Бастнезитът знае за какво мечтаеш Бижутата с него се броят на пръсти

Поледицата прати близо 100 души в „Пирогов“

Интензивен трафик на ГКПП „Капитан Андреево“ и ГКПП „Дунав мост – Русе“

Туск предупреди Макрон за отношението му към Западните Балкани

Македонски автобус се преобърна в Сърбия, 26 души са ранени (СНИМКИ)

Три земетресения на гръцкия остров Крит

Екатерина Захариева: Изказването на Путин за „Турски поток“ и изгоненият български дипломат нямат общо

Опасен астероид може да премине край Земята

Катя Радева от Плевен: Центърът на д-р Емилова е храм за духа и тялото Плодолечението прави всеки мой ден щастлив, споделя жената

Захариева: България успя да наложи темата за Западните Балкани като приоритет на целия ЕС

Сценаристът на „Маскираният певец” Влади Априлов пред „Труд”: При следващ сезон ще крием участниците три пъти повече

Санкциите срещу „Северен поток 2“ са включени в проектобюджета за отбрана на САЩ

АПИ напомня: Проверете валидността на е-винетките си

Президентът организира среща за обсъждане на проблемите при проведените местни избори

Съдът пусна от ареста сина на Миню Стайков

Дивотията ходи по плажовете Морски общини губят стотици хиляди левове заради липсата на правила за къмпингуване

От 100 до 500 лева е глобата за нерегламентиран бивак на морето

Лятото дойде и пак напомни за известния документален филм “Последните черноморски пирати”, който провокира, разсмива и натъжава. Сюжетът му е за няколко мъже на зряла възраст, живеещи на дивия плаж Кара дере край Бяла в каравана, над която се вее черния пиратски флаг. Те от години търсят легендарно съкровище, обвити в цигарен дим и с бутилка ракия в ръка. Филмът, както казват авторите му, не е за екологията, а за мечтите. Но мечтата за чиста и девствена природа край морето в България не се сбъдва.

“Така е от 10 г. поне. Оттогава чакаме да бъдат написани правила кой, кога, как и срещу какво може да къмпингува на дивите плажове. А те продължават да са като двор без куче и село без стопанин”, горчиво коментира пред “Труд” кметът на Шабла Мариян Жечев. Северната морска община, която е с дълъг километри бряг, е единствената у нас, която от 4 г. се опитва да въведе известен ред в употребата на пясъчните ивици. Четири бивака с обща площ от 195 дка до Граничарския плаж, Крапец, Тюленово и Езерец, предлагат евтино настаняване с палатки и кемпери. За 10 кв. м. туристите плащат на ден само 2 лв. и ползват контейнери за смет и химически тоалетни. Биваците обаче не са на пясъка, а в горите наоколо. Оказва се, че само един от тях – в Езерец, се ползва ефективно, защото в района няма плаж, а скали, които не са удобни за опъване на палатка.

В Крапец, където е меката на сърфистите, широката пясъчна ивица и съседните дюни буквално са окупирани цяло лято от каравани, кемпери и палатки. “Защо да плащат за бивак, като могат да се настанят на метър от морето съвсем безплатно?! Едва ли ги влече дивата природа, отколкото, че почивката им излиза без пари и друг плаща масрафа”, гневят се местните, които открай време си знаят, че нямат полза от такъв вид див туризъм. “Тази свободия никъде в Европа я няма. Тя отблъсква другите туристи, които отсядат в къщи, хотелчета и вили. Освен че на плажа заварват мръсотия, често къмпингуващите ги стряскат, защото са с кучета или се пекат, както майка ги е родила. Губи се чарът на прекрасни места, а общината губи стотици хиляди левове само от почистването”, обясни Жечев. Според него миналата година приходите от 4-те бивака са били около 4000 лв. В същото време всеки летен ден само в Крапец се препълват 10 контейнера с боклук. За събиране, извозване и депониране на всеки тон местната хазна плаща 200 лв., а на сезон от любимите на къмпингуващите зони се генерират между 500 и 700 тона. “С парите досега щяхме да поставим нови тротоари в цялата община”, поясни кметът. Той е категоричен, че не е против дивото къмпингуване, но по регламент. Такъв Министерството на туризма опита да направи чрез работна група с представители на туристическия бранш, неправителствени организации и всички ангажирани с темата ведомства. След 1 г. напъни работата забоксува и така привържениците на морската почивка без правила и без пари се поздравиха с нов успех.

При старта на лято 2018 министър Николина Ангелкова призна, че ги няма така нужните промени в Закона за туризма, които касаят къмпингуването. Според нея опъването на палатка на пясъка е незаконно, но такъв текст липсва в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Затова Ангелкова посъветва общините да попълнят пропуска на законодателя, като въведат и налагат глоби на нарушителите. Тя даде за пример община Царево. В Шабла такъв текст в общинската наредба за обществения ред има от 2007 г., а санкцията е до 100 лв. Малкото наложени дотук актове и наказателни постановления не са платени, а са малко, защото общината няма ресурс да гони къмпингарите. А и глобените могат да обжалват в съда и да спечелят, поясни кметът.

Такъв горчив опит от прехвърлянето на проблема от болната на здравата глава има община Бяла. На територията й се намира един от най-знаковите диви плажове – Кара дере. Вместо да е зона за екологичен туризъм, местността е превърната в бунище от хилядите палаткаджии, които прииждат всяко лято. Оставят тонове смет, замърсяват и морето чак до централния плаж в Бяла. А реалната картина, описана цветисто в социалните мрежи, е потресаваща – талази от ползватели “почиват” понякога с месеци без канализация, без питейна вода и отходни места. През 2015 г. в опит да спре вакханалията общинският съвет на Бяла промени наредбата за опазване на обществения ред, с която забрани разполагането на кемпери, каравани и палатки извън категоризираните къмпинги. Предвидените глоби бяха от 100 до 500 лв. Това решение бе атакувано в съда от групата “Да спасим Кара дере”. Според членовете й именно онези, които къмпингуват в красивата местност, са най-добрите стопани на природата. “Само че не виждат какво оставят след себе си”, каза още тогава кметът на Бяла Анастас Трендафилов. Варненският административен съд, а миналата есен и Върховният административен съд отмениха текста от наредбата с мотива, че не може общинският съвет да взема решения за управлението на територия, която е изключителна държавна собственост като Кара дере. Така това лято морските общини с диви плажове са поставени в Параграф 22 – от МТ ги зоват да вземат срещу къмпингарите мерки, които всъщност са обречени. “Ситуацията е трагична от години. Идват все повече и повече туристи, вече и от чужбина. Нощно време палят огньове в гората, ще изгорят като мишки. Няма такова чудо, някъде в Индия може и да има”, възмутен е кметът на Бяла. Той се вижда в чудо, ако се случи инцидент, тъй като пожарна и линейка до Кара дере трудно стигат по черния път и задръстването от каравани.

При големите летни порои през 2014 г. от дивия плаж бяха спасени 8 души, сред които майка с дете. Огньове горят на пясъка и в дюните всеки сезон и на Крапец. Там 70% от дивите къмпингари вече са румънци. “Научиха, че тук е безплатно и вече дори въртят бизнес с каравани. Паркират една за цял сезон и само хората в нея се сменят срещу наем. А в нашата община и в нашата държава никой не внася и лев”, онагледява ситуацията кметът на Шабла. На поддръжниците на сегашното статукво, които гласовито протестират при всеки опит да се сложи ред в употребата на девствените плажове, той опонира така: “И аз съм гражданин на републиката, но когато ходя в София, не опъвам палатка пред Народния театър и не се къпя в шадравана пред него.” Според Жечев проектът за промени в Закона за туризма, който още стои на хартия заради липсата на консенсус, трябва спешно да бъде приет. “В него има неизпипани неща като условието палатките да са поне на 100 м от брега, което при нас е почти неизпълнимо. Но все пак ще се въведе ред и общините ще могат да решават кои зони да отредят за къмпингуване”, смята Мариян Жечев. Трябва да се променят и условията за разкриване на къмпинги, които сега са приравнени с изискванията за хотел. “Интересът към този тип туризъм расте в Европа. Бизнесът е гъвкав, ще намери решение, стига да има правила и те да не са така непосилни – за 50 дни сезон да плащаш убийствени такси за промяна на статута на горска територия, каквито са повечето подходящи зони”, твърди кметът на Шабла. В миналото къмпингите в общината са приютявали по 6000-7000 души дневно всяко лято. След като бяха приватизирани и разкулачени, сега останаха да работят само два – един на Крапец и един в Дуранкулак, но има искане за разкриване на трети в Шабла. Ако режимът се промени, ще си върнем славата на къмпинг дестинация, убеден е Жечев. По негово предложение предстои общинският съвет да гласува декларация до Министерския съвет и парламента с апел най-сетне законово да се обяви що е то къмпинг в България. Дано държавата да чуе общините и местните хора, за да не излезе прав един от барабите във филма на режисьора Светослав Стоянов “Последните черноморски пирати”, който казва: “Оттук дотам закон няма, а няма и да има, на никой няма да го дадем”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.