Вижте от птичи поглед как върви строежът на небостъргача Скай Форт (ВИДЕО)

Зам.-министър доц. д-р Янко Иванов: Ветеринари трябва да установят причината за смъртността на животните в Болярово Ана и Тодор пуснаха властите във фермата си

ЕК разследва тайно споразумение между германските автопроизводители Брюксел подозира, че БМВ, Даймлер и Фолксваген са се разбрали да не разработват системи за очистване на емисиите

Трима от групата за трафик на кокаин от Доминикана остават в ареста Четвъртият е освободен с мярка "Подписка"

Планът на Витоша забранява нови лифтове Столичната община приключи проверката на съществуващите съоръжения, няма сериозни забележки

Путин за сваления Ил-20: Това прилича на верига от трагични, случайни обстоятелства

6% ръст на руските туристи у нас за полугодие След 2 г. пауза ще заседава Българо-руската междуправителствена комисия

Депутати от ГЕРБ-Бургас стартират нова инициатива: „Големи автори за малките библиотеки“

УМБАЛ „Св. Марина“ спечели дело срещу касата за надлимитна дейност

Депутат от ГЕРБ даде старт на ремонт на водопровод в Свищовско В село Хаджидимитрово Станислава Стоянова разговаря с местни жители, срещна се с учителите в село Алеково

Купа „Мургаш” и новата Х-Класа се изправят заедно срещу природните сили Генерален спонсор на епичното състезание е Силвър Стар

Шофьор без книжка предизвика автомеле на оживен булевард (СНИМКИ)

Етерични масла вдигат либидото Миризмата е водеща при избора на партньор в леглото

Владимир Путин: Унгария остава един от ключовите партньори на Русия в Европа

Изнасилвач поиска да плати по-малко обезщетение на жертвата си

Димитър Пенев, треньор №1 на ХХ век, пред „Труд“: Българите прескачаме стъпала и затова често се спъваме

– Предстои мач Франция – България, а Париж е един от най-щастливите градове за нашия футбол. Само новият треньор на националите Петър Хубчев ли ще бъде общото между двубоя в петък и онази велика победа на 17 ноември 1993 година?

– Не, ще бъде цяла България. Преди 23 години всички бяхме на „Парк де Пренс“. Помня, че имаше само пет минути, в които сигналът се бе сринал. Но сега със съвременните технологии няма начин. За да успеем, всички българи трябва да сме на „Стад дьо Франс“.

– България пак отива като аутсайдер. Имаме ли някакъв шанс?

– Как да няма шанс? Нали само хубави спомени имаме от Париж. Дано сега уредим още един хубав спомен на французите. А израсна още едно поколение – момичета, момчета, които не помнят „Парк де Пренс“. Или са били малки, или още неродени. Вярвам искрено, че България може да направи отново велик мач. Трудно ще е. Особено с тези треньорски промени. Нашите трябва да знаят, че няма непобедими отбори. Имаме добри футболисти. Иска ми се в тези 90 минути те да играят само за България. Сигурен съм, че Петър Хубчев ще отдели мъничко време, за да им разкаже за историята. Той беше там, на „Парк де Пренс“. Знае от първо лице.

– Как един треньор трябва да се подготвя за мач срещу съперник като Франция?

– Да играеш за националния отбор, означава да носиш тройна отговорност. Там най-много се гради личният имидж. А той води до нови договори, до по-високи заплати. Хубчев натрупа доста години като треньор и знае какво е да поемаш отговорност. Тя е най-важната. Пред нашата врата трябва да сме семпли и да чистим топката далече. А пред чуждата – да не сме индивидуалисти. Глупаво ще е да се провалим заради индивидуални грешки.

– Правилен ли беше изборът на БФС да покани Петър Хубчев за селекционер?

– Решението е на футболния съюз. Не прави добро впечатление, че често се сменят треньорите. Най-много ми е мъчно, че не всички на високите етажи са обединени. Едни играят по крилата, други – само в защита, а трети е само вратар.

– Хубчев единствен от четвъртите в света почти не е прекъсвал треньорската си работа. Колко от вас виждате в него?

– Изключително сериозно момче. Много години изкара в Бундеслигата. Знае манталитета на треньори, на футболисти. Ако бе решил, можеше още дълго да е на терена. Помня Петър като десен бек. Толкова много му се удаваше, че щеше да е един от тримата най-добри заедно с Кирил Ракаров и Александър Шаламанов. Но Хубчев сам избра да влезе в центъра на защитата. Моето мнение и до днес е, че трябваше да остане отдясно. Никога няма да забравя неговия професионализъм. Безупречен! Не трябва да се правят сравнения между треньорите. В „Берое“ той създаде много хубави неща, спечели две купи. Надявам се, че ще вдъхне единство на националите. Много добре знае, че разликата с клубния отбор е голяма. Аз лично успях да се справя – при мен всички бяха едно.

– Звънял ли е някога Хубчев да ви пита за треньорски съвет?

– Аз му звъннах, за да му пожелая добър старт. Много е труден този занаят. Когато отборът побеждава, вие, журналистите, правите футболистите велики. Дойде ли загубата, треньорът не ги е наредил, не е направил тактиката… А всъщност на терена играят футболистите. А понякога някои от тях все едно са си запушили ушите с тампони. Само че накрая се гледа крайният резултат.

– Защо толкова малко от вашите футболисти от „Парк де Пренс“ и американското лято станаха старши-треньори?

– Те бяха страхотни футболисти. И явно още тогава не са мислили много за треньорството. То и аз бях така в моята кариера на играч. Животът им даде възможност да избират – треньори или бизнесмени. Ще се повторя, че треньорската професия не е благодарна. Не подценявам останалите. Хубаво е, че всички се научиха да носят отговорност. А в това няма значение дали си директор на завод или министър.

– Харесват ли ви като управници четвъртите в света 23 години по-късно?

– Имаха един голям проблем – мереха кой е по-велик от тях. Бих им дал по един бял лист с молив в ръка. Да начертаят как са си подавали, как са вкарвали голове, как са се прегръщали след гол. Това би им помогнало днес. Защото не трябва да заживеем със спомените от американското лято. Трябва да изградим бъдеще, което да е още по-добро.

– Къде сбърка българският футбол, че сега е на дъното?

– Футбол си има. И на улицата, и на игрищата. Лошото е, че мнозина искат бързата слава. А пътят е трънлив. От дете през юноша, после професионален футболист и накрая треньор. Трябва търпение. А в България то ни липсва. Ако имахме повече собствени кадри, по-лесно можехме да сменим касетката, която да ни покаже бъдещето. Вече прекалено много се забавихме. Даже проспахме.

– Вие отново сте почетен президент на ЦСКА. По правилен път ли тръгна клубът?

– Години наред гледам колко много хора минаха през ЦСКА – като треньори, футболисти, управници. Отдавна знам, че Гриша Ганчев е мечтал да е в ЦСКА. Той успя да направи успешен проект в Ловеч. Първият провинциален град с футболни трофеи в новото време след Пловдив и Варна. В „Литекс“ създадоха много играчи, които отидоха в чужбина. Няма никакви основания да не вярваме, че в ЦСКА ще направи същото. Всичко зависи от него и от футболистите. ЦСКА е по-особен клуб. Има прекалено много история. Когато дойде някой играч, първо трябва да види миналото. Да започне със снимките на Христо Стоичков, после и на останалите. Не можеш да си в ЦСКА и да не знаеш историята. Ганчев уважава символите на ЦСКА. А футболистите трябва да знаят едно – оценката я присъждат феновете. Дали си дал добър пас, дали защитникът е направил решаващ шпагат, дали нападателят е вкарал важния гол – трибуните са мерилото. Последното, което бе нужно на ЦСКА, е разединението. Повечето от първото поколение вече не са между нас. Но моите връстници сме тук. Още не мога да разбера кой точно ни раздели. Със сигурност имаше намеса и на последното ръководство. Дадохме списък на Александър Томов за акции, но никой от нас не получи нито една. За мен това е липса на уважение.

– Идва вечното дерби с „Левски”. Как приемате провокациите от „Герена“, че това не е ЦСКА?

– Истинските левскари винаги са уважавали ЦСКА и са чакали този мач. Да се връщам ли 40-50 години назад? Заедно ходихме на дербито. Прекалено много негативни неща се случиха във футбола ни. Истината е, че „Левски“ не може да живее без ЦСКА и обратното. Много ли беше интересно миналото първенство без вечно дерби? А трябва ли да изключваме „Локомотив“ (Сф) от пейзажа? Пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“ също са големи клубове със славна история, но в последните години трябваше да минат през драми като тази на ЦСКА. Аз помня, че всеки български град обичаше футбола и отбора си. Може би ако преди 25 години бяхме направили балканска лига и бяхме участвали в нея заедно с македонци, сърби, румънци и гърци, ситуацията щеше да е различна. Но днес мисля, че България трябва да е щастлива, че предстои вечното дерби.

– Вие станахте треньор на „червените“, когато ЦСКА и „Левски“ бяха разформировани от ЦК на БКП през 1985 г. Помните ли как се държеше публиката и приемаше ли мача „Средец“ – „Витоша“ като вечно дерби?

– Точно ден преди прословутия финал за купата на България се върнах от Катар заедно с Христо Андонов и Христо Марашлиев. Гледахме от трибуните. А на терена не се случи нищо особено, все едно репетираме за цирка, който идваше. ЦСКА и „Левски“ бяха закрити като клубове. Но всички фенове скандираха имената им. Няма да забравя един ден, в който ние отидохме за мач в Свищов, а те – в Ботевград. Онези момчета, които се ежеха един срещу друг на терена, се прегръщаха и пиеха кафе заедно на бензиностанцията. Нито аз, нито феновете сме казвали „Средец“ и „Витоша“. Това беше само за официалните пресконференции. Бяхме си ЦСКА и „Левски“. Така е и сега.

– Премиерът Бойко Борисов каза, че феновете на ЦСКА трябва да са доволни, че във всяка дивизия имат отбор. Явно няма съмнение, че истинският ЦСКА е в първа лига. След шест поредни победи във вечното дерби пак ли „червените“ са фаворитът?

– Борисов разбира от спорт. Откакто го познавам, играе футбол с приятели, с бивши футболисти. И аз съм участвал в тези мачове като треньор или съдия. Много упреци е имало срещу него, но това е съдбата на управляващия. Разбира се, че няма друг ЦСКА. Това е. Очаквам много интересно дерби. Люпко Петрович, един безкрайно опитен и уважаван треньор, вдигна „сините“. Психиката и устойчивостта му помогнаха да се пребори. Фаворит в мачовете между ЦСКА и „Левски“ няма. Винаги ние сме били с 10 или 20 процента фаворити. Но самочувствието невинаги вършеше работа. Примерно играем в чужбина, връщаме се, след два дни излезем срещу „Левски“, поведем с 2:1 и накрая паднем с 2:7. И до днес не можем да повярваме какви грешки сме допускали. Надявам се на 15 октомври двата отбора да дадат повод на публиката да се наслади на голям спектакъл. Важно е поведението на футболистите. Но също и на феновете – нека да са радостни и кротки. Знаем, че „Левски“ още няма загубен мач в първенството, може би им е дошло времето.

– Преди няколко дни вие празнувахте 27 години от едно особено вечно дерби. Какво си спомняте от победата с 5:0 и четирите гола на Христо Стоичков?

– В този сезон не очакваха да сме пети в класирането, а ние стигнахме до пети номер. Няма да забравя, че ни говориха как имаме стабилен спонсор – фабриката за цигари „Средец“. А ние дори не знаехме къде се намира. Още не можем с Ицо да се разберем защо поиска смяна 15 минути преди края. А можеше и пети гол да вкара…

– Вие сте живата история на ЦСКА и винаги сте на „Българска армия“. Кой беше виновникът ЦСКА да се срине до аматьорския футбол?

– Това е въпрос за цяла книга. Учудващо е, че на ул. „Драган Цанков“ 3 има пет регистрирани дружества с името ЦСКА. Възможно ли е това? Виновници винаги ще има. Би било хубаво младите привърженици веднъж завинаги да чуят участниците от ръководствата в последните години, за да им обяснят. Най-важното е ЦСКА да показва все по-добри игри. Тогава феновете няма да се колебаят. Няма да знаят за тези 3-4 дружества. ЦСКА е един – тук, на „Българска армия“ и сред купите в музея.

– Какво е най-важното нещо за клуба през този сезон?

– Да играем по-добре. Резултатите ще дойдат. Първенството има и втора фаза, нищо не е решено.

– Реално ли е да се преследва шампионската титла?

– Разбира се, че е. Ставали сме шампиони и в най-тежките времена. Това е винаги е целта на ЦСКА.

– Отново България е в изборна кампания. Имало ли е случаи да са ви карали да влизате в политиката? Все пак сте треньор на века.

– Имало е. Много пъти известни спортисти са канени от различни партии. Моята партия обаче цял живот е била Цар Футбол. За него съм дал всичко. Няма да забравя как станахме шампиони с „Локомотив“ (Сф). Дойде Тодор Живков и каза: „Аз съм от цяла България! Помагам на спорта!“

– Винаги ли гласувате?

– Винаги! И винаги мисълта ми е, че ще бъде за по-добро.

– Кой от сегашните кандидати за президент най-много ви допада?

– Много е кратък периодът, много имена се появиха. Важно е какво ще е бъдещето. Днес казваме – този, утре – онзи. Като човек от футбола ми се иска да бъде по-добре за спорта. Защото той е бил винаги гордост за България.

– Какво би трябвало да направи държавата в лицето на президента и премиера за спорта?

– Те си знаят. Дано животът ни е по-добре по отношение на условия, финанси. Трябва да се спазват правилата. Това е номер едно! А ние, българите, обичаме да ги заобикаляме. Искаме бързо да имаме всичко. Затова често прескачаме стъпалата и се спъваме. Премиерът Борисов обръща много внимание на спорта и то си личи от действията му. Обича и футбола, и тениса. Борисов не гледа само водещите клубове, а и малките из страната. Не трябва само да мислим как някой да ни помогне. Нека ние градим, а помощта ще дойде. На може да чакаш само наготово.

– В миналото помните ли някакъв особен жест от президент на България към вас?

– Имам почти всички държавни отличия. Най-ценното е орден „Стара планина“, който ми бе връчен от президента Желю Желев, Бог да го прости.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.