Почистват от дървета 10 км пътища в Шуменско

Болници си прехвърлят 3-годишно дете с апендицит – спасили го в „Пирогов“

Black Friday за напреднали Как най-добре да се възползваме от кампанията?

Изписват натровените деца от болницата в Ямбол

Петима загинали при експлозия в цех за фойерверки в Италия

Унгария с вето срещу резолюция на ЕС за годишни доклади за върховенството на закона

Джейн Сиймор – секси и на 68

Доналд Тръмп: Не съм искал нищо от Украйна

Папа Франциск отправи призив за опазване на жените и децата

Турция е задържала адвоката на германското посолство за шпионаж

Край на политически таргетираната реклама в Google

Джъстин Трюдо представи новото канадско правителство

Отбелязваме Деня на християнското семейство

Мария Габриел e сред кандидатите за заместник на Доналд Туск

България с антирекорд, Гибралтар ни прави компания

Димитър Николов: Няма лесни роли Не съм решавал да ставам актьор, просто опитах, признава младата звезда

– Казахте ми, че репетирате усилено за театрална премиера и не ви е много до интервюта… Разкажете за нея, кога да я очакваме?
– Премиерата на новия спектакъл е по пиесата на Аби Морган „Малък динамит” – 15 ноември, на сцената на „Дерида Stage”. Режисьор е Боян Крачолов. Актьорският екип е Надя Керанова, Веселин Петров и моя милост. Сценограф на представлението е Константин Димитров.
– Още се водите за млад актьор, а вече играете в Народния театър, в „Сфумато“ и на други сцени – театърът ли ви откри, или вие него?
– Открихме се взаимно. Обичам театъра. И съм много щастлив, че имам възможност да играя.

– Кои са любимите ви театрални роли засега?
– Нямам любими роли. Влагам всичко от себе си във всяка една от тях и няма как да не ги обичам. Понякога чувствата са смесени. Но в живота никога не е само добро и лошо.

– От 8 ноември по кината тръгва „Доза щастие“, дебютният филм на сценаристката и режисьор Яна Титова, където участвате. Това е още една премиера за вас – вълнувате ли се? Как станахте участник в този проект?
– Вълнувам се много. Участвам благодарение на прекрасната покана от Яна Титова. Страхотен човек, актриса и смятам бъдещ страхотен режисьор. Надявам се повече хора да го гледат. С нетърпение чакам да седна в кинозалата и да го гледам.

– Допада ли ви ролята на гадняра, който завлича главната героиня към наркотичното дъно?
– Този въпрос го пропускам. Защото не е гадняр. И темата на филма не е наркотичната зависимост. А борбата. Правото на избор. И любовта. В нелека ситуация, в която често се случва да попаднем и ние.

– Доколко филмът е създаден по истинска история? Имате ли познати със сходна съдба?
– Филмът е създаден изцяло по истинска история. Животът на Весела Тотева. Описан в книгата й „Падение и спасение”. И след това адаптиран като сценарий от Яна Титова. Всеки от нас има познати със сходна съдба. Точно затова мисля, че темата е много актуална.

– Предстои ви и още една филмова премиера на 14 ноември, откриването на „Киномания“ – „Засукан свят“ по Хайтов, с режисьор Мариус Куркински. Каква е вашата роля? Как попаднахте там?
– Да, премиерата на филма е в рамките на фестивала „Киномания”. Филмът открива фестивала. Моята роля не е голяма, но ключова. Ще запазя в тайна каква е. За да може хората да го изживеят пред екрана. Попаднах там отново благодарение на прекрасния Мариус Куркински. Това е човек, от когото можеш само да се учиш. Бих работил с него винаги. Това е уникален шанс и удоволствие.

– Научихте ли се да разпознавате от този разказ на Хайтов доброто и злото?
– Това е нещо, което ни изпитва през целия ни живот. Изборите, които правим, са лакмус, който се старая да спада към цвета на доброто.

– А в живота?
– Всяка роля те обогатява. Дава ти пълнота, дълбочина. Понякога те ограбва. Неизбежно е, защото е жива материя. А инструментът си самият ти.

 

Богомил Николов: Трябва да се страхуваме от евтините стоки

Ако изгоним палмовата мазнина от нашето сирене, ще изгоним и двойния стандарт от международните производители, убеден е експертът

– Г-н Николов, имат ли вече българите добра потребителска култура?
– Има хора, които са много взискателни и информирани, но има и други, които са по-небрежни. Като цяло средната тенденция расте, но все още не можем да се мерим със западноевропейските държави. Доказателство за това е броят на делата, които завеждат българите, когато правата им са нарушени, и еквивалентът им в Австрия, например.

– Защо не сме склонни да си търсим правата в съда?
– Все още има инерция от плановото стопанство в миналото, когато всичко зависеше от държавата, а от потребителя почти нищо и все още много хора не могат да схванат, че времената се промениха и отговорността на потребителя и на търговците е много по-голяма. Държавата сега е с много по-леки функции като арбитър и наблюдател. Съдът също е много голям фактор, когато възникват спорове, защото нека да си го кажем направо – целта на всяка фирма е печалбата, а не да ни прави щастливи. Затова трябва винаги да има един здравословен скептицизъм около нас, когато подписваме договори, гледаме реклами и по време на цялата търговска комуникация. У българина все още преобладава една наивност и това най-силно си личи като видите поредния измамен по телефона. Истината е, че ние нямаме много опит в пазарна среда. Цели поколения са били възпитавани в съвсем други навици. При младите ситуацията е по-различна, защото от малки се учат да правят избор и да са по-внимателни.

– Доколко колективните искове могат да са ни полезни?
– Те са огромно оръжие, защото намаляват разходите на хората да си защитят правата. Тези дела имат много силно въздействие върху компаниите заради репутационния фактор, тъй като когато една значителна група от хора води дело по даден въпрос срещу голяма компания, обикновено се разчува, шуми се, говори се. За компаниите това създава публичност, особено ако практиките им са не особено лоялни към потребители, и затова ефектът от такива дела е много голям – те буквално променят цели политики и стратегии на фирмите. С колективните искове например е много по-вероятно да осъдим някои от големите монополисти като мобилни оператори, „Топлофикация”, ВиК дружества и т.н.

– Какви са най-честите сигнали, които постъпват при вас?
– Нека да споменем първо позитивното, а именно, че все повече хора си търсят правата при пътуване, в това число и правата при полет със самолет, права, свързани с пакетни пътувания или хотелски услуги, настаняване и т.н. От друга страна, продължават да са константа споровете с големите доставчици на комунални услуги – парно, ток, вода и телекоми. Това не е добър знак, защото от колегите в Западна Европа знам, че там проблемите са много по-малко и отношенията са улегнали. У нас не разбирам защо все още има толкова много спорове, при положение, че това са едни от най-стабилните бизнеси, правят се едни и същи неща от години. Правилата са много сложни, често пъти трябва да се уповаваме на държавните регулатори, които смело мога да кажа, че дължат много на потребителите. Най-малкото, защото дори и да приемем хипотезата, че си вършат работата перфектно, отворете сайта примерно на КЕВР и се опитайте да разберете нещо на човешки език. Шансовете ви са минимални.

– Когато потребителите станат жертви на нелоялна практика, в какви срокове трябва да реагират, за да направят рекламация?
– Сроковете не са проблем, защото обикновено не чакат – или действат на момента, или просто забравят. Но тук трябва да кажем нещо много важно – когато говорим за нелоялни практики, трябва да знаем, че КЗП санкционира над 300 такива практики на година, но много от тях продължават и това е поради размера на глобите, който не е адекватен на икономическия интерес, т.е. глобите са много малки. Ние отдавна настояваме в Закона глобите за нелоялни практики да бъдат променени и да са процент от оборота на компанията. Това е много по-справедлива санкция, защото не може глобата за едно гаражно магазинче и за голяма верига да е еднаква.

– Смятате ли, че държавата има достатъчно воля, ресурси и начини да се справи с нелоялните търговци?
– Донякъде. Ресурсите никога не са достатъчни, волята е нещо друго. Ако държавните органи искаха да са полезни на потребителите, най-малко щяхме да разбираме информацията на техните интернет страници. Фактът, че те са поднесени на много сложен административен и бюрократичен език за мен не е добър индикатор.

– В кои сектори има най-много нарушения?
– Като цяло храните не са повод за гордост, защото тече състезание кой ще предложи най-ниска цена и естествено това става за сметка на качеството. Ние постоянно тестваме в сравнителен план различни стоки и се вижда как тенденцията е към влошаване на качеството. Знаменосецът тук е млечната индустрия, където, знаете, все повече продукти съдържат все по-малко мляко и все повече заместители, най-вече растителни, което няма нищо общо с характера на млечния продукт.

 

* Отново шумотевица около Дженифър Анистън

* Светлана Гущерова се маскира като хубава жена

* Пътуващ фестивал почита Георги Парцалев

* Джина Стоева търси баща за второ бебе

* Мегз се премени с народна носия

* Емилия покори и румънците

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 6 НОЕМВРИ

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.