Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, след 15 години, успя отново да извади на преден план темата за европейското бъдеще на Западните Балкани. Шестте държави от региона получиха втори шанс чрез Софийската среща. Това постоянният представител на България в ЕС Димитър Цанчев по БНР.

„Обединението на европейските лидери около това, че държавите от Западните Балкани имат ясна европейска перспектива е важен резултат, защото следва да се разглежда на процесите, които текат в Европа. Често пъти се правят сравнения с предишния форум в Солун. Не можем да не си дадем сметка обаче, че форумът в Солун се проведе на вълната на еуфорията от последното пето разширяване, в което участваха 10-те държави от Източна и Централна Европа, част, от което, макар и с по-закъсняла дата, бяха и България и Румъния. Днес, 15 години по-късно, Европа е доста по-различна. Умората върху разширяването, фокусирането върху много сериозни вътрешни проблеми и изплуването на преден план в редица държави на евроскептични партии, доведе до това, че разширяването преди 1 година, когато България постави този приоритет беше изключително непопулярна тема в Европа. Успехът на Софийския форум се състои в това да извади тази тема, да обедини държавите-членки около нея, да наложи тази тема като начало на процес, който тръгва от София“, обясни Цанчев.

Цанчев коментира съмненията, че присъединяването на страните от Западните Балкани няма да бъде приоритет на следващите председателства на Съвета на ЕС: „Естония, България и Австрия са част от едно председателско трио в рамките, на което се провеждат срещи. В рамките на тези срещи, ние имаме уверението на австрийската страна, че този приоритет на Българското председателство ще бъде запазен и продължен. Със Софийската среща ние имаме гаранции, че този приоритет ще продължи да се развива, защото в Софийската декларация като анекс са включени конкретни инициативи, които оттук нататък ще работят, както държавите членки, така и страните Западните Балкани. Също така на срещата участваха представители на европейските и световните финансови институции, които се ангажираха с конкретно финансиране“.

Според него проблемите между държавите на Балканите не са непреодолими и не биха попречили на европейското интеграция на всички страните от Западните Балкани: „Един от основните уроци от целия процес на възникване и развитие на ЕС е преодоляването на конфликтите, които участват в Съюза. Да, на Балканите има много история, но на Балканите има и успешни примери как тази история не пречи на интеграцията на държавите членки. Нима между България и Гърция имаше по-малко проблеми?“.

От публиката в студото беше зададен въпрос относно икономическите санкции на САЩ спрямо ЕС и как те ще се отразят на Съюза. Цанчев отговори, че всички държави членки на ЕС искат да се запази всеобхватното споразумение по иранската ядрена програма и добави: "Второ - държавите членки не желаят да влизат в търговска война, но няма да се съгласят и да преговарят под натиск. В случай, че временното освобождване на ЕС от страна на САЩ от наложените от САЩ мита, бъде направено неограничено по време, ЕС е готов да се ангажира в преговори, свързани с търговията с горива и по-специално с течен газ в доброволно регулаторно сътрудничество, което означава готовност да се преразгледат някои от действащите норми и правила, така че да се улесни достъпът на американски стоки до европейския пазар. В същото време, ЕС има възможности от своя страна да предложи контрамерки, ако очакванията не се сбъднат".