На 21 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 21.10.2019

Заев: Предсрочните парламентарни избори ще се състоят на 12 април 2020 г.

Президентът Радев ще бъде на посещение в Япония за интронизацията на император Нарухито

Интронизацията на император Нарухито (ИНФОГРАФИКА)

Полицейски хеликоптер и няколко патрулки преследваха 4 часа силно агресивна крава в Германия

Подкрепа от Путин за Сирия търси Ердоган Иска армията на Дамаск да се оттегли от границата

Президентът на Чили въведе извънредно положение в още три града

Възможен ли е свят без глупаци? Сборникът „Психология на глупостта” прави аутопсия на глобалната напаст

Нов епос по „Война на световете”

Стево Пендаровски: Имаме държавен консенсус, че искаме да продължим по европейския път

Села в Невестинско са заплашени от воден режим

Възстановено е движението на пътя София – Варна край Омуртаг

Фандъкова печели в два тура с 10 пункта Данните са от представително проучване за цяла София на агенция „Сова Харис“, направено по поръчка на „Труд“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 21 октомври 2019

Димитър Бербатов – Убиецът с ангелско лице

Cвърши се! Една от най-тъжните, но и една от най-очакваните новини излезе на бял свят. Димитър Бербатов повече няма да играе футбол. Последният мохикан слезе от сцената. Тъжно е. Убиецът с ангелското лице. Художникът на терена и с четката вече няма да вкарва голове. Когато Бербатов каза, че със Стилиян Петров и Мартин Петров са каляската с трите коня, мнозина му се смееха и подиграваха. Но това е тъжната истина за българския футбол. След тях други няма. Резултати – също.

Точно 20 години продължи приказката за момчето от Марикостиново. Рожбата на “Пирин” дойде рано-рано в ЦСКА. В школата за един сезон вкара над 100 гола! И кой ако не великият Димитър Пенев не реши да му даде шанс. Също както повече от десетилетие по-рано “извади от пазвата” Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. Няма човек, който да не признава нюха на Стратега, нали?

Самият Бербатов е признавал през годините, че е длъжник точно на ЦСКА. Вярно, че спечели купата на България. Но върху името му винаги ще тежи онзи 13 май през 2000 година, когато много пъти не успя да вкара гол на “Герена” срещу “Левски” и титлата стана “синя”. Уви – съдбата не беше писала да се запише със златни букви в историята на “Българска армия”, но стадионът в Борисовата градина се превърна в трамплин към последната звездна кариера на български футболист.

Трансфер за 5 милиона марки в “Байер” (Леверкузен), после сделка с “Тотнъм” за 16 милиона евро и накрая на Олимп – срещу 30,7 милиона паунда в “Манчестър Юнайтед”. Разни времена, разни валути. Години наред Бербатов вкарваше, вкарваше, вкарваше. От красиво по-красиво. Едно от попаденията е сред стоте най-хубави в историята на Шампионската лига – срещу “Рома”. Хеттрикът в Битката за Британия между “Юнайтед” и “Ливърпул” винаги ще бъдат припомняни на “Олд Трафорд”. Както и голът срещу Петер Шмайхел във вратата на Дания, от който тръгна серията за рекорд. До ден днешен Бербатов е реализатор №1 в националния отбор. Не се вижда футболистът, който може да стигне скоро до неговите 48 гола. Или такъв, който да стане шампион на Англия. Берба го стори три пъти, а в един от случаите стана и голмайстор на Висшата лига, първенството, което се гледа от всяко кътче на света. Във витрината си има и седем статуетки за футболист №1 на България.

Странен човек е Бербатов. И може би затова не изпълни голямата си мечта, която обяви след трансфера си на “Олд Трафорд” – да вземе “Златната топка”. Клаус Топмьолер се чудеше защо е ленив. Сър Алекс Фъргюсън го обожаваше, но не го извади от групата във финала на Шампионската лига. Като лидер класира националния отбор за Евро 2004, но там игра “тихо” и останахме последни. Е, ако днес България стане 16-а в Европа на футбол, сигурно ще раздаваме орден “Стара планина” на всеки от играчите. Тогава още сравнявахме с американското лято.

Всеки от треньорите му е признавал – Бербатов е футболен гений, футболен художник. Може би му липсваше спортната злоба на Христо Стоичков. Играеше гениално, но не се опълчваше на статуквото в името на големия успех. Предпочиташе да е тих, за което са разказвали много негови съотборници в интервюта. Дори когато се отказа от националния отбор, не пожела да каже своята истина. Предпочете да остане в сянка.

Бербатов не е от шумните футболни звезди. Така и слезе от сцената. Дълго време не искаше да признае, че времето му на терена е отминало. Но след “Монако” стълбите бяха само надолу – ПАОК, “Керала” и… големият двубой срещу тима на Луиш Фиго. Дали заради високо самочувствие или заради липса на желание Бербатов не пожела да завърши кариерата си в ЦСКА, както направи Мартин Петров.

“Един ден ще се върна, за да оправя футбола”, каза през 2009-а Бербатов, когато се отказа от националния отбор. Тепърва ще разбираме какви са намеренията му в бъдеще. Бербатов кара треньорски курсове и може да е тръгнал по най-трънливия за бивш футболист път. В Англия не спират да го търсят за коментари и може да последва своите славни съотборници Рио Фърдинанд, Пол Скоулс и Гари Невил като анализатор в тв студиата.

 

Има три финала в Шампионската лига

Димитър Бербатов е единственият българин, класирал се три пъти за финал в Шампионската лига. За първи път го направи като “юноша бледен” и срещна великия “Реал”. През 2002-а вкара голове на “Манчестър Юнайтед” и “Ливърпул”, но не успя във финала с екипа на “Байер” (Леверкузен). Влезе като резерва, а “аспирините” загубиха с 1:2.

Бербатов стигна и до Вечния град през 2009-а. Тогава обаче пак бе резерва, а “Манчестър Юнайтед” загуби с 0:2 от “Барселона” в Рим. След още два сезона финалът се повтори, а Бербатов въобще не бе групата за “Уембли”. Последният му гол в Шампионската лига е в любимия му Лондон. Вкара на “Арсенал” с екипа на “Монако” при победа с 2:0 в осминафинал.

 

За него

Най-добрият, който съм тренирал

За мен Бербатов е като син. Взех го от Байер (Леверкузен), след това го молех да дойде във Фулъм. Първоначално той не беше убеден, че това е правилното решение, но след като се присъедини към тима, винаги ми помагаше. Надявам се да мога да кажа, че и аз съм му помогнал с нещо. Вероятно той е най-талантливият футболист, когото някога съм тренирал.

Мартин Йол, бивш треньор на Бербатов в “Тотнъм” и “Фулъм”

 

Обожавах начина, по който владееше топката

Най-добрият ми спомен е от първата ни среща. Той е много срамежлив, а и хората виждат, че е такъв. Отидох веднага при него и започнах да му говоря. И така правех нарочно всяка божа сутрин. Бербатов не издържа и на петия път ми каза: “Патрис, ти ме знаеш. Ти си много приказлив, а аз не съм.” Отвърнах му: “Аз съм като радио и говоря много. Ще ти говоря всеки ден и ти ще ме заобичаш.” Така аз спечелих! И Бербатов сега много ме обича. Радвам се, че Берба истински ме харесва и съм специален за него. Много обичах да съм на терена с него. Аз естествено съм по-добрият от него! Шегувам се, разбира се. Помня, когато дойде в Манчестър, аз вече много го харесвах. Обожавах начина, по който владее топката. Никога не съм виждал от друг такова докосване.

Патрис Евра, бивш съотборник от “Манчестър Юнайтед”

 

Съжалявам, че не игра за „Барса”

Само мога да съжалявам, че Митко не завърши кариерата си в “Барселона”. Имаше такъв предварителен разговор след “Манчестър Юнайтед”. Ако се бяха случили така нещата и аз да имам право да вадя пари, щях да го взема веднага в “Барселона”. Времената бяха такива, орисията е била такава, че да остане да играе в Англия. Където и Митко да отиде, той остави една диря във футбола. През годините той показа, че е важно постоянството. Никой не е станал футболист от днес за утре.”

Христо Стоичков, бивш треньор на Бербатов в националния

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.