Дилемата на президента Радев

Загадка ли са намеренията на държавния глава?

Когато преди близо три седмици излязох във ваканция, обществото ни беше под силното въздействие на отчета за 2-годишното управление на президента Радев. Как да се тълкуват неговите остри предупреждения и заявени намерения? Обещах тогава да помисля и да се върна на тази тема, което и ще направя днес. Когато се завърнах обаче, заварих една нова обстановка в страната, приличаща на революционна. Случващото се през тези дни поставя нови въпроси, на които ще търся отговор през следващата седмица с коментар под заглавие „Дилемата на премиера Борисов.“ Така че да вървим напред.

Много се гадае дали президентът Радев гради своя политическа партия, която смята за оглави в подходящ момент. Още повече , че в отчета си той потвърди, че би подкрепил нов политически проект. Тази загадъчна формулировка се тълкува като разграничение от БСП, която го издигна на президентския пост. В коментара си зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов натърти: „Още преди година и половина казах, че този нов субект ще се окаже проблем не на ГЕРБ, а на БСП.“ Опитният политик има предвид, че един лявоцентристки проект ще изсмуче привърженици от електората на БСП. Смущение се усети и в коментара на заместник-председателя на БСП Кирил Добрев: „Смятам, че партийността ще отнеме голяма част от ореола му и ще го принизи.“

Дилемата пред Румен Радев е как да помогне на БСП да управлява ефикасно, ако спечели изборите, без в същото време да губи перспективата да спечели и втори мандат на президентския пост, към който вероятно ще се стреми и Бойко Борисов и без да губи от авторитета си, ако афишира своята подкрепа за единствената политическа сила, която може да смени сегашното управление.

На Радев му е пределно ясно, че дори БСП да спечели едни извънредни или редовни парламентарни избори, това ще е с малка разлика, а почти няма с кого да състави стабилна управляваща коалиция. Неслучайно Калоян Паргов поставя многократно въпроса за съюзника. Изборът досега е почти нулев. ДПС означава сигурно самоубийство. Патриотите са компрометирани. Градската десница е против Борисов, но за главен противник смята бившите комунисти. АБВ нямат тежест. Нова формация не се задава на хоризонта. Не се задава ли? Именно в тази посока са усилията на президента да акушира на една центристка формация, която може да си сътрудничи с БСП в името на общи високи цели. За тази цел Радев се оглежда в редовете на оцелелите кадри на НДСВ и на по-умерените десни политици. В същото време чрез своите сътрудници той разработва и вариант за Европейска лявоцентристка партия, която да обере протестния вот, който засега е аморфен и неорганизиран. Казано накратко - Радев ще играе за втори мандат от една страна и за сваляне на ГЕРБ от властта, от друга. Това прекрасно се разбира от управляващите от ГЕРБ и те се стремят с всички средства да противодействат. Но как неговата дилема е тясно свързана с дилемата на Бойко Борисов, за която ще стане дума. И ако споделям тези мои съждения, то е защото медийните коментари разбираемо не отразяват тази същност на случващото се.

Остават още няколко акцента от отчета на Радев, които вече звучат разбираемо на фона на истинските му намерения. Предсрочните избори вече не могат да бъдат отлагани за неопределено време, което е по вкуса на Бойко Борисов и неговите планове.

Стратегическият съвет, който смята да създаде президентът, е предназначен за преглед на наличните кадри, които биха поели бъдещата формация.

Има обаче една празнота в разсъжденията на президента, когато говори за „радикална промяна на политическата среда и на стила на управление.“ Как все пак да се постигне тази промяна?

Само с речи и изявления на държавния глава и с паралелното организиране на нова политическа формация? Ако разпадът продължи, смята Радев, „търсенето на справедливост може да излезе извън рамките и механизмите на закона.“

За какво намеква президентът? За всенароден бунт, който да доведе до падането на ГЕРБ от властта? За бунт, в който генерал Радев няма да има никаква роля, защото ще бъде „извън рамките на закона“. Някой зложелател все още не се е сетил да подозре, че това е призив за размирици, а защо не и заплаха за преврат. Военен преврат, разбира се, в това отношение генерал Радев разполага с големи ресурси. Може и да се намери трибуна за такива коментари, но те не са сериозни.

Остава единствено да смятаме, че става дума за предупреждение на държавния глава към изпълнителната власт. Но един публичен отчет не е за отговорни предупреждения или пък за публицистика.

Но този въпрос-КАК?-е най-важният. Ако Румен Радев отговори как точно да бъде променена политическата среда, той ще е прекрачил границата на президентските ограничения. Ако премълчи отговора на този въпрос, ще си остане една загадка за коментаторите.

 

Войната за зрителите

Започва пролетният телевизионен сезон. Предупреждавал съм нееднократно за слабостите в тези зрелищни телевизионни предавания, най-вече за недостига на справедливост и в съмненията за нагласени резултати.

Сезонът започва и с промяна в собствеността на Нова телевизия и със слухове, че същата съдба очаква и другата частна телевизия. За пръв път собствеността е в ръцете на български предприемач. Време беше това да се случи. Но някак съмнително предварително бяха направени промени в ръководния състав на продадената телевизия. Уж процедурата не е завършена, но всичко е било ясно предварително. Българска собственост- да, но българска несъобразителност?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари