Димитров: Искам да стигна по-далеч и нищо не може да ме разсее

Bulgaria's Grigor Dimitrov celebrates his victory against Belgium's David Goffin during their men's singles quarter-final match on day ten of the Australian Open tennis tournament in Melbourne on January 25, 2017. / AFP PHOTO / PETER PARKS / IMAGE RESTRICTED TO EDITORIAL USE - STRICTLY NO COMMERCIAL USE

Григор Димитров живее с пулса на турнира и явно не мисли за нищо друго. След победата над Денис Истомин (Узбекистан) българинът призна, че в миналото се е случвало да позволи на чувствата да го отслабят на корта. Сега обаче е решен да не оставя работата недовършена.

- Очаквахте ли мачът срещу Давид Гофен да стане така еднопосочен след първите 4 гейма?

- Не. Знаех, че Давид ще се бори докрай. В първите геймове се опитвах да намеря правилния подход. Условията бяха тежки, духаше вятър. Трябваше да нагодя сервиса си и още някои детайли. След първия сет се почувствах по-добре и вече контролирах мача.

- Миналата година имахте труден период. Къде беше повратната точка и началото на възхода?

- Не мисля, че може да се определи точен момент, след който съм започнал да играя добре. Продължих да правя нещата, в които вярвам. Разбира се, трябва да отдам дължимото на треньора и екипа ми, също и на моето семейство. Не мисля, че преди съм правил нещо погрешно. Но чувствах, че не тренирам добре, не играя добре...С правилните хора обаче нещата тръгнаха бавно напред и сега всичко е наред.

- За втори път сте на полуфинал в турнир от Големия шлем. Ще можете ли този път да направите следващата крачка?

- Чувствам, че имам всичко необходимо, за да стигна по-далеч. Работата ми още не е свършена. Вече гледам към мача в петък. Мисля, че съм готов. Няма от какво да се притеснявам. Чувствам се добре физически на корта. Увереността ми става все по-голяма с всеки мач и турнир. Това е съвсем нормално. Не мога да се видя отстрани, но смятам, че вземам по-добри решения на корта. Преценявам по-добре съперниците, концентрацията ми е на ниво. Боря се много, имам дух. Това са малки неща, но именно те правят голяма разлика.

- Треньорът ви Дани Валверду твърди, че отвън изглеждате „душичка“, но вътре у вас дреме боец и той се опитва да го покаже...

- Харесва ми да се боря на корта, да преследвам всяка топка. Чувствам се добре физически, искам да вляза в мача, да изчакам своя шанс. Дори ако нещата не се развиват добре за мен, се опитвам да си проправя път. Горд съм, когато успея да обърна тенденцията в някой мач. Това наистина ми носи голямо удоволствие.

- Имате седем загуби от осем мача с Надал и три победи от четири срещи с Раонич. Вероятно предпочитате канадеца за съперник в полуфинала...

- Всъщност не ме интересува с кого ще играя. Не можеш да спечелиш турнир от Големия шлем по втория начин. Кога сте виждали лесен полуфинал на такъв турнир? Човек така или иначе трябва да си свърши работата. Готов съм за всеки съперник и ще се боря докрай.

- Има ли нещо, което би могло да ви разсее от мисълта за предстоящия полуфинал?

- Нищо, нищо! Абсолютно нищо не може да ме разсее. Знам какво имате предвид, но ще ви кажа - всичко е под контрол! Чувствам се страхотно в Мелбърн, разхождам се в парковете, но гледам да не кривна от правия път. Сега основното ми забавление е да излизам на корта. Следващата седмица може да се позабавлявам с нещо друго (смее се). Сега имам много по-точни приоритети и знам какво искам, когато съм на турнир. Знам защо съм работил толкова много, имам добра програма и съм наясно какво ще правя в следващите седмици.

- Преди близо десет години бяхте №1 при юношите. Какво научихте за това време?

- Всичко се промени толкова много. В първия си мач като професионалист играх с Томаш Бердих. Беше в Ротердам, а аз бях на 17 години. Победих го, а след това играх с Рафа Надал. Победи ме трудно в трети сет, а аз си казах: „Леле, аз съм в играта“. Дори не бях близо. Отне ми още две години, за да вляза в топ 100 и така нататък...

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Спорт