Две срещи на най-високо ниво се занимаха тези дни с войната на Русия в Украйна - в Швейцария и в Италия. Какви са резултатите от тях, дали се търсеше път към мир или продължаване на военните действия? А каква е целта на посещението на президента Путин в Северна Корея? Ще победи ли крайната десница на изборите във Франция? По тези теми разговаряме с дипломата и международен анализатор Димитър Гърдев.

- Как ще коментирате конференцията за мир в Украйна, която се проведе преди дни в Швейцария, господин Гърдев? Да припомним, че на нея участваха 93 страни, а 80 подкрепиха заключителната декларация?
- Още в самото начало на срещата беше ясно, че това е всъщност една платформа, която има за задача да подкрепи плана на президента Зеленски да получи все пак колкото е възможно по-голяма подкрепа. И този план да бъде като основа за бъдещи преговори с участието на Русия. Какво обаче видяхме по време на тази среща? В нея се включиха не само западни страни, а и държави от т. нар. глобален юг. Китай отсъстваше, а някои държави като Саудитска Арабия и Бразилия не подписаха заключителната декларация и това доведе до разделение. За държавите от глобалния юг тази война не е първостепенна новина. Те я наблюдават, разбира се, защото ясно съзнават, че изходът от нея ще предопредели бъдещето на света, но реално проблемите на Индия и на Индонезия, на Саудитска Арабия и на Бразилия, са в друга посока.

- Означава ли това, че неподписалите декларацията подкрепят Русия? 
- Не, чисто и просто не се обединиха върху постановките, които бяха предложени от украинския президент. Мога да отбележа няколко интересни моменти. Например Сърбия, която се води за съюзник на Русия в Западните Балкани, подкрепи декларацията, като същевременно сръбският президент Александър Вучич заяви, че е направил това, защото декларацията стъпва върху основите на устава на ООН за ненарушаване на държавните граници. По този начин Сърбия дава сигнал, че Косово, което бе отделено от нея, си е част от Сърбия. Самото Косово обаче също подкрепи декларацията, което всъщност ни дава знак, че много държави бяха в Швейцария с една по-скоро лична цел, отколкото да се обединят около общи политики. Затова смятам, че срещата имаше половинчат характер. Дойде и контрапредложение от президента Путин, което съдържаше такива условия, за които бе ясно, че ще бъдат отхвърлени, но все пак да се каже, че и Русия има предложения. Освен познатото искане Украйна да не става член на НАТО и да изтегли войските си от Донецк и Луганск, но към тях бяха прибавени Запорожието и Херсон. Това няма как да стане, тъй като линията на бойните действия е далеч от тези граници, украинските войски водят сражения в момента и няма основателна причина те да се изтеглят. Нещо много интересно. Зеленски забрани преговори, но в резултат на срещата в Швейцария вече виждаме една друга линия в украинското ръководство - външният министър Кулеба заяви, че вратите за преговори с Русия не са затворени.

- Условията на Киев са връщане на териториалната цялост на Украйна в границите й от 1991 г., на Путин - Украйна незабавно да изтегли войските си от четирите окупирани украински области - Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, и да се откаже от амбициите си за присъединяване към НАТО. При това положение може ли да бъде изобщо търсен компромис, камо ли да бъде намерен?
- За най-голямо съжаление винаги е ставало така - мирът зависи от изхода на бойното поле. За момента имаме следната ситуация - опитът за контранастъпление на украинската армия през миналото лято не постигна никакви резултати, сега има настъпление на руската армия и то на съвсем нови територии, например Харков. НАТО предупреждава Русия, че бъдещо настъпление извън тази линия на фронта ще срещне вече пряката помощ за Украйна, която бе ясно заявена, включително и с изпращане на войски от някои държави, тази линия не може да бъде преодоляна. И тук е ключовият момент, защото независимо от така очертаната линия от НАТО, тя може да бъде пресечена.

- А може ли да се очаква ново украинско настъпление с тази помощ, която ще получи Украйна от САЩ и ЕС?
- Цяла година след украинското контранастъпление руската армия постъпателно се стремеше да наложи на украинските въоръжени сили да преминат към стратегическа отбрана. И те реално успяха в това отношение - в момента украинските въоръжени сили са в положение на стратегическа отбрана. Което не означава, че имат мощни съединения, с които да направят пробив и да минат в настъпателна операция, тактиката им не показва това. Искам да отбележа още нещо много важно.

- Кажете?
- Това е една свръхдинамична технологична война, това е нов вид война, в която се вижда, че двете страни нямат оръжия за пробив. А война се печели от пробив, от настъпление, отбраната е нещо временно. От древността до Първата световна война пробивите са правени от кавалерията. След което се появиха картечниците и танковете и се наложи влизането в окопите. И заради това е тази позиционна война, която виждаме в момента в Украйна. В момента никой няма оръжие за пробив. Танковете се оказаха абсолютно неефективни, загубите са по 3-4 хиляди от двете страни. Авиацията е приземена, затова имаме тези позиционни действия.

- Настъплението на Украйна миналата година се провали и поради забавянето на обещана помощ от запада. Сега Байдън се извини на Зеленски за това забавяне. То стана заради сенаторите на Тръмп, които няколко пъти бламираха военната помощ за Киев? 
- Трябва да отличим три направления в тази война. Едното е на бойното поле, другото е ожесточената информационна война и третото е в политическите маневри на различните участници. Има едно правило - при настъпление - ако нямаш поддръжка на авиация, никакъв шанс. Затова колкото и оръжия да бяха предоставени на Украйна, след като няма въздушно превъзходство, нямаше шансове да успее в настъпателните операции.

-  Зеленски каза, че е готов да чуе предложенията на Тръмп за войната, но „Ако сделката е, че ние просто се отказваме от нашите територии и това е идеята зад нея, тогава това е много примитивна идея“. Самият Тръмп многократно заяви, че ще спре войната за 24 часа дори преди да стане отново президент. Вашият коментар?
- Президентът Зеленски е в третата фаза - на политическите изявления. На бойното поле той не можа да си върне повече от 16 километра. Много е интересна позицията на Доналд Тръмп. Ще се върна малко назад - това е изключително решителен политик. Имаше едно негово изказване, че ако е бил на мястото на Байдън, щял да бомбардира Москва. Нещата при него не са никак успокоителни, защото той е човекът, който независимо от противопоставянето на Москва нанесе два ракетни удара по Сирия, въпреки протестите и въпреки наличието на руски контингент там. Той наистина е способен на крайни действия за разлика от неговите противници Джо Байдън и Хилари Клинтън, които само се заканваха, но не посмяха да го направят. Така че Тръмп изобщо не може да бъде вкаран в рамките на някаква предвидимост.

- На срещата на Г-7 в Италия Байдън подписа със Зеленски двустранно десетгодишно споразумение за сигурност, насочено към укрепване на отбраната на Украйна. Стана ясно, че дори ако Доналд Тръмп бъде преизбран в Белия дом през ноември, Украйна трябва да може да разчита на дългосрочна финансова и военна помощ от Запада във войната срещу Русия. Байдън предупреди Путин, че няма да отстъпят. Какво всъщност се крие зад тези думи?
- Това е една стратегия и означава, че може да бъде изпълнено желанието на Москва Украйна да получи статут извън блока НАТО. Противоречията по този въпрос вътре в съюза са изключително големи, на всичкото отгоре Украйна не може да отговори на две от основните изисквания за членство - контрол върху цялата територия, призната от ООН и да няма чужди войски на тази територия. Украйна може и да не е член на НАТО, но тя има двустранни споразумения с натовските държави САЩ, с Франция, с Германия, с Великобритания и Италия и всички клаузи от договора за НАТО ще важат и за нея.

- Да видим сега какво прави Путин в Северна Корея? 
- Той има много близки отношения със семейство Ким. Той току що бе станал президент, когато се видя с Ким Чен Ир, бащата на Ким Чен Ун, преди 24 години. Но искам да обърна внимание, че преди сегашното му посещение Ким Чен Ун бе в Москва преди две години. След което Лавров бе в Северна Корея, след него министърът на отбраната, началникът на разузнаването Наришкин също. Така че имаше подготовка за това посещение. С това посещение на Путин Ким получава една легитимация. Второто - има два въпроса, които са жизнено необходими на Северна Корея. На първо място - храните. Над 60 на сто от територията на страната са планини и обработваемата площ е много малка. А Русия е един от най-големите производители на зърно. Другото важно нещо за Северна Корея са нефтопродуктите - бензин и газ. Китай не може да им ги предостави, защото самият той е вносител. Съставът на делегацията на Путин е много показателен. Там е министърът на външните работи, което означава, че могат да се подписват договори във външнополитическата сфера, новоназначеният министър на отбраната, което означава, че ще бъдат разглеждани въпроси от военно-стратегически характер...

- Дронове, снаряди...
- Да. Северна Корея поддържа огромно количество снаряди. Въпреки силата на руската военна промишленост, за една продължителна и високотехнологична война това е огромен разход. САЩ обвиняват Северна Корея, че доставя на Русия 700 000 снаряди, докато целият арсенал на Европа е доставил на Украйна за една година 250 000 снаряди. Ето ги тези дисбаланси и какво може да получи Русия от Северна Корея. Северна Корея постигна пробив в реактивната артилерия, и то значителен. Това също може да бъде предоставено на Русия. А Северна Корея има нужда да получи помощ в космическата си програма, каквато Русия като водеща страна в тази област, може да u окаже. Доставките на оръжия от САЩ за Южна Корея е в синхрон с доставките на Русия за Северна Корея. И виждаме още едно огнище на напрежение в тази част на света.

- Най-силно резултатите от евроизборите удариха Франция, където крайнодесните победиха с много партията на президента Макрон. Той веднага разпусна Националното събрание и насрочи избори за 30 юни и втори тур на 7 юли. Трябваше ли да направи това президентът, какво ще стане на изборите, идва и Олимпиада в Париж, няма ли да настъпи хаос?
- Не мисля, че ще настъпи тотален хаос. Но партията на Марин льо Пен води с 50 процента и това категорично ще се отрази на резултатите от изборите. Тук трябва да обърна внимание на това, че водещата политическа фигура във Франция е президентът. Едва ли някой ще се сети кой е министър-председателят в момента. Тези парламентарни избори могат да бъдат нещо като ветропоказател какви са настроенията на хората във Франция, а те са изключително негативни към политиката на Макрон. Нека си спомним жълтите жилетки, огромните фермерски протести, недоволството на хората в пенсионна възраст от реформата на президента в тази област. Също така огромното недоволство на младите хора. Накъдето и да се обърнем, виждаме огромните противоречия, които тресат държавата. Макрон насрочи избори може би с идеята да спре донякъде свободното падане на неговата партия.

- До какво би довело дрънкането на ядрено оръжие от страна на Русия и НАТО? 
- Вече виждаме абсолютното безсмислено разиграване на ядрената карта, защото при посещението на Путин в Китай ясно му бе казано, че използването дори на тактическо ядрено оръжие в Европа би било абсолютно недопустимо и няма да има никаква подкрепа. А и всеки един европеец, независимо на кого симпатизира, е убеден, че това е пълен абсурд.

Нашият гост
Димитър Гърдев е дипломат и политик. Народен представител от ПГ на ИТН в 45 и 46 НС. Председател на комисията по външна политика в 46 НС. Ръководител на делегацията на България в Съвета на Европа.