Четири деца загинаха при пожар в младежки лагер в Русия

Доналд Тръмп: Борис Джонсън ще бъде велик

България е дала гражданство на 914 чужденци за година Най-голям брой от тях са руснаци и украинци

ГЕРБ предлага машинното гласуване да остане за парламентарни избори В такъв случай вот с машини няма да има само на местни избори

Поразителната Бела Хадид Неочаквано добра комбинация от палестински и холандски гени

Япония се оплака, че Русия и Южна Корея са нарушили въздушното й пространство

488 са свободните места след VІІ клас след второто класиране в гимназиите в Търновско Четири са закритите паралелки в областта

Скришно назначават директор на Природен парк „Витоша“

Иван Тотев: Очаквам между 8 и 10 номинации за кмет на Пловдив

Кобрата гледа към бой за титлата

Лекари оперираха успешно онкоболна жена

Брад Пит, Леонардо ди Каприо и любовта им към грънчарството

Наркопласьор 6 години бил без лична карта

Президентът Румен Радев наложи вето върху договорите за F-16

Шофьор без книжка опитал да даде подкуп от 460 лв. на катаджии Криминално проявеният пробвал да отърве акт

Димитър Иванков – Идолът с ръкавици

През последните седмици новините, свързани с “Левски”, не са никак положителни. Постоянно се появяват нови задължения на “сините”, както и информации за дела, които се водят срещу клуба. На фона на притеснителните слухове за неясното бъдеще, завръщането на Димитър Иванков на “Герена” бе единственият светъл лъч за 26-кратните шампиони в началото на 2019 г. Легендарният бивш вратар на тима отново ще работи на стадион “Георги Аспарухов”, където игра в продължение на 9 години, записвайки 275 мача, вкара 24 гола, спечели три титли и пет купи.

Димитър Иванков е новият треньор на вратарите в “Левски”. Той замени на този пост Валентин Захариев и днес ще направи първа тренировка с тима. Назначението на легендата в щаба на Славиша Стоянович има за цел да върне увереността на играчите на този пост, допуснали редица фрапантни грешки през последната година. А “Левски” винаги се е славил с отбор, разполагащ със силни вратари. Самият Иванков бе такъв. 43-годишният любимец на Сектор Б има солиден стаж във футбола, но това ще бъдат първите му стъпки в треньорството. Неговото завръщане в клуба е повече от положителен ход, защото той не само е любимец на феновете, но и идол на няколко поколения.

Дебютът на Иванков идва малко изненадващо – директно в евротурнирите през 1996 г. На пожар третият по това време избор пред треньора Георги Цветков-Цупето трябва да излезе срещу “Олимпия” (Любляна), тъй като Пламен Николов и Красимир Колев са с контузии. Така на практика Иванков от трибуните слиза на терена, за да сбъдне първата от многото си мечти. Постепенно юношата на “сините” се налага в отбора на сърцето си, а през април 1998 година вкарва и първия си от 24-те гола с екипа на “Левски”. Мачът е срещу “Етър” в София, а столичният гранд води убедително с 4:0. По това време треньор пък е Михаил Вълчев.

“Тренирах наказателни удари след тренировки, а съотборниците ми и наставниците виждаха, че имам качества – признава по-късно легендата. – В началото не ме взимаха много на сериозно, но постепенно започнах да се усъвършенствам.”

До края на кампанията Иванков вкарва още веднъж срещу “Металург” (Перник). Впоследствие това се превръща в запазена марка на стража, който понастоящем е най-резултатният вратар в Европа (42 гола) и четвърти в света за всички времена. Пред него са единствено Рожерио Сени (131), Хосе Луис Чилаверт (67) и Хорхе Кампос (46).

През 1998 година идва и първият трофей – Купа на България. “Левски” громи с 5:0 големия съперник ЦСКА, лишавайки “червените” от отличие навръх своя 50-годишен юбилей. По-късно печели още четири финала у нас, а съперници са “Нефтохимик” (2:0), “Литекс” (1:0 и 2:1) и ЦСКА (2:1). Именно срещу “червените” е и последният му мач за “сините”. Той идва през 2005 година, когато стражът носи и капитанската лента.

“Така стана, че това се оказа моят бенефис – обяснява Иванков. – Малко хора знаят, но тогава хвърлих купата в публиката. След това съотборниците ме попитаха дали съм луд, а аз им казах, че тези фенове заслужават отличието.”

Така през 2005 година вратарят прави трансфер зад граница, преминавайки в “Кайзериспор”. Зад гърба си вече има солиден опит, а и принос за трите титли на “Левски” в “А” група в периода 1999-2002 г. Не успява обаче да реализира голямата си мечта и да играе със “сините” в Шампионската лига. В Турция успехите също не липсват. През 2008 година вдига купата и там, след като вкарва две от дузпите и спасява други три срещу “Генчлербирлиги” при драматичния успех с 11:10. След двубоя е обявен и за играч на мача. Още същата година прави нов трансфер в “Бурсаспор”. С “крокодилите” печели титлата през 2010 година, след като в последния кръг тимът му бие “Бешикташ” с 2:1, а лидерът “Фенербахче” се дъни с “Трабзонспор” (1:1). След последния съдийски сигнал Иванков развява гордо знамето на България, а по-късно признава, че въпреки сензационния триумф, най-сладки си остават титлите му с “Левски”. Успехът обаче е без аналог, тъй като нито един друг тим в Турция не е успявал на наруши хегемонията на големите четири гранда дотогава “Фенербахче”, “Галатасарай”, “Бешикташ” и “Трабзонспор”.

През есента Иванков все пак сбъдва мечтата си и играе в групите на Шампионската лига срещу големите “Манчестър Юнайтед”, “Валенсия” и “Рейнджърс”.

Краят на кариерата му обаче е малко изненадващ. През 2011 година бившият му съотборник и треньор в “Левски” Станимир Стоилов го взима в “Анортозис”. След фиаско в евротурнирите срещу “Работнички” (0:2 и 2:1), наставникът си тръгва от кипърския гранд, а малко след това същото се случва и с вратаря след само три мача под рамката. Последният му двубой е срещу македонците в Скопие. За България играе в 64 мача и е част от последната генерация, класирала се за голям форум. На Евро 2004 обаче остава резерва на Здравко Здравков.

След края на кариерата Иванков изкарва треньорски лиценз, а за кратко бе и в Управителния съвет на “Левски”. И така до днес, когато легендата официално се завръща в своя втори дом, където е обичан и уважаван от всички.

 

Игра с №27 заради дъщерите си

По време на активната си кариера Димитър Иванков носеше нестандартния за вратар №27. А причините за това са няколко, но една е над тях. На 27 октомври 1999 година се раждат дъщерите му Стелла и Анджела. Именно заради тях той слага рождената им дата на гърба си. Другата причина за номера му е желанието му като дете да играе с “деветка”, чийто сбор правят две и седем.

След големия успех в Турция с “Бурсаспор”, стражът посвещава успеха именно на своите дъщери, както и на съпругата си Десислава.

 

За него

Много сериозен човек

Много разумен и мислещ вратар, а не емоционален. Няма съмнение, че много обича “Левски”. Не мога да го коментирам като треньор, но като футболист демонстрираше пресметливост в играта. Не е стихиен вратар, малко са вратарите с такова търпение като него. Безспорно в “Левски” постигна големи резултати.”

Георги Василев, бивш треньор на “Левски”

 

Обичам го като мой роден брат

Легенда не само сред футболистите, но и сред феновете. Той е едно голямо “синьо” сърце. Голям мъжкар, голям футболист, голям българин. От всички в отбора, той беше най-големият. След всеки гол се радвахме заедно. За мен е като мой брат. Вярвам, че успехите му ще продължат и сега, вече като треньор. Силно му го желая, защото той го заслужава. Няма да забравя как докато бяхме в Анталия стана в автобуса и започна да пее песен за мен. Направи го, защото знаеше, че Славолюб Муслин иска да ме махне. Обичам го като мой роден брат.

Далибор Драгич, бивш играч на “сините”

 

Малко е луд

Голям мъжкар и левскар. Малко е луд, но това е нормално за играчите на този пост. Раздавал се е винаги и вярвам, че сега отново ще помогне на “Левски”. Хубаво е, че на “Герена” връщат хора, които носят отбора в сърцето си. А също и че работят по въпроса с нестабилните изяви на вратарите.

Георги Петков, капитан на “Славия”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.