха текста от наредбата с мотива, че не може общинският съвет да взема решения за управлението на територия, която е изключителна държавна собственост като Кара дере. Така това лято морските общини с диви плажове са поставени в Параграф 22 - от МТ ги зоват да вземат срещу къмпингарите мерки, които всъщност са обречени. “Ситуацията е трагична от години. Идват все повече и повече туристи, вече и от чужбина. Нощно време палят огньове в гората, ще изгорят като мишки. Няма такова чудо, някъде в Индия може и да има”, възмутен е кметът на Бяла. Той се вижда в чудо, ако се случи инцидент, тъй като пожарна и линейка до Кара дере трудно стигат по черния път и задръстването от каравани.

При големите летни порои през 2014 г. от дивия плаж бяха спасени 8 души, сред които майка с дете. Огньове горят на пясъка и в дюните всеки сезон и на Крапец. Там 70% от дивите къмпингари вече са румънци. “Научиха, че тук е безплатно и вече дори въртят бизнес с каравани. Паркират една за цял сезон и само хората в нея се сменят срещу наем. А в нашата община и в нашата държава никой не внася и лев”, онагледява ситуацията кметът на Шабла. На поддръжниците на сегашното статукво, които гласовито протестират при всеки опит да се сложи ред в употребата на девствените плажове, той опонира така: “И аз съм гражданин на републиката, но когато ходя в София, не опъвам палатка пред Народния театър и не се къпя в шадравана пред него.” Според Жечев проектът за промени в Закона за туризма, който още стои на хартия заради липсата на консенсус, трябва спешно да бъде приет. “В него има неизпипани неща като условието палатките да са поне на 100 м от брега, което при нас е почти неизпълнимо. Но все пак ще се въведе ред и общините ще могат да решават кои зони да отредят за къмпингуване”, смята Мариян Жечев. Трябва да се променят и условията за разкриване на къмпинги, които сега са приравнени с изискванията за хотел. “Интересът към този тип туризъм расте в Европа. Бизнесът е гъвкав, ще намери решение, стига да има правила и те да не са така непосилни - за 50 дни сезон да плащаш убийствени такси за промяна на статута на горска територия, каквито са повечето подходящи зони”, твърди кметът на Шабла. В миналото къмпингите в общината са приютявали по 6000-7000 души дневно всяко лято. След като бяха приватизирани и разкулачени, сега останаха да работят само два - един на Крапец и един в Дуранкулак, но има искане за разкриване на трети в Шабла. Ако режимът се промени, ще си върнем славата на къмпинг дестинация, убеден е Жечев. По негово предложение предстои общинският съвет да гласува декларация до Министерския съвет и парламента с апел най-сетне законово да се обяви що е то къмпинг в България. Дано държавата да чуе общините и местните хора, за да не излезе прав един от барабите във филма на режисьора Светослав Стоянов “Последните черноморски пирати”, който казва: “Оттук дотам закон няма, а няма и да има, на никой няма да го дадем”.

Коментари

Задължително поле