През 90-те наши момчета проституираха в Италия с тамошни гейове, разказва екс вокалът на група "Епизод"

Димитър Аргиров е израснал в артистично семейство, син е на известния български народен певец Илия Аргиров и от дете се занимава с музика и пеене. Развива таланта си в много насоки и успява да съчетае изпълненията на български народни песни и рок музика. Още като дете участва във фолклорни концерти, 15-годишен започва да пее и в рок група, а по-късно става и първият вокал на група "Епизод" - една от най-известните на времето метъл банди в България.

След емигрирането си в Холандия и после в Италия Димитър Аргиров се занимава предимно с хард рок и хеви метъл. В края на 2013 г. се завръща за постоянно в България и издава няколко албума с народна музика.

- Митко, как отбелязваш 10-годишнината от присъствието си на фолклорната сцена?

- 2019-а е много важна за мен, защото се навършват 10 години от издаването на първия ми фолклорен албум „Песните на баща ми” и от официалното ми завръщане на професионалната фолклорна сцена в България. По този случай ще изнеса концерт на 18 април в Културен дом „Искър” – София. Спектакълът се нарича „Пролет в Пирина” и на него ще звучат всички по-известни песни от репертоара на баща ми, Илия Аргиров, както и няколко нови, досега не представяни пред публика. Заедно с мен ще пее и Соня Чакърова - най-новите ни дуети и нейни самостоятелни песни. Ще танцува ансамбъл „Хоро” – София. Всички подробности за концерта са публикувани в официалния ми фейсбук профил.

- Как стана връщането ти към народната песен? По-младите не знаят, че ти беше рок-музикант и вокалист на една от първите метъл групи у нас - "Епизод".

- На практика двата пътя за мен винаги са вървели паралелно. Обичам и двата жанра еднакво, но мога да кажа, че в последно време обръщам повече внимание на фолклора. Но пък всяка година издавам и рок песни, които се приемат много добре от феновете. Естествено, от татко наследих любовта към фолклора.

Научих се да разбирам и оценявам народното творчество, което за мен е неоценимо богатство. Това, че съм син на Илия Аргиров, е огромна отговорност към почитателите на фолклора у нас и не мога да си позволя грешки или некачествена продукция. За „Епизод” мога да кажа, че това бяха едни от най-хубавите години в живота ми – пътувания, концерти, фенове, купони и огромен натрупан сценичен опит от концертите, които правехме в цялата страна. Благодарен съм на тези години и се чувствам късметлия, че бях певец на тази група.

- В Милано си бил дълги години. Какви бяха отношенията между нашенци на чужда земя?

- През 90-те в Милано живеех предимно с българи от Дупница. Бяха толкова много, че самите италианци мислеха, че Дупница е столица на България. Като общност се различавахме от другите. Имаше сплотеност между нас, но в повечето случаи се базираше на интереси. Тогава, както се казва, „имаше далавера” и хората идваха на тълпи в Милано. Беше пълно и с избягали от закона в България, крадци и трафиканти на коли, сводници и какво ли още не. Много момчета проституираха с италиански гейове и изкарваха доста пари. Сега вече всичко е променено - Италия се напълни с чужденци и „далавера” няма за никой. Но пък има условия за трудолюбиви хора, които са решили да търсят по-добър живот там.

- Как се съчетават хеви метъл и фолклор? Имаш ли парчета, в които като композитор си миксирал двата стила?

- Имам такива издадени песни и се забавлявам много при аранжирането и записите. През 2014 г. издадох рок версия на песента „Девойко мари хубава”, а в албума с Dimmi Argus има още една фолк-метъл песен. Сега подготвям още една в същия стил, базирана на македонската народна песен - „Павле ми пие ем вино, ем ракия”.

Иванина Анчева:

За секс говорим или цинично, или със срам

Стресът може да доведе до интимни проблеми и при мъжете, и при жените, убедена е психоложката

Иванина Анчева е доктор по психология, специализирала в Санкт-Петербургския държавен университет, Русия. Сертифицирана е по квалификационни програми за работа с ЛГБТИ хора в Холандия и Германия. Обучава се в психотерапевтичния метод психодрама, а към момента работа в Центъра за обществена подкрепа.

- Г-жо Анчева, обръщат ли днешните родители достатъчно внимание на сексуалното образование на децата си?

- Зависи от самите родители, от тяхното образование, от социалния им статус. Има родители, които като цяло са много отговорни и обръщат сериозно внимание на сексуалното образование, но има и такива, които смятат тази тема за излишна и мислят, че това някак естествено ще се случи. Някои дори смятат, че говорейки за секс, ще развратят детето и самите възрастни се чувстват неудобно да отварят дума за това. Просто не са готови за подобен разговор.

- А кой трябва да ги подготви?

- Има различни варианти – посещение на семинари, социални центрове, информация от интернет. За жалост няма конкретна държавна политика, която да е свързана със сексуалното образование на децата или на родителите. Много е важно възрастните да знаят, че то не започва в пубертета, а още от ранна детска възраст, когато малкото дете трябва да се научи как да се отнася към тялото си. Това е една много специфична тема и на много родители им е трудно да говорят. Те трябва да научат детето на лична хигиена, на уважение към себе си, възприемане на пола и т.н. По същия начин трябва да му предадат и знанията за сексуалния контакт, включително и за раждането. Едно малко дете на 5 години, ако майка му е бременна, е добре да знае, че в корема й има специална торбичка, в която се развива бебенцето, но това не е стомахът, а специално място. След 9 месеца то ще излезе на бял свят през специално каналче и майката трябва да обясни, че това не е каналът, от който пишкаме, а е само за бебета, т.е. на детски език да се обясни за какво става въпрос. Погрешно е да се заблуждава детето, че бебетата ги носят щъркелите. Освен теоретично обяснение кое как се случва, го има и чисто моралния момент – да се възпита детето на уважение. Естествено е, че ще се появи чувство на срам, когато то навлезе в 7-8-годишна възраст, но ако още от малко знае за тези неща, ще ги приема за нормални и с времето само ще надгражда своите познания.

- Всеки родител си мисли, че детето му се ражда с нормална сексуална ориентация и почти никой не предполага, че може да бъде гей или лесбийка. Какво се случва, когато се сблъска с този проблем?

- Хомосексуалността и бисексуалността не са заболяване и това е важно да се знае. В такива ситуации родителите реагират различно. Някои са достатъчно отворени и със сигурност не се радват, но го приемат спокойно, търсят повече информация и основните им притеснения са насочени към това дали детето им ще бъде щастливо, ще може ли да си намери партньор, дали ще го обиждат в училище, ще има ли проблеми в работата. Има родители, които минават през самообвинения, вина, срам, някои дори проявяват агресия към детето. Понякога първичната реакция може да е много емоционална, защото се налага родителят да се раздели със своите представи, мечти и надежди за бъдещето на наследника си. От тук насетне започва един процес на приемане, който може да отнеме много време. При други нещата се приемат за естествени. Случва се родители да търсят консултация с психолог или психиатър, интересуват се дали това не е болест, която може да се излекува и т.н.

- Случва ли се да променят отношението към детето си?

- Да, но аз винаги обяснявам, че това не значи, че детето се е променило изведнъж, то просто се е родило такова. Има теории, според които различната сексуалност е в резултат на преживяна травма, но дори и тогава тази различна сексуална ориентация не го променя в момента на признаването. Синът или дъщеря ви, не се променят, когато ви казват, че са „гей“, променя се вашето възприятие за тях. Но за съжаление част от родителите променят отношението си и това е свързано с техните предразсъдъци, стереотипи, липса на информираност. Това децата го преживяват изключително тежко, защото се чувстват отхвърлени и неразбрани.

- Как начинът ни на живот влияе върху нашето полово общуване?

- През последните години много се промениха ценностите в обществото. Ако допреди 100 години са били характерни уредените бракове, сега бракът е много несъстоятелен и много хора предпочитат да не го сключват, много двойки се разделят. Като цяло стресът се отразява както на психическото, така и на физическото ни състояние. Това може да доведе до проблеми с ерекцията и/или еякулацията при мъжете, липса на оргазъм при жените или въобще липса на желание за секс.

И още в новия брой на "Жълт Труд"...

„Жертвата“ на Кобрата вилняла с негов приятел след целувката

Стефан Илчев искал да бъде зъболекар

Светлана Гущерова готова за второ дете

Райна зарязва пеенето

Коцето създава продуцентска компания

Барбра Стрейзънд премахва буква от името си

Искаме ли всъщност да живеем 1000 години?

От принц Батенберг става граф заради певица

Новото лице на граф Дракула

От 20 години у нас глухотата не е присъда