Дилемата на премиера Борисов

Ще пропусне ли отново своя шанс?

Едва ли някой би отрекъл, че личните амбиции на големите политици оказват силно въздействие на политическите процеси. Както и обратното- политическите реалности формират и личните планове дори на най-амбициозните политици.

Близкият план на случващото се сега в държавата ни изглежда твърде дребно и прозаично, за да вдъхнови премиера за големи планове и идеи за личното му бъдеще. Имам предвид , че дори толкова сериозни проблеми като парламентарната криза, наближаващите избори, сложните отношения в триъгълника САЩ-ЕС-Русия и какво ли не още се принизяват в битовата им трактовка и примитивните опити за разрешаването им. Така парламентарният бойкот на опозицията бе сведен до елементарните дебати дали отсъстващите от залата трябва да получават заплати, предизборните стратегии се чертаят публично пред медиите от поклонника на Орбан и изживяващ се като приятел на Борисов бивш конституционен съдия Георги Марков, а прегръдките с европейските лидери на премиера в стил Брежнев целува Хонекер целят да ни убедят колко активни сме на международната сцена.

Но зад всичко това се крие житейската дилема на Бойко Борисов дали не е дошъл моментът да се оттегли от активната политика и да заживее спокойно, необезпокояван, радващ се на постигнатото, като в същото време си запази контрола над политическите лостове. Ясно е,че това не означава Борисов да се оттегли в Банкя или някъде другаде и да бъде забравен. Първо, невъзможно е да бъде забравен. И второ, самият той няма да издържи на самотата. Накратко - овладяването и на президентския пост е най-добрата формула за бъдещето на Бойко Борисов.

Кога и как да стане това? Борисов веднъж вече беше поставен пред тази дилема- преди последните президентски избори. Тогава той смяташе, че изборите лесно могат да бъдат спечелени и от него зависи дали да се възползва. Затова предпочете да посочи като кандидат за президент верен човек, който ще си остане послушен и няма да си повярва твърде много,както направи Плевнелиев. Това ми даде основание тогава да прогнозирам във в. „Труд“ още преди да бъдат споменати имената на генерал Радев и Цецка Цачева, че след президентските избори ще имаме и предсрочни парламентарни. Както и стана.

Този път Борисов няма да пропусне отново своя шанс. Времената се менят, политиката изхабява, той започва да губи своя ореол, време е. Маниерът му на управление, при който той се държи не като политик, а като шеф на холдинг, който решава всичко в своята империя, го изнервя до крайност. Стига се до момент, в който каквото и да направи, колкото и то да е добро , хората го приемат негативно. Както се казва, това е сигурен знак, че трябва да си тръгнеш от политиката, преди тя да си е тръгнала от теб. Това се усеща от най-близкото му обкръжение и затова се забелязват опити сред неговите везири да се еманципират от могъщото му влияние. Формират се вече отделни кръгове по интереси- политически с Цветан Цветанов, финансов с Владислав Горанов, технократски с Томислав Дончев и медиен с Румяна Бъчварова. Борисов се справя умело с този проблем благодарение на уроците, които е усвоил, докато беше телохранител на Тодор Живков.

Борисов вече е наясно с крайната си цел. Затова изгражда надпартийния си образ на сговорчив държавник, като е оставил на опитния и безкомпромисен Цветанов да води войната за подриване на авторитета на президента Радев с всички възможни средства.

За да се случи неговата президентска мечта, преди самите президентски избори той трябва да спечели всички други избори в близките две години. Така той е осъден да изиграе най-силните си политически карти в този период, за да се оттегли след това на спокойствие, да играе тенис и футбол и да се прегръща с европейските лидери.

Сред тези най-силни карти , с които той играе, са и укрепването на доверието, с което се ползва сред могъщите съюзници в САЩ, НАТО и ЕС. Ето защо е толкова важно да покаже съюзническа вярност, като България купи именно от САЩ самолетите Ф-16, дори и да ни струват по-скъпо. Като виждаме как неистово ни натискат американските фактори за тази сделка, можем да предположим какво печелят тези, които са я направили реалност. Печелят във властови план, не във финансов.

Сега пък Борисов трябва да отиграе и сложния танц за „турската тръба“ между руския премиер Медведев и натиска на американските емисари да минем на техния газ.

Ако спечели изборите, за Борисов пътят ще е открит за президентските избори. Но ако ги загуби? Ако ги загуби, Борисов може би ще предпочете да се оттегли като почетен председател на ГЕРБ по подобие на Ахмед Доган и от тази позиция да атакува президентския пост, когато му дойде времето. Доказал е, че може да побеждава от задна позиция.

Така докато пионките играят отвличащи вниманието етюди, Борисов плете своята мрежа за реализиране на личните си планове. Само през фокуса на тези планове могат да бъдат разбрани неговите ходове, които чертаят пътя на актуалната българска политика.

 

Фалшиво начало

Двете комерсиални телевизии БТВ и Нова телевизия откриха новия сезон с най-силните си шоу програми. Отдавам предпочитанието си на „Капките“. Братята Халваджиян се реабилитираха за някои несполуки със силни участници. Успехът се дължи преди всичко на все по-дръзките Рачков и Зуека.

Амбицията на БТВ с „Гласът на България“ се изрази с истерично поведение на т.н. ментори. Те така престорено скачаха, викаха и танцуваха, че не можахме да видим и чуем добре младия човек, който ги бе възбудил.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари