В политическата история на България: 35 години ромите са без избирателни права

Грозна неправда има в политическата история на отечеството. Цели 35 години мургавата част от нацията е без избирателни права. Пътят до урните на най-активния електорат е отрязан. Онези, които само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат свещената бюлетина, са поругани. На българските цигани е отнето изконното право да участват в управлението на държавата. През февруари 1901 г. идва на власт правителство с министър-председател Петко Каравелов. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение избирателния закон. В него е записана поправка за премахване на циганския вот. Дотогава глава І, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват “съдържателите на блуднишки домове и просяците”. Сега е добавено: “в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия”. Този апендикс е приет със смазващо болшинство от Народното събрание. На 31 май 90 депутати вдигат ръка “за” и само 6 са “против” очевадната дискриминация. Решаващ се оказва аргументът на премиера:

“Ако една американска нация не допуща такова нещо за китайците, то ние действително ще направим добре, ако махнем циганите, които не са способни за никаква работа.”

Гордото циганско племе не може да преглътне позора. Ромите едвам изтрайват до 1905 г., когато свикват циганския конгрес, за който пише съвременникът Димо Казасов. Той обаче греши, че под натиска на високия форум неправдата е премахната. Рестрикцията остава чак до 1937 г., когато е заличена по волята на цар Борис ІІІ.

Според преброяването от 1905 год. циганите в България са били 99 004 души и след турците са второто по численост малцинство в страната. От тях в градовете са живели 20 545 души, а в селата – 78 459. В София циганското население наброяваше около 2300 души. Неговите жилища бяха разпръснати в покрайнините на града, а най-компактната маса от тях бе разположена по северната линия на ул. “Козлодуй”, източно от бул. “Георги Димитров”.

С избирателния закон от 1901 год. на циганите бяха отнети избирателните права въпреки чл. 86 от Търновската конституция, който гласи:

“Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически права.”

За претекст на това посегателство послужи с нищо немотивираното твърдение, че циганските гласове били евтино купувани от заможните кандидати и влияели върху правилния изборен резултат. Статистиката от 1901 год. за гласоподавателите показваше, че гласувалите за ХІ обикновено народно събрание граждани представляват само 20% от населението. Съответният процент за циганското неселение ще се изрази с цифрата 20 000 гласоподаватели, разпръснати из цялата страна, и то в по-голямата си част пръснати на воля като скитнически групи. Какво влияние могат да окажат на изборния резултат тия пръснати гласове?

Не тия съображения бяха продиктували избирателните ограничения за циганското малцинство, а с нищо неоправданото презрение към една раса, тласната от историческите събития в безпросветност и нищета. Има хора, които още не са се освободили от това унаследено високомерно отношение към циганите, които са рядко трудолюбиво и даровито племе. Племе с богата емоционалност, на която въпреки вековната си потиснатост то съумява да даде непосредствен израз чрез изумителната си музикална даровитост.

Ако от трепета на сърцето изтичат силите, които са продиктували гениалните произведения на словесното, изобразителното и тоналното творчество, ако страшната сила на времето се е оказала безпомощна да покрие с ръжда и забвение това творчество, ако сред шума и блясъка на днешния технически прогрес човек дири да удовлетвори жаждата си по възвишената и чиста красота от бистрите струи на изкуството, хората, у които трепетът на сърцето е жив, както е у циганите, неминуемо ще възкръснат и те вече възкръсват за всестранен културен живот.

И в миналото фактите бяха против политическото пренебрежение към циганите. Никакъв полицейски натиск над циганите в Сливен не помогна, за да ги застави след отменяването на закона да гласуват за правителството, а не за тесните социалисти. Натискът, упражнен върху циганите в с. Голинци (Ломско), също така не ги отклони от решението да гласуват за широките социалисти.

Обгореното лице и оръфаната дреха на циганина крият една самостоятелност, добита в суровата борба с глада и студа, укрепнала под воя на снежните виелици над скъсаните шатри и грохналите бордеи.

Циганите не посрещнаха равнодушно отнемането на избирателните им права, а масово възроптаха и поискаха да се премахне противоконституционният закон. Срещу ограничението се създаде цяло движение, на което талантлив двигател и изразител беше столичният адвокат д-р Марков, който владееше английски, немски, френски, италиански, руски, турски, арабски, арменски и други езици.

Културата и образованието на тоя полиглот не попречиха на софийското общество да го обкичи с най-цветисти епитети, един от които запази съществуването си до края на живота си – “Циганския цар”. Защитата на циганите не беше популярна и мнозина я посрещнаха с присмех, на който стана жертва и “Циганският цар”.

Стоян Шангов от “Вечерна поща” изкова от името на Марков ново наименование на циганите. Наричаше ги “марксисти”.

С упоритостта си д-р Марков успя да организира първия в България цигански конгрес, който бе открит в София на 19 декември 1905 год. Много умело атакуваният ограничителен закон не издържа напора и следващата година бе отменен. Не след дълго почина в мизерия и смелият защитник на циганите д-р Марков.

Откъде и кога са проникнали в Балканския полуостров и в Европа циганите и какъв е техният произход?

Около тоя въпрос дълго време съществуваха само хипотези. Днес той вече притежава научно установен отговор. Докато се считаше, че циганите имат египетски произход, поради което някои ги наричаха “египтяни”, сега е установено, че те произхождат от скитническите племена на Северна Индия, която напуснали между V и Х век. Филологическите проучвания са установили, че циганският език принадлежи към семейството на новоиндийските езици. Софийските цигани ме уверяваха, че при срещите, които са имали с посетилите София индийци, могли да установят, че с тях имат еднакви думи за най-обикновените неща, свързани с ежедневния живот.

Циганите в света наброяват около 2 милиона. Половината от тях живеят в Европа, пръснати почти във всички страни. Те имат общ език, от който времето, средата и политическите условия са оформили два диалекта – северен и южен. С първия диалект си служат циганите в Съветския съюз, Финландия, Полша и Германия, а с втория – тия от Унгария, Чехословакия, Австрия, Румъния, България, Югославия, Турция, Гърция и Албания. Езикът на циганите от Франция, Англия и Испания прави значителни отклонения от двата широко разпространени диалекта.

По характера на своя живот циганите се разпадат на две основни групи – уседнала и скитаща. В последната група са запазени старите патриархални отношения. Запазена е властта на старейшината, който те избират помежду си. Нашите цигани наричат старейшината черибашия. В някои групи властта на черибашията е наследствена.

В България живеят 214 167 цигани (1959 год.), по голяма част от които имат установено местожителство. Едни от тях изповядват източноправославната религия, а други мохамеданската. Те се занимават с дърводелие (корита, вретена, лъжици и др.), с кошничарство, железарство, ковачество, хамалство и др. Най-голям брой цигани са работници в близките до тяхното местожителство предприятия. В София циганите възлизат на 8103 (1959 год.).