Български ало измамник завлече с 20 000 евро грък

Марешки превръща Пощенската палата във Варна в хотел

Заловиха младежи, крали гориво от пътно-строителна машина Злосторниците признали за деянието

Прибраха в психиатрия агресивен мъж Софиянецът буйствал в жилище и срещу полицаи в Свищов

Галина Георгиева е избрана за член на СЕМ от квотата на Народното събрание

Росен Бъчваров: Пробойната в системата на НАП вече е запушена

Гордън Рамзи отслабнал с 25 кг, след като спрял млечните продукти

Боил Банов: Ремонтът на Ларгото ще струва около 10 000 лева

Валери Симеонов: От НФСБ сме против машинното и електронното гласуване

Гладен човек с пет букви?

Музеят в Търново отбелязва 182 години от рождението на Васил Левски Показват изложба с документи и вещи на Апостола

Убиецът Полфрийман иска предсрочно освобождаване

Урсула фон дер Лайен: Впечатленията ми от българите са перфектни

Явор Колев, ГДБОП: Има задържан за хакерските атаки срещу НАП Заподозреният не е руски гражданин, обясни шефът на отдел „Киберпрестъпност”

Искрен Веселинов, съпредседател на ПГ на Обединени патриоти, пред „Труд“: Не сме счупили коалицията, това е последен шанс за съществуването й

Дизайнерът на Кейт Уинслет: Жената е силният пол

Бен де Лизи е роден в САЩ. Там следва скулптура в института „Прат”, но през 1982 г. заминава за Лондон, за да реализира мечтата си да прави мода. Още първата му колекция е приета с аплодисменти и вече малцина си спомнят, че той не е британец. Бен печели наградата „Най-добър дизейнер на годината” два пъти, но в светските среди е известен като моделиерът на Кейт Уинслет. Червената рокля, с която актрисата се появява на третата си номинация за „Оскар” през 2001 г., е вписана под номер 13 в топ 20 на най-елегантните тоалети на церемонията за всички времена.
Възглавничката с неговия френски булдог Елла е най-бързо продадената стока в историята на търговска верига, която датира от 1778 г. Манията по симпатичното кученце е такава, че в ebay стига цена 95 паунда при 15 в магазина.

– Господин Де Лизи, моля разкажете нещо повече за себе си?
– Аз съм американец от италиански произход. Започнах собствен бизнес през 1984 г. и преживях много върхове и спадове. Имах късмета в две последователни години да бъда обявяван за дизайнер на годината. Тогава започнах да обличам филмови звезди като Кейт Уинслет, Анджелика Хюстън, Миранда Ричардсън и кралски особи. Звучи доста бляскаво, но изисква здрава работа, защото

сам създадох моята марка

В един момент реших да променя живота си, понеже инвестирах 30 г. в създаването на собствено име в модната индустрия. Решението дойде при президентските избори в САЩ, които бяха спечелени от Барак Обама. Мишел Обама се обличаше във всекидневни дрехи от „Джей кру” и други подобни фирми, за които работят известни дизайнери, но не са висша мода. Тогава реших да обединя тази тенденция с идеята си да създам изчистени, ефектни, тоалети за жени със самочувствие, които не държат да са непременно свръхмодерни и маркови, но са стилни. Предложих това на „Дебенамс”. Те одобриха хрумването ми. Това беше експеримент, който постепенно се разпростря в 70-те магазина на фирмата по света.

– Опишете жената, за която създавате дрехите си.
– Тя познава себе си, знае качествата и недостатъците на тялото си, има самочувствие. Не робува сляпо на модните тенденции и не би си купила дреха в цвят лайм само защото е модерен днес, понеже е убедена, че никога няма да се облече в този нюанс. Тя е много умна и самостоятелна. Когато реши да си купи нещо, не иска разрешение от мъжа си, понеже сама печели парите си. И същевременно никога няма да си купи нещо само защото приятелката й има същото. Тя знае какво иска. На възраст е около 38-40. Но здравият разум ходи и по момичета на 18-20, както и при дами на възрастта на майка ми. Не прекомерно модни, а стилни колекции. Аз се наслаждавам да работя за тези жени с превъзходния си екип. Ние се предизвикваме взаимно, даваме си идеи.

– Как намерихте кураж да смените скулптурата с дизайн?
– Моето семейство много ме окуражаваше и поддържаше. Все още съм щастлив да

имам най-добрите родители на света

Те забелязаха страстта ми към цвета, към съзидателността и изкуството и не ме караха да ставам счетоводител или адвокат. Баба ми беше конструкторка на дрехи, дядо ми беше шивач, чичо ми бе дизайнер, леля ми създаваше кройки за две фабрики. Те бяха моето вдъхновение. Колкото до скулптурата, която изучавах – дали ще ваеш с глина, или с тъкан е едно и също. Изучаването на изобразително изкуство ми помогна да се развия като дизайнер, защото ми е създало наблюдателност и умението да се вдъхновявам от всичко. Но най-вече се вдъхновявам от 50-те години на ХХ век. Те са смели, чисти, смислени, трудолюбиви. Плюс влиянието на художници като Пикасо, Кандински, Модилиани, Полак.

– Очевидно и кучетата ви са част от вашето вдъхновение, защото ги виждаме върху чанти, фланелки, аксесоари?
– Моите кучета са моят живот! Имам три френски булдога – Лука, Ноа и Теа. Те са моите деца и аз ги обожавам. Колекцията започна с една възглавничка с Елла, моя първи булдог, който ме напусна преди много години. След бума с възглавничката започнах да слагам образа на Елла върху джинси, фланелки, домашни потреби.

– Все още ли работите със знаменитости?
– Да, продължавам да работя с тях, но

никога не ходя на лов за знаменитости

както правят доста дизайнери. Нито им подарявам тоалетите си. Не е в моя стил.

– Кои три жени според вас са символ на британския стил, без непременно да са англичанки?
– По-скоро мога да ви кажа три знаменитости, които са символи на стила Бен де Лизи и които обичам да обличам. Джулиан Мур е силна, с нетрадиционна хубост, тя има характер и стил и затова е на върха на моята класация. На второ място е Кристин Скот Томас, тя е англичанка и изключително шик. Жена на възраст е, но излъчва стил. Трета е Сандра Бълок, с особена чувствителност и чувство за хумор. Тя е мила и има сърце.

– Ами ако Лейди Гага почука на вашата врата?
– Аз ще я прегърна! Всяко лято съм поканен на партито на сър Елтън Джон и Дейвид Фърниш. Това е изключително събитие в Уиндзор. Преди 3 години ни забавлява Лейди Гага. Тя беше феноменална! Беше много интимно, защото бяха само тя и пианото. Ако пожелае да я облека, с радост ще го направя. Според мен тя няма ясно изразен стил. Тя е магьосник, може да се превъплъти във всякакво същество.

– Как гледате на знаменитостите, които стават дизайнери?
– Може би ми е време да стана кинозвезда? Веднъж ме попитаха за това по ВВС1, аз избухнах и казах нещо неприлично, забравайки в кой канал съм. И водещият се извини от мое име. Аз работих и учих здраво, за да стана дизайнер. Постигнах го по трудния начин години след години: бодях се с карфици, носех чай, заспивах върху работната маса, плачех, защото нямах пари за колекция. И изведнъж някой се събужда и решава, че е дизайнер. Това ме нервира страшно. Защото, ако ти е необходим мозъчен хирург, ти няма да отидеш при някой, който е решил вчера да стане мозъчен хирург, а ще потърсиш човек с опит.

– Как станахте „дизайнерът на Кейт Уинслет”?
– Стилистът на Кейт Уинслет дойде при мен преди много години в сряда и каза, че му трябва бляскава рокля за официална церемония за петък. Кой я изпързаля, попитах аз. Един италиански дизайнер, отговори той. „Не мога да й ушия рокля, но можеш да си харесаш някоя от ревюто ми. Ако й стане – взимай.“ Дадох й назаем и подходящи обувки. На следващия ден пресата я бе забелязала. На Кейт Уинслет това й хареса и дойде пак. Тя ми каза: „Ако ме номинират за „Оскар” за филма „Айрис”, ще дойда за рокля”. И тя дойде. Каза, че иска да е червена. След две седмици роклята беше готова, тя я погледна и подскочи от радост, прегърна ме. Беше във възторг и Сам, тогавашният й съпруг. Роклята имаше световен успех. Всеки път, когато Кейт е била облечена в Бен де Лизи, тя е била обявявана за най-добре облечена знаменитост. Останалите дизайнери започнаха да я ухажват – Валентино, Том Форд, Аликзандър Маккуин, но

тя винаги се връща при мен

– Личи си, че имате специално отношение към жените.
– Жената е силният пол. Всеки мъж трябва да знае, че прави голяма грешка, ако си мисли, че е силен пол. Те са вече силни не само умствено, а и физически. Спомням си моето първо дефиле висша мода през 1987 г. Зад сцената беше адски забавно. Майка ми седеше на голям стол и гледаше суетнята, докато баща ми се разхождаше около хубавите модели, които се въртяха наоколо му на високи токчета полуголи. Такова чудо никога не беше виждал. Моят любим модел е Естер Канядас, която трябваше да открие дефилето. Тя е божествена, с великолепна уста и невероятно тяло. Телефонът й не работеше, а тя искаше да се обади. Естер беше чисто гола, само по сандали с високи токчета, и тичаше към баща ми: „Мистър де Лизи, имате ли дребни за телефон”. Той едва не получи инфаркт, разпиля всички пари от джобовете си. Майка ми го питаше как е със сърцето. Липсва ми тази лудост.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.