Автомобил блъсна пешеходец в Търново

Горски педагози преподават в градини и школа

МВР хвана измамници, събирали дарения от името на зам.-министър

Проф. Пимпирев: Резките промени на времето влияят на климата на Антарктида, тази година почти няма сняг

Премиерът на Косово: Само ние имаме юрисдикцията да разследваме убийството на Оливер Иванович

Близо 7500 участници ще събере 27-мото издание на фестивала „Сурва“

Движението при км 262 на АМ „Тракия“ при с. Кермен в посока Бургас се извършва в изпреварващата лента заради ремонт

Григор Димитров пречупи Рубльов в четири сета

Полицията издирва мъж във връзка с тежко криминално престъпление

Митничари се правят на купувачи на ракия Съставиха 1000 лв. акт на шуменец

Продължава акцията по събиране на стри гуми в София

Остава в сила бедственото положение в Смолян

Австрия създава нова структура за охрана на границите, за да не се допускат мигрантски потоци

Биячите на 3-годишния Христо искат оправдателни присъди

Тръмп още вярва, че може да получи пари от Мексико за граничната стена

Димитър Подвързачов – сиракът, когото наричат Бащата

Редакционната колегия на “Отечество” и “Военни известия” - седнали от ляво на дясно: Андрей Протич, полк. Йордан Венедиков, полк. Александър Цанев, Димитър Подвързачов и Александър Божинов. Прави: Елин Пелин, (двама неизвестни), Георги Райчев, Добри Немиров и Йордан Йовков. София 1917 г.

Може ли значим творец да няма съдба? Риторичен въпрос, макар у нас всичко да може. Но когато този творец произнесе за себе си „Ах, ти нямаш съдба, твоят гений е глух”, то и риторичният въпрос се нуждае от отговор, при това различен от очаквания.

Но да почнем с оспорването. Как така писател като Димитър Подвързачов (1881-1937) да няма съдба? Житейската му участ, подобно на много от великите български писатели, е сирашка – на незабелязан, трудно допуснат до признанието, за дълго държан в периферията и сякаш забравен след смъртта му творец. А той не е само символен сирак. Остава без баща, преди да се е родил. Да не се обръщаме към татко Фройд за обяснение на устоите на поведението му. Социалният ефект от сирачеството е, че не завършва дори гимназия. Каква ирония на съдбата, дето я е нямал. И каква болка, видима в първите повече от десет години в зрелостта му. Когато все е чиновник в образованието в родната Стара Загора, в Шумен, а накрая, от 1907 г. до 1910 г., е секретар на Четвърта софийска мъжка гимназия.

Недоучен по документи, Димитър Подвързачов става редактор или създател на редица вестници и списания в началото на житейския си път и после в неговия край. Сред тях се откроява сп. „Звено” (1914), което носи етикета на символистично обединение, но по-скоро е обединител на новото след кръга „Мисъл” свръхталантливо поколение от прозаици и поети. Водачът там е „необразованият” сирак Подвързачов, когото юристът К. Константинов, финансистът Лилиев, незавършилите студенти Йовков и Дебелянов наричат Бащата. И това не е ирония от малко по-младите, а признание за литературната дарба, за култивираната житейска уравновесеност и за умението да обединява.

Същият „недоучил” мъж става един от водещите преводачи. Превежда и в стихове (Шекспировия „Хамлет” и „Маскарад” на Лермонтов), и в проза (”Дон Кихот”, „Пътуванията на Гъливер”, творби на Гогол, Достоевски, Толстой, Горки, Короленко, Джек Лондон), и в драмата (Грибоедов, Чехов, Бърнард Шоу, Кнут Хамсун). Налага у нас и съветски автори, но тези, които носят за него очарованието на руската класика – Корней Чуковски и Валентин Катаев.

Но в целия този кипеж на литературно-издателска и преводаческа работа сякаш на заден план стои авторът. Димитър Подвързачов някак плахо и незабележимо поднася своето творчество. Като че се бои да предложи своя книга на читателя. Остава без стихосбирка приживе. Издава две книги за деца и хумористичната проза „Как дяволът чете евангелието”. И биографията „Генерал-лейтенант Найденов” от 1917 г., плод на грижата на държавата за талантливите ни творци през Първата световна война, при което редица писатели са били в редакциите на в. „Военни известия” и сп. „Отечество”. Някак свенливото му присъствие в литературата като че ли води до недостатъчно за качествата му признание. Но не знам дали дистанцирането му от популярността е само негова същност, или е и скрит упрек към нерядката у нас незаслужена слава. Така или иначе в „Молитва”, след като изброява какво би бил готов да бъде, включително и „прост мошеник”, ще изрече:

Ала поет признат официално –

бррр! Никога! Владико, запази ме!

Но както изглежда като надживял своята участ на „недоучен”, за миг ще ни допусне до сякаш неизлекувана рана:

Живота си изтърколих без бури –

прост зрител на всекидневно борбище.

Едничкият ми дял бе: коректури!

И все това докрай световни би ще.

Не бива да тълкуваме този автобиографичен текст само в социален контекст. Да, това е раната на човека от низините, невзел участие или недопуснат до върховенството на обществения живот, захвърлен в периферията с незначителното занимание коректор. Като сякаш в това самопризнание изплува и непроявяващото се явно вярване за сирашкото му предопределение. Ала в същото време тези „коректури” трябва да се четат иносказателно. И да се съотнасят към основната и същностна страна на творчеството на Подвързачов. Която е хуморът и сатирата и като такова построение е противопоставяне и коректив. Както вече казах, Димитър Подвързачов принадлежи към идващото след кръга „Мисъл” ново велико литературно поколение. Което наследява от предшествениците си техния двоен товар – да създава литература, но и да се бори срещу обществото за първенство на интелекта и духовното. Всеки с това, което му е дадено.

Несъмнено Подвързачов желае да бъде сред създателите на литература, което по това време за България значи най-вече поезия. Притежава немалко качества, за да изпъкне. Носи култура и усет за значимост и актуалност. Той е великолепен версификатор, който конструира ефектни поетични фрази и строфи. Но не може да ги насити с убедително драматично преживяване. Той носи чистота, идеализъм, но в собствения си сблъсък с техните антиподи не изживява колебание, раздвоение, мъчително преодоляване на страданията си. Несправедливостта на света и бездуховността раждат у него отпора, несъгласието, презрението, което в крайна сметка ще определи и път в литературата извън лириката и извън прозата като идентификация със сложни характери и същности. Ето защо самонаблюдаващият се и очевидно измъчващ се от отсъствието на ярка лирична дарба Димитър Подвързачов ще изрече за себе си: „Ах, ти нямаш съдба, твоят гений е глух.” И ще ограничи до епизодични прояви писането на чиста поезия. И не ще се самоласкае от единични попадения. Едно такова осъзнато литературно поведение на несъмнено даровит човек заслужава само поклон.

Още в началото на пътя си той пише и хумористични произведения. След като преодолява порива си към лириката, Подвързачов се насочва изцяло към хумористичната и сатиричната проза и поезия. Така че днес да го числим сред първомайсторите на българския хумор. Тоест сред тези, които доказаха несъстоятелността на ширещата се някога, а и сега, теза за хумора като неравностоен вид на високата литература. При това Димитър Подвързачов е сред малкото от значимото ни хумористично малцинство, които оставят образци и в поезията, и в прозата. И то в жанрове, които още тогава са заявили своята труднодостъпност и висока мярка. Каквито са баснята и хумористичната миниатюра. Обсегът на неговия смях е изключително широк – от закачките с еротичното и с мъжкото зяпачество до жестокия сарказъм към човешките непоправимости. Той се глуми с неизтощимия роден егоцентризъм, с ориенталската тарикатщина, с неспособността да се самоопознаеш, с усърдието на обществените кибици, с общественото малодушие, с лесно придобитото и с главозамайването от това, с престъпното незачитане на талантливото и важното, с примиренчеството, с маломерието и с какво ли още не. Същевременно, вглеждайки се в пороците и в човешките слабости, той стига до познание за изначалието на човешката греховност и за трудната, почти невъзможна осъществимост на моралността и съвършенството. Да, той става скептик към българското, но не и хипохондрик и негов отрицател. И в крайна сметка се оказва неподозиран мечтател за велико българско бъдеще.

 

Отвърнат днеска – ти я виждаш

във бъдещето, може би,

обтънала във лъчезария,

възкръснала като Христа,

земя на правдата света –

България!

 

Всъщност не са ли най-големите ни хумористи най-съкровените родолюбци, пречистващи ни с болката си за нашите несъвършенства и глупост?!

 

Молитва

Аз бих се покорил, велики Боже,

на твоите желания върховни

и бих станал каквото заповядаш:

владика, цар или певец черковни.

Министър, влъхва или прост мошеник,

дори редактор със прочуто име.

Ала поет, признат официално,

бррр! Никога! Владико, запази ме!

 

Родина

Обичам те като жена,

повлякла ме с безброй оглавници,

хубава страна

на изпращелите държавници.

Все тъй си детски жалка ти

и в робство, и във независимост –

тъй важно-весела – почти,

измислена от Simplicissimus

Обичам те като жена

със хиляди чаровни прелести –

о, бедна, хубава страна

на алчни, допотопни челюсти.

Как всички твои синове

от твоя образ са клиширани:

дългът към тебе ги зове

към непрестанно анпоширане!

И ако ний пък се кълнем,

че във борба за теб ще паднеме –

то знай, че ние не крадем,

защото няма как да краднеме!

Обичам те като жена,

която шепне обещания

о, малка, хубава страна

на общогражданско мълчание!

На моя син

Ще дойде, Здравко, ден – последния

на твоя татко земен ден.

Склопи очите му на бедния

баща – и тихо просълзен

кажи: “Прибра се вече стария –

и всичко, що ми завеща:

една несбъдната мечта –

България!

Ти беше чужденец в родината –

прости ми, ако съгреша! –

Ах, ти бе свой, ала градината

на хубавата ти душа

векът безверен опожари я…

Тогаз едничко ти оста,

с което знаеше света: –

България!

С каква любов я ненавиждаше,

с каква жестокост я люби!

Отвърнат днеска – ти я виждаше

във бъдещето може би,

обтънала във лъчезария,

възкръснала като Христа,

земя на правдата света –

България!

Кълна се в твойте недостигнати

мечти – и в твоя сетен час:

Байрака, който не издигна ти,

ще го развея, татко, аз!

Зер твойта участ – претовари я

бог с тежки траурни цветя,

а аз ще дишам и пламтя

с България!”

И аз ще слушам с умиление,

над моя труп що шепнеш ти

И във безплътните селения

тогаз ще, Здравко, отлети

успокоен духът на стария

баща – че в тебе възроден,

той ще живее бъдний ден

с България.

 

Как спят разните народи? На този интересен въпрос отговаря “Слово+“:

Европеецът и американецът спят на меко легло. Японецът ляга на рогозка. Малорусите спят на пещите си. Лапландците спят в една торба. Ки­тайците спят в ниски, украсени легла.”

Само за нас, българите, не е казано нищо, но всеки може да си допълни сведенията:
– Българите спят, когато трябва да използуват някоя своя победа.

От “Мир” узнаваме, че немското списание “Мюнхенер медицинише вохеншрифт” пише за нас, бълга­рите: “Всички българи лягат в шест часа след обяд и спят докъм 12-1 ч след полунощ. Тогава стават и започват работа. Който пък е малко по-свободен, отива в някое от многото турски кафенета и прекарва там докъм 8 часа сутринта. В тоя час всички от­ново могат да спят и спят един час. Тогава стават отново и започват работа, за да си легнат в 6 часа след пладне.”

Допълваме:

След като спят около 3 часа и 59 минути, стават и започват да ядат. Храната им се състои от печени жъ­лъди. Към 2 часа след полунощ ходят по именни дни. От 3 до 5 часа започват да играят ръченица голи из улиците. Към 5 часа и 12 минути лягат да спят, като през това време четат “М. м. вохеншрифт”. Това се вика точна информация!”

 

На чай

Свойта хубава съседка

аз поканих онзи ден:

– Някой път защо не дойдеш

чай да пиеме у мен?

Тя усмихна се лукаво

и отвърна ми тогаз:

– Ба! Сполай ти! Таз попара

не веднъж съм яла аз.

Щом за чай отидеш малко

уж за час-два, у “другар” –

девет месеца отпосле

ходиш се със самовар…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Можем да поблагодарим на г-н Каменов за прекрасната статия.
    Нисък поклон на българина Димитър Подвързачов.

  2. Чудесна статия, благодаря ви господин Каменов. Дано да се отдаде възможност да бъдат издадени пълните събрани съчинения на този голям поет и гражданин!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.